Ядреното оръжие на САЩ и Европа: Най-важните въпроси

През август ще се навършват 80 години, откакто САЩ хвърлиха атомните бомби над Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. Дълго време се смяташе за консенсус, че ядрените оръжия са възпиращо средство, което да гарантира, че те никога повече няма да бъдат използвани.

Но дали системата за възпиране работи? Дълго време Европа смяташе, че е защитена от американските ядрени оръжия. Президентът Доналд Тръмп все още не е поставил под въпрос ядрения чадър, но доверието в надеждността на САЩ намалява с всеки негов следващ ход, пише АРД.

Още новини от Украйна

Кои държави имат ядрени оръжия?

Пет държави официално притежават ядрени оръжия: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Смята се за сигурно, че други четири държави също имат ядрени оръжия, без да са го потвърдили: Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел.

По данни на Стокхолмския институт СИПРИ в света има малко над 12 000 ядрени бойни глави. През януари 2024 година Русия е разполагала с 5580 ядрени бойни глави, САЩ - с 5044, Франция - с 290, а Обединеното кралство – с 225 ядрени бойни глави.

Какви видове ядрени оръжия има?

Важно е да се прави разлика между стратегически и тактически ядрени оръжия. Стратегическите ядрени оръжия са предназначени за нанасяне на удари по други континенти. Тяхната взривна сила и разрушителна мощ са многократно по-големи от тази на бомбата в Хирошима с нейната мощност от 15 килотона. Стратегическите ядрени оръжия са предназначени основно за възпиране, тъй като достигат и цели, които са далеч от действителния театър на военните действия. Този вид оръжия обикновено се пренасят от междуконтинентални ракети.

Тактическите ядрени оръжия имат по-малка разрушителна сила. Те са разработени за използване на бойното поле - например срещу по-големи войскови формирования. Предназначени са да предотвратяват големи конвенционални атаки. Но съвременните тактически ядрени оръжия имат значително по-голяма разрушителна мощ от атомната бомба, хвърлена над Хирошима, припомня германската медия.

Кои оръжия гарантираха досега ядрения чадър над Германия?

Въпреки различните договори за разоръжаване след края на Студената война, на територията на Германия и до днес има разположени ядрени оръжия. Това става в рамките на програмата на НАТО за споделяне на атомно оръжие. Въпреки че Германия не притежава собствено такова, тя може да използва намиращите се на нейна територия американски ядрени оръжия, ако американският президент и германското правителство одобрят това. Това е тъй нареченият принцип на „двата ключа“.

Предполага се, че във военновъздушната база Бюхел в германската провинция Райнланд-Пфалц има 20 американски тактически ядрени оръжия. Информацията обаче не е официална. В Бюхел се намират и изтребители „Торнадо“, способни да носят ядрени оръжия.

Последните политически развития в САЩ обаче породиха съмнения дали американският президент изобщо ще даде одобрението си за използването на тези оръжия, ако се стигне до най-лошото. Оттогава дискусията за европейска защитна алтернатива набира скорост.

Има ли европейска алтернатива на ядрения чадър от САЩ?

Френският президент Еманюел Макрон отдавна предлага да разшири защитата, осигурявана от френските ядрени оръжия, до други държави. Това би било важна стъпка с оглед на необходимостта да се гарантира сигурността в Европа по-независимо от САЩ. Но как би изглеждала тя в конкретен план? И кой ще решава дали да бъдат използвани френските ядрени оръжия?

Франция винаги е отдавала голямо значение на това да бъде независима ядрена сила. Страната разполага само със стратегически ядрени оръжия, но не и с тактически. Самите оръжия, както и самолетите и подводниците, които могат да ги изстрелват, не съдържат американски компоненти, така че САЩ не могат да се противопоставят, ако французите решат да използват своите оръжия. Това е плюс за европейците. Засега обаче не изглежда много реалистично Франция да се съгласи да споделя с други държави своите ядрени оръжия, включително и да ги разполага на чужда територия. Париж иска сам да решава за тяхното използване. А и мнозина се питат какво ще иска в замяна на това френският президент.

Военният експерт Кристиан Мьолинг от фондация „Бертелсман“ предупреждава, че не бива да възниква нова зависимост. „Сега президент е Макрон, но в лицето на Марин Льо Пен има кандидатка за президент, която вече заяви, че не би защитавала Германия.“ Мьолинг вижда допълнителен проблем във факта, че Франция не разполага с потенциал, който да ѝ позволи да ескалира ядреното възпиране – подобни възможности имат само САЩ. Що се отнася до британския ядрен арсенал, той пък е зависим от американски компоненти, поради което не предлага реална независимост от САЩ.

Трябва ли Германия да се сдобие със собствени ядрени оръжия?

Досега това се забраняваше от Договора за неразпространение на ядрените оръжия, който е в сила от 1970 г., е в Германия – от 1975 година. В него се казва, че неядрените държави трябва да се въздържат от придобиване на ядрени оръжия.

Ако Германия се оттегли от договора, това може да има опустошителен ефект за подписалите го 191 държави. Освен това мисълта за германски ядрени оръжия ще е истинско предизвикателство за германското обществото, което още от 1980-те години насам винаги е протестирало срещу разполагането на ядрените оръжия на германска земя, посочва АРД.

Каква е алтернативата?

Един от начините Европа да скъса със зависимостта си от САЩ в тази област е европейците да се договорят с американците да експлоатират самостоятелно въпросните оръжейни системи, казва пред АРД военният експерт Мьолинг. Той дава пример с американските изтребители F-35, които са способни да носят ядрено оръжие и които ще заменят изтребителите „Торнадо“ в Бюхел. Нито един от тези самолети не би могъл да излети, ако правителството на САЩ отнеме лиценза, независимо че отделни части за тях се произвеждат в Германия.

С какъв арсенал разполага Русия?

Настоящият дебат за ядреното възпиране е тясно свързан с руската агресия срещу Украйна. Русия разполага с най-много бойни глави в света и е фиксирала ядрените оръжия като част от военната си доктрина. Това е още една причина, поради която страната непрекъснато модернизира своя арсенал. Армията разчита и на мобилни пускови установки за междуконтинентални ракети с ядрен заряд, както и на подводници - подобно на САЩ, Обединеното кралство и Франция. Както мобилните установки, така и подводниците имат за цел да гарантират „способност за втори удар“ в случай на война – тоест за нанасяне на също толкова силен ответен удар дори след масирана атака.

По време на войната в Украйна Русия многократно заплашваше с възможността да използва ядрените си оръжия, ако западните държави предоставят военна помощ на Украйна. Важна роля в това отношение играе съюзеният с Русия Беларус, както и ексклавът Калининград: ядрени оръжия, разположени там, биха могли да достигнат до цели в държавите от НАТО, без да има време за предупреждение. Според анализи на берлинската Фондация „Наука и политика“ обаче не е напълно ясно дали на територията на Беларус все пак има руско ядрено оръжие.

Автор: Клаудия Букенмайер ARD