Литва взе решение за касетъчните боеприпаси, което бе описано като катастрофално и безпрецедентно

Министърката на отбраната на Литва Довиле Шакалиене обяви вчера, че страната ѝ официално се е оттеглила от международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси заради продължаващата война на Русия в Украйна, предадоха ДПА и Франс прес, пише БТА.

Също вчера литовският президент Гитанас Науседа определи предложения от френския му колега Еманюел Макрон "ядрен чадър“ над Европа като „много интересна идея“, казвайки, че той може да послужи като солиден способ за възпиране на Русия, информира Ройтерс.

Още новини от Украйна

"Мисля, че това е много интересна идея. Един ядрен чадър би послужил като наистина много сериозно възпиращо средство за Русия“, заяви Науседа, цитиран от Ройтерс, в белгийската столица Брюксел вчера, преди извънредната среща на върха на ЕС за Украйна.

Тези две изявления на високопоставени литовски представители идват броени дни след обявената в събота от Литва инвестиция от 20 милиона евро в украинската отбранителна промишленост.

Оттеглянето от конвенцията от Осло, забраняваща касетъчните боеприпаси, породи критики от правозащитни организации

Обявеното вчера окончателно оттегляне на Литва от международната конвенция от Осло, забраняваща касетъчните боеприпаси, породи критики от правозащитни организации, предаде Франс прес. Агенцията отбелязва, че според Шакалиене Литва иска да укрепи отбраната си, опасявайки се, че може да бъде следващият обект на руската военна агресия след Украйна.

Тя каза пред литовското радио „Жиниу“, че решението е "стратегическо послание“. "Ние трябва да бъдем готови да използваме абсолютно всичко“, каза министърът на отбраната във връзка с военните способности на страната, цитирана от ДПА и АФП.

Правозащитни организации осъдиха оттеглянето на Литва от конвенцията от Осло, заявявайки, че това може да изложи живота на мирните жители на опасност, предаде Франс прес.

"Амнести интернешънъл“ нарече решението "катастрофално“, "Хюман райтс уоч“ заяви, че то "буди тревога“, а Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) предупреди, че по този начин „се отслабва жизненоважна гражданска защита“, отбелязва АФП.

"Оттеглянето на Литва (от тази конвенция – бел. ред.) е безпрецедентно, като се има предвид, че нито една държава досега не е анулирала участието си в международно споразумение“, се казва в изявление на МКЧК.

Литовският парламент (Сеймът) гласува в полза на оттеглянето от споразумението за забрана на касетъчните боеприпаси през юли миналата година, но страната трябваше да чака половин година след като внесе в ООН необходимите за целта документи, докато решението влезе в сила, уточнява АФП.

Франс прес обръща внимание на факта, че тази държава, която членува и в ЕС, и в НАТО, е първата страна, която напуска конвенцията, приета през 2008 г. (Балтийската държава се присъединява тогава), както и първата държава от Европейския съюз, която прекратява участието си в многостранна международна оръжейна спогодба.

"Русия използва всички налични конвенционални военни средства и това показва, че ние трябва да предприемем съответните действия за ефективно възпиране и за отбрана на страната“, каза заместник-министърът на отбраната на Литва Каролис Алекса пред АФП тази седмица.

"Оттеглянето от конвенцията ни дава възможност да повишим ефективността на защитата си срещу оръжия за поразяване на голяма площ“, каза той.

Касетъчните боеприпаси могат да бъдат пуснати от самолет или изстреляни както от артилерийско оръдие, така и от ракетна система, като по време на летежа си носителят (бомба, снаряд или ракета) се отваря и на обширна територия се разпръскват събраните в него малки експлозиви, които се взривяват при удар.

Използването им предизвиква спорове най-вече защото значителна част от тях не успяват да се взривят и остават да лежат на земята, като представляват заплаха за живота на обикновените граждани, в чиито крака могат да се взривят, отбелязва ДПА.

Литовското правителство обаче е на мнение, че касетъчните боеприпаси са високоефективно отбранително средство, и посочва факта, че с изключение на Норвегия (където е сключено споразумението за забрана на касетъчните боеприпаси) никоя друга страна, граничеща с Русия, не е подписала конвенцията, допълва агенцията.

Русия и Украйна не са страни по конвенцията, като и двете държави използват касетъчни бомби в продължаващия вече над три години конфликт.

Литва смята руската война в Украйна за директна заплаха за националната си сигурност, припомня ДПА.

"Най-ефективният начин за възпиране и защита е, когато притежавате съответните оръжия (каквито използва противникът), и знаете как да ги използвате“, посочва Алекса.

Литва граничи с руския ексклав Калининградска област и с Беларус, която е съюзническа държава на Русия.

Конвенцията, подписана от 112 държави и 12 организации, забранява използването, прехвърлянето от страна на страна, производството и складирането на касетъчни боеприпаси, пояснява АФП.

Украински оръжия ще се произвеждат в Литва

Шакалиене каза в края на миналата година пред литовския в. "Версло Жиниос“, че Литва участва в консултации за придобиването на касетъчни боеприпаси, които възнамерява да закупи не само за себе си, но и за Украйна.

