Най-ценният шпионин през Студената война! Почина бившият агент на КГБ Олег Гордиевски

Почина един от най-значимите шпиони по време на Студената война, който тайно предаваше съветски тайни на Великобритания и помогна да се промени ходът на историята и да се предотврати ядрена война. Олег Гордиевски, бивш офицер от съветския Комитет за държавна сигурност (КГБ), бе на 86 години. Той почина в град Годалминг в Англия, където живееше след дезертирането си през 1985 година. Полицията в графство Съри съобщи, че на 4 март служители на правоохранителните органи са били повикани в къща в Годалминг, където 86-годишен мъж е бил намерен мъртъв. Силите на реда заявиха, че макар разследването да се води от служители по борба с тероризма, „смъртта в момента не се разглежда като подозрителна“ и „няма нищо, което да предполага повишен риск за гражданите“, съобщи британската телевизия "Скай Нюз".

Историята на Олег Гордиевски изглежда като сюжет от шпионски трилър на Джон льо Каре, отбелязва британското списание "Спектейтър"

В един юлски следобед през 1985 г. две коли спират на отдалечено място край път в Русия, вдигайки облак прах, докато раздърпан и разрошен човек излиза от храстите. След кратък разговор мъжът влиза в багажника на едната кола, която веднага потегля. Мъжът, облян в пот от страх, е полковник Олег Гордиевски – високопоставен офицер от КГБ, който повече от десетилетие предава най-строго пазените тайни на съветското разузнаване на британската служба за външно разузнаване МИ6. Сега обаче той бяга, след като попада под подозрение в предателство. Срещата край пътя, близо до границата с Финландия, е последният етап от дръзка операция за извеждането му в безопасност, се разказва в статия на британската информационна агенция Пи Ей Мидия.

Тя започва четири дни по-рано, когато Гордиевски, следвайки предварително уговорен сигнал, се появява пред пекарна на Кутузовския проспект в Москва, държейки разпознаваема пазарска чанта от супермаркет "Сейфуей". Минувач, който яде шоколадче "Марс" и носи торба от "Харъдс", е знакът, че съобщението му е получено. Операция „Пимлико“ започва.

Според детайлно подготвения план за бягство той трябва да се изплъзне от агентите на КГБ, които наблюдават дома му, и да стигне до уговореното място на 800 километра разстояние, като използва влакове и накрая пътува на стоп. В същото време шефът на резидентурата на МИ6 в Москва Реймънд Аскуит и неговият заместник Андрю Гибс потеглят в същата посока, придружени от съпругите си и 15-месечната дъщеря на Аскуит. Официалният предлог е, че съпругата на Гибс се нуждае от медицинско лечение във Финландия.

Двамата разузнавачи разчитат на това, че съгласно Виенската конвенция техните дипломатически автомобили няма да бъдат подложени на проверка. Планът обаче едва не се проваля, когато при напускането на Ленинград откриват, че явно са следени от КГБ. В последния момент успяват да им се изплъзнат и да отбият незабелязано край пътя.

Остава обаче най-опасният момент – преминаването на границата. След напрегнато чакане, по време на което двете жени опитват да отвлекат вниманието на граничарите и кучетата им, като нарочно разсипват чипс и сменят мръсна пелена на бебето, колата най-накрая е пропусната.

От колонките на касетофона в колата прозвучава симфоничната поема „Финландия“ на Сибелиус – сигнал за Гордиевски, който все още се намира в багажника, че е в безопасност. Ако е бил останал в Русия, почти сигурно е щял да бъде екзекутиран, отбелязва авторът на материала на Пи Ей Мидия Гавин Кордън.

Фактът, че МИ6 е готова да организира толкова рискована операция, показва колко високо ценят човека, когото смятат за най-ценния западен шпионин в късната Студена война.

В началото на 80-те години Гордиевски предупреждава западните лидери, че параноичното съветско ръководство погрешно вярва, че НАТО планира ядрен удар, което почти довежда до война. Това кара американския президент Роналд Рейгън да намали остротата на своята антисъветска реторика.

Разузнавателните сведения на Гордиевски също така помагат за установяване на първите контакти между британската министър-председателка Маргарет Тачър и съветския реформатор Михаил Горбачов, който по-късно ще изиграе ключова роля в края на Студената война.

Роден на 10 октомври 1938 г. в Москва, син на заклет комунист и офицер от Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД, предшественика на КГБ), Олег Антонович Гордиевски изглежда предопределен за кариера в съветското разузнаване.

