Германия връща военната служба? Какви модели се обсъждат

С агресията на Русия срещу Украйна войната се завърна в Европа. Редица държави върнаха обратно всеобщата военна служба под една или друга форма. Германия сега също обсъжда различни модели от други държави. Кои са те?

Германският министър на отбраната Борис Писториус смята края на задължителната военна служба в страната за "грешка", но същевременно не желае да се връща към стария модел, който беше изоставен през 2011 година. Неотдавна Писториус изрази идеята за модифицирана военна служба и за отваряне на армията дори към военнослужещи без германски паспорт.

"Няма да сме първите въоръжени сили в Европа, които ще направят това", заяви министърът на отбраната пред "Тагесшпигел". Представители на Свободната демократическа партия (СвдП) и на Християндемократическия съюз (ХДС) изразиха подкрепа за тази идея, припомня АРД. Обмисля се дори вариант, при който германски паспорт да се получава по-бързо, ако кандидатът успешно е преминал служба в армията.

Берлин търси образец сред различните армейски модели от други държави, пише и „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Какви са особеностите на военната служба в шест европейски страни - Швеция, Полша, Литва, Финландия, Австрия и Франция. Какво характеризира тези модели?

Швеция

Близо 110 000 младежи и девойки в Швеция, родени през 2006 г., в момента получават по пощата въпросник, който трябва да попълнят и да отговорят дали се интересуват от военна служба. Всички мъже и жени, които сами се смятат за годни, отиват на преглед пред комисия. През март те ще разберат дали ще бъдат призовани. Обикновено това са по около 5000 до 6000 души годишно. Те служат между 6 и 15 месеца в армията. Но който не е готов да защитава шведската демокрация и свобода, не може да притежава и шведски паспорт.

ФАЦ припомня, че след 1990 г. Швеция значително намали отбранителните си разходи, а през 2010 г. обяви и края на задължителната военна служба. Но след нахлуването на Русия в Крим през 2014 г., шведското правителство преоцени ситуацията и през 2017 г. отново върна задължителната служба, макар че "шведският модел функционира не толкова върху принудата, колкото върху основата на доброволния принцип", пише изданието. А това повишава неговата популярност.

Полша

Армията в Полша традиционно се радва на добър имидж. След руското нахлуване в Крим към гражданските организации, които се ангажират със защитата на страната, имаше голям приток от нови членове. Национално-консервативното правителство, което до миналата година управляваше страната, се възползва от тази тенденция, за да създаде т.нар. териториална отбрана. Тя се състои от доброволци, които могат да бъдат мобилизирани в случай на война или криза. През септември 2023 бе съобщено, че става дума за 38 000 души.

Друг формат в Полша, въведен след мащабната руска атака от февруари 2022 г., е "доброволната основна военна служба", която обикновено продължава година, информира ФАЦ. На участниците в нея се заплаща еквивалентът на около 1000 евро месечно – приблизително колкото е минималната заплата за професионален войник. За 2024 г. се очаква 35 000 войници да служат по този начин. Проучване през ноември показа, че 44% от поляците са против въвеждането на задължителната военна служба, а едва 27% от тях я подкрепят. Полша е призовавала наборни войници за последно през 2008 година. Предвидено е броят на професионалните войници в страната да нарасне до 250 000 души.

Литва

Балтийската държава, която два пъти е била окупирана от Червената армия, сложи край на задължителната военна служба през 2008 година. След руското нахлуване в Крим правителството поиска от съюзниците си в НАТО по-голямо присъствие в региона. През 2015 г. Литва възстанови и задължителната военна служба. Бързо разрастващите се клубове по стрелба бяха интегрирани в системата на националната отбрана, а известни личности се записаха като доброволци в армията.

Редовната литовска армия се беше свила до по-малко от 10 000 войници, но броят на военнослужещите сега е увеличен до около 20 000 души.

Финландия

Финландия никога не е отменяла задължителната военна служба, за което беше осмивана в продължение на години. Всеки младеж трябва да отбие военния си дълг, с изключение на оправдани изключения. Службата за жените е доброволна. Разходите за отбрана на страната в момента възлизат на 2,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), което надвишава целта на НАТО от 2 процента. По официални данни около 25 000 младежи завършват ежегодно военна служба, която в зависимост от званието им продължава до една година. След това те стават част от резерва. Страната с население от около 5,5 млн. души, разполага с приблизително 900 000 резервисти. Те съставляват и по-голямата част от въоръжените сили.

Във Финландия предстои да се увеличи делът на жените и мигрантите в армията. Максималната възраст за резервистите ще бъде вдигната на 65 г. от сегашните шейсет.

Австрия

Преди 11 години австрийците гласуваха на референдум дали да запазят общата военна повинност. През януари 2013 г. 59,7% от населението подкрепи запазването ѝ и съхранението на алтернативната гражданска служба. В Австрия младите мъже подлежат на военна служба от 17-годишна възраст.

Те получават писмена лична покана за "явяване на служба", информационни материали, въпросник и билет за пътуване.

Всеки, който отхвърля военната служба по морални съображения, има право да откаже. За това е достатъчно и лично заявление. През 2023 г. около 32 000 от приблизително 45 500 млади мъже са били признати за годни или поне за частично годни. От тях 15 544 души са постъпили на военна служба, а 14 630 са изкарали алтернативна гражданска служба. Военната служба продължава шест месеца, а гражданската – девет. ФАЦ пише, че дългосрочно в Австрия в момента служат от около 16 000 професионални войници и около 8000 цивилни служители. Миналата година беше въведена и доброволна военна служба за жените.

Франция

През 2019 г. френското правителство въведе "Service national universel" (SNU) за младежи между 15 и 17 години. Юношите носят униформи и всяка сутрин се събират на обща проверка, при която задължително пеят националния химн. Целта на този тип подготвителна служба е да се насърчи социалното сближаване и гражданското и патриотично съзнание сред младежите. Службата във Франция продължава един месец, като в продължение на две седмици участниците живеят в общежитие – отдалечено от родните им градове. През останалата част от времето те служат в някоя организация с идеална цел, в полицията, пожарната или армията в родното си място.

Програмата през първите две седмици включва курс за оказване на първа помощ, подготовка за изпита по шофиране и изучаване на правила за поведение при терористичен удар. Бойната готовност на въоръжените сили на страната, които могат да бъдат изпращани в чужбина и без одобрението на парламента, играе много по-голяма роля във френския политически живот, отколкото в Германия.

В Германия

Нито един от тези модели не може да се пренесе едно към едно и в Германия. Тъй като преди 13 години задължителната военна служба официално беше само „преустановена“, остава въпросът дали тя може да бъде повторно въведена без усложнения. Открит е и въпросът доколко германското общество е готово да приеме подобна стъпка.