14 февруари 2005 г.. "Хизбула" убива ливанския премиер Рафик Харири

Убийството на премиера Рафик Харири на 14 февруари 2005 г. потопи Ливан в поредица политически кризи, убийства и атентати, които доведоха до сблъсъци на религиозна основа през май 2008 г., с което напомниха за продължилата 15 години гражданска война през 70-те и 80-те години на миналия ХХ век.

Рафик Харири се ползва с особено уважение сред световните лидери. Той е близък приятел с френския президент Жак Ширак. Някои го смятат за опасен, тъй като поддържа връзки с ЕС и Запада. Ширак е сред първите, които се обаждат по телефона да предадат съболезнования на съпругата на Харири. Специален трибунал за Ливан се създава именно по настояване на френския президент.

След смъртта на Харири следва тази на още няколко души, които също са с антисирийски възгледи, включително Самир Касир, Джордж Хауи, Гербан Туени, Пиер Амин Гемайел и Уалид Еидо. Направени са опити за убийство на Елиас Мур, Май Чидиак и Самир Шехаде, който също е сред разследващите смъртта на Харири.

Самият атентат е извършен в добрите традиции на Близкия изток.

Специалният съд по делото за убийството на бившия премиер Рафик Харири през 2020 г. призна за виновен един от четиримата заподозрени членове на шиитската групировка "Хизбула". Присъдата ще разтърси допълнително страната след опустошителния взрив в Бейрут, който отне живота на над 160 души.

Съдиите в Специалния съд за Ливан, заседаващ в Нидерландия, осъдиха основният заподозрян от "Хизбула" - Салим Аяш за убийството на Рафик Харири през 2005-та година. Четейки резюме на съдебното решение от 2 600 страници, съдия Давид Ре заяви, че той е обвинен в извършване на убийство и терористичен акт срещу Харири и още 21 души.

След събиране на доказателства ООН и ливанското правителство създадоха през 2007-ма година специален трибунал за разследване на покушението. Обвиняеми бяха четирима заподозрени, които бяха съдени задочно.

Привържениците на "Хизбула", която е и политическа партия в Ливан, отхвърлиха съдебния процес с аргумента, че не е политически неутрален.