След като завършва престижния Московски държавен институт за международни отношения, където демонстрира талант към езиците, през 1961 г. той се присъединява към КГБ, следвайки стъпките на своя по-голям брат Василий. През 1966 г. получава първото си задгранично назначение в съветското посолство в Копенхаген, Дания, под дипломатическо прикритие.

Свободата, която вижда в Западна Европа, го омайва, а смазването на Пражката пролет през 1968 г. от съветските танкове задълбочава неговото разочарование от съветския режим, отбелязва Пи Ей Мидия.

За първи път Гордиевски попада в полезрението на MИ6 след сигнал от чехословашкия шпионин Станда Каплан, който е избягал в Канада. Каплан споменава Гордиевски като стар приятел от академията на КГБ, където заедно са поставяли под съмнение посоката, в която е поел Кремъл. По това време Гордиевски е агент на КГБ към съветското посолство в Копенхаген. През 1972 г. той отговаря положително на деликатните опити на служителите на МИ6 в датската столица да се свържат с него, след като телефонни подслушвания разкриват, че в разговори със съпругата си в Москва той изразява нарастваща тревога заради действията на Кремъл, като споменава конкретно нахлуването в Чехословакия през 1968 година. Започва да шпионира за Великобритания, когато се завръща в Москва през 1974 г., посочва в. "Гардиън".

За радост на британското разузнаване през 1982 г. е преместен в Лондон, където в крайна сметка е назначен за резидент на КГБ - ръководител на местната структура. Междувременно МИ6 безшумно подпомага кариерата на Гордиевски, като му предоставя стръв - истинска, но в крайна сметка незначителна разузнавателна информация, с която да впечатли началниците си от КГБ. През 1985 г. обаче съветските подозрения към него се появяват след сигнал от Олдрич Еймс, високопоставен представител ЦРУ, който шпионира за КГБ. Гордиевски е извикан в Москва, където бива упоен и подложен на разпит.

През дългогодишната си шпионска дейност най-ценното постижение на Гордиевски е да убеди Кремъл, че голямото годишно учение на НАТО в Германия с кодово име „Able Archer 83“ не е предшественик на превантивен ядрен удар срещу Съветския съюз, посочва авторът на статията в "Гардиън" Ричард Нортън Тейлър. Това е период на засилено напрежение на Студената война между двете свръхсили, което се влошава от реториката на Рейгън и параноята на съветския лидер Юрий Андропов, дошъл на власт през 1982 г. През 1981 г., когато е ръководител на КГБ, Андропов започва операция „Райън“, при която служители на КГБ са изпратени по целия свят, за да събират доказателства за плановете на САЩ за нанасяне на първи удар. По-късно Гордиевски описва как на офицерите от КГБ в Лондон е било наредено да разберат дали болниците на Националната здравна служба (NHS) се запасяват с кръв и да наблюдават прозорците на Министерството на отбраната и други ведомства в Уайтхол, за да видят дали прозорците им светят през нощта.

Чрез своите контакти в МИ6 Гордиевски предупреждава Тачър, която на свой ред предупреждава Рейгън, че безпокойството на Кремъл от това, което правят САЩ и НАТО, е истинско. Тъй като ръководството на КГБ в Москва не желае да отхвърли параноята на Андропов, Гордиевски е натоварен със задачата да увери Кремъл, че НАТО няма намерение да изстрелва ядрени оръжия срещу Съветския съюз. По-късно другата ценна роля на Гордиевски е да увери западните лидери, особено Тачър, че новият съветски лидер Михаил Горбачов е истински реформатор, който трябва да бъде взет на сериозно.

Когато операцията на МИ6 по извеждането му от СССР успява, той изпитва голяма болка, тъй като оставя съпругата си Лейла и двете им малки дъщери в Москва. Маргарет Тачър, която следи случая, отговаря на отказа на СССР да им позволи да напуснат страната, като експулсира всички агенти на КГБ от Великобритания.

Едва през 1991 г., когато СССР се разпада, семейството му най-накрая успява да се събере, но дългите години на раздяла разрушават брака му.

В Русия Гордиевски е осъден задочно на смърт за държавна измяна.

През 2007 г. кралица Елизабет Втора го удостоява с ордена „Св. Михаил и Св. Георги“ – същото отличие, което притежава измисленият супершпионин Джеймс Бонд.