Инфлацията в страни членки на еврозоната от източната част на валутния съюз (познати под абревиатурата EАCEE - Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Хърватия) е значително над общото за еврозоната ниво. И това е така още от 2021 година. Разликата се стопи през последните месеци, но остава съществена при базовата инфлация, в която не влизат цените на енергията и храните. Това отбелязва в свой анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка, Матео Фалагиарда, старши икономист в институцията, пише БТА.
В случай, че в един паричен съюз, каквато е еврозоната, тези натрупани различия се окажат устойчиви, то те могат да влошат конкурентоспособността на отделните страни. А това на свой ред може да отключи специфични за всяка една страна уязвимости, като влошаване на баланса по текущите сметки, по-висока външна задлъжнялост, отслабване на потреблението и растяща безработица. Така че ако искаме да се справим с набелязаните рискове, от значение ще е да проумеем какви са причините за високата инфлация, се посочва още в анализа.
Световните шокове имат огромно въздействие
Сравнително по-високата инфлация в централно и източноевропейския фланг на еврозоната се дължи отчасти на уязвимостта на страните в региона към последните неблагоприятни световни сътресения: прекъсвания в световните вериги на доставка, дисбаланса при търсенето и предлагането след пандемията и последиците от нахлуването на Русия в Украйна. Тези сътресения връхлетяха всички европейски икономики. Но въздействието беше усетено по-силно в Централна и Източна Европа, отчасти поради няколко отделни структурни характеристики на тези икономики.
Първата произтича от факта, че производството в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната е енергийно по-интензивно от средните нива в еврозоната. Това е се дължи на енергийно по-интензивните сектори (като производство и транспорт) и по-малкото енергийноефективни сгради и уреди.
На второ място - делът на енергията и храните в потребителската кошница, тук е по-висок от средния за еврозоната. Това е характерен белег за икономики с по-ниски средни доходи.
Трето – повечето от тези икономики зависеха в голяма степен от вноса на енергия от Русия, преди началото на войната. А това автоматично ги правеше далеч по-уязвими при смущения в енергийните доставки.
И накрая, тези страни са много силно вплетени в световните производствени вериги, така че всеки проблем има много по-силен ефект.
Ценовият натиск се дължи и на вътрешни причини
Външните сътресения са незаобиколим фактор за инфлационните разминавания, но такива са и вътрешните причини. Колко от производствения натиск (от ранната фаза в производството на стоки до разпространението им в търговските вериги) се пренася върху крайните потребителски цени зависи отчасти от това, каква степен от нормата си на печалба са склонни предприятията да жертват. Фирмите в еврозоната подобриха рентабилността си в последно време, с което компенсираха реалните загуби на печалба в миналото и изградиха защитни стени пред високата несигурност. Печалбата на единица продукция беше по-голяма именно в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната, с което и въздействието върху местните цени беше по-голямо. По-големия ръст на нормата на печалба от единица продукция при тази група от държави отразява вероятно и по-силния производствен натиск, произтичащ най-вече от смущенията в производствените вериги, но и дължащ се на по-слабата конкуренция между фирмите. Последното е особено валидно за по-малките държави в региона.
Условията на трудовия пазар остават "затегнати" във всички централно- и източноевропейски страни членки на еврозоната. Равнището на безработицата е невиждано ниско, а устойчивият недостиг на работна ръка води до солидно покачване на възнагражденията, без да има подобряване на производителността.
Това вкарва допълнителен инфлационен натиск при ограничен риск от спиралата "цена - заплата". Недостатъчното наличие на свободна работна ръка се дължи и на неблагоприятните демографски тенденции в тези страни спрямо еврозоната като цяло. Тези тенденции са резултат от изходящата миграция на висококвалифицирани млади хора и бързото застаряване на населението.
По-силния вътрешен ценови натиск и сравнително по-високата инфлация в страните от Централна и Източна Европа, които са част от еврозоната, по всяка вероятност оказва и временно влияние върху реалните лихвени равнища. Ръстът на цените в региона започна по-рано и беше по-силен спрямо останалата част на еврозоната и кредитополучателите в тези държави временно се "радват" на спада в реалната стойност на остатъчните им задължения. И двата фактора, обединени с устойчивите трудови пазари, спокойно могат да подкрепят едно по-стабилно вътрешно потребление и кредитна динамика.
Анализът подкрепя тезата, че първоначалният скок на инфлацията в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната се дължи най-вече на външни сътресения в световен мащаб. Изчисленията сочат, че те имат водеща роля в тласкането на инфлацията над агрегираните стойности за еврозоната. В същото време обаче моделът показва, че вътрешният ценови натиск същоима влияние за растящите инфлационни различия в еврозоната. И макар външните източници на инфлация да отслабнаха от края на 2022 година, то става ясно, че местните фактори са продължили да оказват силно въздействие върху инфлационните процеси в последно време.
