Президентът на Република Сръбска (РС, държавно образувание в рамките на Босна и Херцеговина) Милорад Додик, въпреки предупрежденията на международната общност, започна да изпълнява заплахите си за "мирно отделяне" от Босна и Херцеговина.
Тази седмица Додик представи "Споразумение за уреждане на отношенията между Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина в съответствие с Дейтънското споразумение и международните актове", както и "Информация за необходимостта от отделяне".
Същинското "споразумение" се състои само от 15 члена и заема по-малко от четири страници, докато "информацията" едва се побира на 45.
Прилагането на тези документи обаче може да доведе до нова война на Балканите.
Освен ако, разбира се, Западът не промени политиката си и не предприеме реални действия за защита на мира в региона.
"Пътната карта на сепаратистите"
Документите, обявени от Додик, трябва да бъдат одобрени от Националното събрание на РС, а след това, както бе посочено, ще бъдат предадени на властите на ФБиХ (Федерацията на Босна и Херцеговина е втората съставна част на БиХ, заедно с РС).
Трябва да се отбележи, че тези документи няма да бъдат представени за одобрение или разглеждане, а само за подписване, сякаш Федерацията вече се е съгласила със "споразумението".
Самият "договор" наистина прилича на международно споразумение - усеща се помощта на московските дипломати, които наскоро откриха "офис на руското посолство" в Баня Лука, столицата на РС.
Но някои основни детайли заслужават внимание.
На първо място, и в двата документа, особено в "Информацията", многократно се споменава Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина и стана правното основание на настоящата държава. Въпреки това нито Дейтънското споразумение, нито Конституцията на БиХ предвиждат възможността за разпадане на страната.
Ето защо беше създадена Службата на върховния представител, която да гарантира изпълнението и прилагането на Дейтънските споразумения. Тя е подпомагана от силите на Европейския съюз (EUFOR, с близо 1500 военнослужещи) и бюрото на НАТО в Сараево (което може да бъде подсилено в рамките на 24 часа с военни части от съседна държава - членка на НАТО).
Член 1 от Конституцията на Босна и Херцеговина, която е парафирана (съгласувана) през 1995 г. от представител на РС, ясно постановява: "БиХ се състои от две единици (субекти) - Федерация БиХ и РС.
И именно БиХ, а не нейните отделни субекти, е юридическо лице по силата на международното право.
За сметка на това образуванията имат право да си сътрудничат помежду си и на международната сцена само в рамките на установените им правомощия. Нито Дейтънските споразумения, нито Конституцията на БиХ обаче предвиждат субектите да решават въпроса за съществуването на единна държава БиХ.
Интересно е, че член 2 от "споразумението" гарантира мира и сигурността "на техните територии" и постигането на регионална стабилност. Как - чрез промяна на границите на БиХ след "мирното разпадане"?
Предлага ли се да се гарантира стабилността на региона, като се провокират хърватите да създадат свой собствен субект? Или чрез даване на пример на мюсюлманите в Сърбия и Черна гора как да започнат активна борба за създаване на собствена държава?
Не бива да забравяме предупреждението на бошняшките лидери, отправено преди пет години, за готовността им да защитават териториалната цялост на Босна и Херцеговина.
Трудно е да се каже как ще реагират монарсите на страните от Персийския залив и Турция на намеренията на Додик за "мирен развод". Малко вероятно е обаче те да изоставят своите съмишленици, които ще започнат да защитават териториалната цялост на БиХ.
В контекста на гореизложеното член 6 от "споразумението", в който се говори за "зачитане на суверенитета, териториалната и географската (!) цялост", е просто трогателен.
А член 7 е върхът на политическата казуистика. Той разкрива основната причина за мирното разделяне - "невъзможността за актуализиране на Общото рамково споразумение". Според авторите на документа Дейтънското споразумение не гарантира равни права на ентитетите и конституционните народи на Босна и Херцеговина.
Следователно Дейтънското споразумение вече не отговаря на настоящето и се нуждае от дълбока актуализация - дискусия, която се води от години. Проблемите обаче са свързани не толкова с гарантирането на правата на конституционните народи, колкото с представителите на "други" националности.
А "черешката на тортата" е, че след разпадането на БиХ Додик, в съответствие с член 5, мечтае да продължи пътя ѝ към ЕС!
Как ще реагира Западът?
И ако "споразумението" повдига много въпроси, то "Информацията за необходимостта от започване на процедура за уреждане на отношенията между РС и ФБиХ в съответствие с Дейтънското споразумение и международните актове" предизвиква още повече въпроси.
Накратко, този документ има за цел да докаже, че именно Дейтънските споразумения са довели до намерението на Додик да напусне РС.
Информацията представлява опасна смесица от истина и фалшификация. Основните "виновници" за всички проблеми са Дейтън, Върховният представител и Конституционният съд на БиХ, международната общност и бошняците.
