Затишие пред буря на Балканите! Сепаратисткият лидер на Република Сръбска Милорад Додик влиза в затвора за една година

Съд в Босна и Херцеговина осъди днес проруския президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик на една година затвор и му забрани да участва в политиката в продължение на шест години заради сепаратиските му действия, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Знаковото решение на съда в Сараево идва след продължил една година процес срещу Додик по обвинения, че се е противопоставил на върховния представител на международната общност, който наблюдава спазването на мира в балканската страна.

Лидерът и неговите адвокати не бяха в съда по време на произнасянето на присъдата. Додик заяви, че няма да се подчини на каквато и да е присъда и заплаши с "радикални мерки" в отговор, включително евентуално отцепване на преобладаващо сръбската област от останалата част на Босна.

Додик многократно е призовавал за отцепване на Република Сръбска и обединяването ѝ със съседна Сърбия, което доведе до това САЩ и Обединеното кралство да наложат санкции на него и неговите близки съюзници. Додик също така е обвинен в корупция и проруски политики.

Сепаратистките заплахи на Додик разпалват страховете в Босна, където в периода 1992-1995 г. етническите кръвопролития доведоха до смъртта на 100 000 души и до разселването на милиони.

Подкрепените от САЩ Дейтънски мирни споразумения сложиха край на войната преди почти три десетилетия и създадоха две съставни единици – Република Сръбска, която е с предимно сръбско население, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани (бошняци) и хървати.

Двете области получиха широка автономия, но запазиха някои общи институции, включително армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Босна също така има ротационно тричленно президентство, съставено от бошняшки, сръбски и хърватски член.

По време на съдебното заседание Додик се намираше в административната столица на Република Сръбска Баня Лука, където хиляди хора се събраха днес, за го подкрепят.

"Те казват, че съм виновен, но сега хората тук ще кажат защо не съм виновен", заяви Додик пред множеството малко след обявяването на присъдата. "Няма причина да се безпокоим. Научил съм се да се справям и с по-трудни ситуации. Важното е, че вие сте тук", добави той.

В съседна Сърбия проправителствените медии съобщиха, че президентът Александър Вучич е свикал спешно заседание на Съвета за национална сигурност.

Малко вероятно е Додик да бъде изпратен в затвора, тъй като се радва на пълната подкрепа на Вучич, който може да му осигури убежище в Белград. Очаква се също така Додик да обжалва присъдата.

Сръбският президент Александър Вучич пътува тази вечер за Баня Лука заради присъдата на лидера на босненските сърби Милорад Додик, предаде преди минути ТАНЮГ.

По-рано днес лидерът на босненските сърби получи ефективна присъда от една година затвор и забрана да участва в политиката в продължение на шест години заради сепаратиските си действия.

Додик заяви, че няма да се подчини на каквато и да е присъда и заплаши с "радикални мерки" в отговор, включително евентуално отцепване на Република Сръбска, която е с преобладаващо сръбско население, от останалата част на Босна.

Додик е поканил в телефонен разговор Вучич да посети столицата на Република Сръбска Баня Лука, съобщават сръбските медии.

"Първи ми се обади Александър Вучич, който каза, че е с нас, а после Орбан (Виктор Орбан, министър-председател на Унгария), каза Додик, цитиран от РТС.

В Белград е насрочено извънредно заседание на Съвета за национална сигурност, информират още местните медии.

Присъдата, която получи лидерът на босненските сърби, е на първа инстанция и подлежи на обжалване.

Президентът на Република Сръбска многократно е влизал в сблъсък с върховния представител на международната общност Кристиан Шмит и е обявявал решенията му за незаконни в Република Сръбска. Дейтънското мирно споразумение предвижда върховният представител да може да налага решения и да променя законите в страната.

Войната в Босна избухна, когато сърбите в страната се разбунтуваха срещу независимостта на страната от бивша Югославия и предприеха действия да създадат своя собствена минидържава с цел да я обединят със съседна Сърбия.