Министерството на отбраната на Литва обяви в събота, че страната е инвестирала 20 милиона евро в отбранителната индустрия на Украйна и има за цел да произвежда стратегически оръжия съвместно с Киев. Изявлението в сайта на ведомството, разпространено от Литовското радио и телевизия (LRT.lt), бе цитирано от Укринформ.

"Украинската отбранителна индустрия има невероятен потенциал да се превърне в глобален играч поради високото си ниво на компетентност, придобито на базата на пряк опит на бойното поле, мотивацията и квалификацията на инженерите и перспективното мислене на хората на ключови постове, взимащи решения в промишлеността“, каза Шакалиене.

Тя подчерта, че Литва ще продължи да инвестира в отбранителния сектор на Украйна, като закупува оръжия от украински производители.

"Литва ще продължи да инвестира в украинската отбранителна индустрия извън вече отпуснатите 20 милиона евро за оръжия от висок клас. Ние обаче ще се радваме да развием нашето сътрудничество допълнително в съвместно литовско-украинско производство както в Украйна, така и в Литва“, добави тя, цитирана от Укринформ.

Шакалиене коментира партньорството и в личните си профили в социалните мрежи.

"Украинската отбранителна промишленост ще се развива в Литва“, написа тя в "Екс“, "Инстаграм“ и "Фейсбук“.

"Стратегическото споразумение, постигнато по време на срещата между президентите Гитанас Науседа и Володимир Зеленски в Киев за развитието на украинската отбранителна промишленост в Литва, вече се е изпълнява“, отбеляза тя.

Министърката съобщи, че на срещата си със старши съветника по стратегическите въпроси на украинския президент – Олександър Камишин, и министъра по стратегическите индустрии на Украйна – Херман Сметанин, е постигнато предварително споразумение за производството на стратегически оръжия в Литва в сътрудничество с Украйна.

"От съображения за сигурност конкретните видове оръжия, залегнали в споразумението, все още не може да бъдат разкрити, но в близко бъдеще ще имаме съвместно срещи в Литва, на които ще обсъдим детайлите по изпълнението на сделката“, поясни Шакалиене.

Укрепване на връзките с Вашингтон с шестдневно посещение в САЩ

Ден след обявената инвестиция от 20 милиона евро в украинската отбранителна промишленост, договорена на среща в Киев, Довиле Шакалиене замина на посещение в САЩ, което приключва днес.

"Можем да помогнем на Украйна само ако сме силни и добре въоръжени“, заяви по този повод министърката, цитирана в сайта на ведомството си.

В програмата на шестдневната ѝ визита залегнаха срещи с губернатора на щата Пенсилвания Джош Шапиро, с командващия гвардията на щата Пенсилвания – генерал-майор Джон Пипи, и с министъра на Сухопътните войски към Министерството на отбраната на САЩ в първото правителство на Доналд Тръмп – Райън Маккарти.

Министерството на отбраната на Литва отбелязва, че щатската гвардия на Пенсилвания подкрепя въоръжените сили на Литва от три десетилетия.

"Ситуацията е напрегната, затова трябва да работим повече от всякога. Можем да подкрепим Украйна ефективно само ако правим инвестиции, уместни за отбраната на цяла Европа, ако развием нашата отбранителна индустрия като стратегически сектор и използваме зеления коридор. Ако наистина искаме да помогнем на Украйна, трябва да свършим тази домашна работа с безпрецедентни темпове“, подчерта Шакалиене.

"Съсредоточаваме се върху двустранните срещи с компании от отбранителната индустрия на САЩ. Искаме да привлечем партньори за изграждане на заводи за съвременно военно оборудване в Литва“, посочи министърката.

Тя бе планирала срещи с представители на най-големите компании от отбранителната промишленост на САЩ, сред които "Локхийд Мартин“ и "Нортроп Груман“.

През последните три години – периода на руската война в Украйна, Литва придоби оръжие на стойност приблизително 2 милиарда евро от САЩ, като по този начин стана най-големият купувач на американска военна продукция сред Балтийските държави, посочва литовското Министерство на отбраната.

Поръчките от САЩ съставляват близо 20% от всички литовски покупки в областта на отбранителната индустрия.

Те включват противотанкови ракетни системи „Джавелин“ (Javelin), хеликоптери „Блек Хок“ (Black Hawk), високопроходима артилерийска ракетна система HIMARS, ракети АМРААМ (AMRAAM) за системите за противовъздушна отбрана със среден обсег НАСАМС (NASAMS) и дронове „Суичблейд“ (Switchblade).

САЩ систематично подкрепят усилията на Литва за развитие на военните способности и разполагат батальони с цел постоянно присъствие в Балтийската държава от 2019 г. насам, посочва литовското Министерство на отбраната, уточнявайки, че през 2022 г. Пентагонът е изпратил на мисия в Литва и артилерийска част. „Присъствието на американските сили в Литва е от стратегическо значение за готовността за възпиране и е гаранция за сигурността на всички Балтийските държави“, обобщава ведомството.