Няма смисъл да се анализира този документ. За да се разбере съдържанието му, е достатъчно да се прочетат заглавията на отделните раздели: "Антидейтънска дейност на Върховния представител" (който се опитва да стигне до разума на Додик и да спре сепаратистките му действия), "Антидейтънска дейност на Конституционния съд на БиХ" (в момента се провеждат изслушвания относно нарушаването от страна на Додик на законите на БиХ и решенията на Върховния представител), "Деструктивна дейност на бошняшките политици", "Натиск върху РС".
Откровени спекулации относно правомощията, функциите и правата на субектите изпълват тази "Информация", според която всички са виновни, освен Додик и политиците от РС...
Трябва да признаем: свършена е много работа. И тя е насочена към разрушаването не само на БиХ, но и на мира и стабилността в региона.
Не е трудно да си представим как кремълският диктатор потрива ръце от радост - на Балканите наистина мирише на нова голяма война.
А за да подготви благоприятна основа за прехвърлянето на "споразумението" към властите на ФБиХ, Додик осигури одобряването от Народната скупщина на РС на друг опасен документ - Декларацията за защита на националните и политическите права и общото бъдеще на сръбския народ, която беше одобрена от Всесръбската скупщина.
Но изглежда, че Додик не е успял да постигне това, което е искал - по-скоро обратното.
Върховният представител Кристиан Шмидт, посолствата на САЩ, Обединеното кралство, Германия и други отново отправиха предупреждения и подчертаха, че няма да има разделяне, няма да го позволят.
А Шмидт откровено заяви, че трябва да предприеме мерките, които мандатът му изисква, за да осигури мира и стабилността в страната. Подразделенията на EUFOR бяха активизирани.
Изглежда, че представянето на "споразумението" и одобряването на декларацията бяха последният аргумент за Додик. В края на краищата положението му е наистина лошо.
Съединените щати наложиха санкции не само на Додик и ръководството на РС, но и на техните семейства и свързаните с тях предприятия и компании. И ако опитите за сепаратизъм продължат, те обещават да одобрят допълнителни санкции срещу Додик.
В Скупщината на Босна и Херцеговина неговата партия загуби едно място в полза на представител на опозицията. Очаква се в Съда на БиХ да бъде произнесена осъдителна присъда по делото му.
Финансирането на държавите-членки намалява, като дори Унгария е предоставила само една трета от обещаните 300 милиона евро. Някои чуждестранни компании започнаха да оттеглят инвестициите си. От страна на Россия няма нищо конкретно, освен думи на подкрепа, което не е достатъчно.
Нараства недоволството от стандарта на живот в РС, който се влошава по време на председателството на Додик. А сръбският президент Александър Вучич, според регионалната преса, е намекнал, че може да обърне гръб на "приятеля Милорад".
Някои анализатори и медии не изключват, че върховният представител може да уволни председателя на РС, а съдът да одобри решението за вкарването му в затвора...
Следващите седмици ще дадат окончателен отговор на въпроса какъв е планът на Додик.
Дали той наистина ще се опита да обяви независимостта на Република Сръбска, рискувайки да стане затворник?
Или просто вдига залозите, за да изнудва Запада?
И най-важното - ще видим докъде ще стигне търпението на Запада и дали ще се реши да реши "проблема Додик", който от години заплашва мира на Балканите.
* * *
Володимир Цибулник е Кандидат на историческите науки, шарже д'афер на Украйна в Босна и Херцеговина (2018 г.)
превод: Nick Iliev
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Е па
10:06 14.07.2024
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Истината
10:12 14.07.2024
5 Май в най скоро време....
Коментиран от #6
10:23 14.07.2024
6 Фен
До коментар #5 от "Май в най скоро време....":
НАТО приключи в Украйна. Няма да има сили да започне още една война. А зад Сърбия, освен Русия е и Китай.10:46 14.07.2024
7 да питам
11:19 14.07.2024
8 ха ха хааа
11:25 14.07.2024
9 Лятна ушанка
No comment!!!
Коментиран от #11
11:27 14.07.2024
10 Вуйчо Ваня
Уикипедия
Че значи кой бърка л.... та???
11:31 14.07.2024
11 Минаващ
До коментар #9 от "Лятна ушанка":
Основната теза на автора:"Не е трудно да си представим как кремълският диктатор потрива ръце от радост - на Балканите наистина мирише на нова голяма война."
Как ли от всичките анализатори, точно украинец намериха да публикуват?!
11:39 14.07.2024
12 уйко калеко
11:46 14.07.2024
13 Путинофил
12:06 14.07.2024
14 Денис
12:21 14.07.2024
15 Елена Поптодорова
12:46 14.07.2024