Различията при основната инфлация в централно- и източноевропейските страни членки спрямо еврозоната започнаха да намаляват със спада на енергийните цени и превъзмогването на проблемни области на производствените вериги. Вътрешният ценови натиск от друга страна, дължащ се на специфични причини, посочени по-горе, поддържа базовата инфлация устойчиво висока в тези страни спрямо средните темпове за еврозоната.
Същевременно високата натрупана инфлация води до повишаване на относителното ценово равнище, подкопавайки ценовата конкурентоспособност, за което говори и силното повишаване на реалния ефективен валутен курс. Всичко това дава основание да се предположи, че тези страни могат да станат в по-голяма степен уязвими на външните процеси и свързаните с това последици.
Подобни тенденции изтъкват необходимостта от политически действия. Тъй като паричната политика сама не може да се справи със специфични за страните процеси, то националните фискални и структурни политики са далеч по-пригодни да притъпят остротата на възможните рискове. Точният политически отговор ще зависи от специфичните характеристики на всяка отделна страна. Краткосрочно погледнато, по-строгата фискална политика би подкрепила усилията за потискане на инфлационния натиск, подхранван от вътрешното потребление. В допълнение може да се каже, че структурните политики могат да подкрепят конкурентоспособността на тези икономики, техния потенциал за растеж и устойчивостта им на бъдещи сътресения. Те могат да насърчат инвестициите в нововъведения и в човешки капитал, заедно с укрепването на умението за приспособяване към промените.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 скоро
18:38 14.01.2024
2 То се връща
Преди една седмица им оправиха топлоподаването, вие днес пишете неверни статии. При - 34 градуса вие ще се препариране.
Моля, продължавайте в същия дух. Бумеранга работи, както се вижда.
Коментиран от #8, #9, #22
18:42 14.01.2024
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
18:43 14.01.2024
5 Айдр На еврЪците
18:45 14.01.2024
6 Да, бе
Коментиран от #13, #34
18:47 14.01.2024
7 Да дават електронни пари за всеки ден
18:49 14.01.2024
8 Калпазанин
До коментар #2 от "То се връща":
А аз ся научавам че в еврозонста имало инфлация, а сега де.. До вчера драскате че била овладяна давайте още санкции слушайте говедата ама утре ще е интересно в Германия да видим дали ще го отразят всичко започва от тамКоментиран от #10, #11
18:52 14.01.2024
9 Хи Хи Хи
До коментар #2 от "То се връща":
Оправили са грън ци и кратуни.. за това нощуват на запалени огньове пред блоковете. Ще отстранят авариите чак напролет..ама ще има ли тогава тръби и радиатори, че с тия санкции май-май, силно ме съмнява..18:53 14.01.2024
10 ВВП
До коментар #8 от "Калпазанин":
Аз пък вчера влизам в магазин Пяторка и си купих един кетчуп за 65 рубли. Днес пак за нещо се наложи да вляза в същия магазин след работа и гледам отдалече една реклама- Кетчуп со скидкой- 95 рубли вчера и задраскано, а отдолу - цена 75 рубли со скидкой.. добре, че вчера успях да си купя с намаление , че днес ...18:57 14.01.2024
11 Някой си...
До коментар #8 от "Калпазанин":
Абе инфлация, инфлация, ма никъде няма да намериш в ЕС памидорчики по 16 евро /килото и агурчики по 14.. така че..абе мАни таа работа..Коментиран от #27
18:59 14.01.2024
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 ИКонъмист
До коментар #6 от "Да, бе":
А стига бе.. то па еврото чака баш на тебе да го спасяваш..ма кви сте ми шегаджии събрани тука..19:00 14.01.2024
14 Манджа с грозде
19:01 14.01.2024
15 Мнение
Коментиран от #18
19:03 14.01.2024
16 ИКонъмист
19:04 14.01.2024
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 уфф
19:16 14.01.2024
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 Да ти кажа..
До коментар #2 от "То се връща":
Па те рушняците сами на себе си се смеят.. наш колко ма интересува дали са си оправили парното или нагъват доматите по 16 евро/килото..19:18 14.01.2024
23 Хохо Бохо
19:23 14.01.2024
24 Защо имаме имнфлация
19:30 14.01.2024
25 евр00птимист
19:39 14.01.2024
26 Гошо
19:40 14.01.2024
27 оня с х.я
До коментар #11 от "Някой си...":
Имам един огурчик и два помидора ,за теб безплатно.Коментиран от #32
19:42 14.01.2024
28 Йеврозона
19:53 14.01.2024
29 инфо
20:07 14.01.2024
30 Да умреш от смях
20:21 14.01.2024
31 Чичо
20:40 14.01.2024
32 Хи Хи Хи
До коментар #27 от "оня с х.я":
Такива като тебе , дето се афишират под път и над път обикновенно са с корнишонки и две позасъхнали доматчета от тия, малките , дето ги продават с клонките. .. така че вместо да лялаш, по-добре си трай и не ставай за смях20:47 14.01.2024
33 ежко
21:28 14.01.2024
34 Малтусиански дерг
До коментар #6 от "Да, бе":
Моят господар затова е богат, защото каквото може взима даром.23:49 14.01.2024
35 Бла Бла бла
19:45 15.01.2024