Цялата власт в ръцете на Борисов – спасение или заплаха?

Извънредното положение бе предизвестено. Караянчева предприе мерки за намаляване контакта с медиите и ги изолира в някаква стая. Да гледат, но да не питат. Това бе тест. Цвета обясни, че това е грижа за репортерите. Но не каза нищо за опасностите при срещите с електората. Но пък срещите с избирателите отдавна се случват, когато има камери и микрофони наблизо.

Но за извънредното положение. То ще бъде представено като идея на централния щаб за противодействие на коронавируса. Те, разбира се, са наясно със ситуацията. Но не са наясно с политиката. А идеята, колкото и рационална да е, съдържа политика.

По същество въвеждането на такова положение е суспендиране на Конституцията и даването на властта в ръцете на един човек. В случая това е премиерът Борисов. Той и сега взема решенията, разпорежда и въвежда. Но вече ще го прави, упълномощен от първата власт – законодателната. Ще бъде узаконена формата на парламентарна република, управлявана еднолично от министър-председателя. Не ме разбирайте погрешно: строгите мерки срещу коронавируса са задължителни. Но запазването на демократичните устои на държавата са още по-важни. В България има институционална криза. Доверието в правителството и премиера намалява и е под 50% отдавна. Как тогава ще се изпълняват разпорежданията само на един човек? Не ми казвайте, че решенията ще бъдат колективни. И сега казарменото единоначалие се спазва като в казармата. Главно поради слугинския манталитет на хората в управлението на всички нива. В общността, свързана с властта – политически, икономически и други зависимости – отдавна е наложен култ към личността. Не пренебрегвайте опасностите от разширяване на явлението.

Здравеопазването е в критична точка. Не заради коронавируса, а заради лошото управление и обслужването на няколко мафиотски кръга. Лекари и сестри работят самоотвержено, дават всичко от себе си, но са поставени в лоши условия. Това не се променя, а се прикрива. Извънредното положение, зад фасадата на грижите за нацията, ще забрани да се говори за проблемите. За да не се всява паника. Но тях ги има и трябва да се решават. От кого? От един човек? Който ще се вслушва в съветите на умните експерти? Ако беше така, той щеше да се огради именно с такива хора. Но не го прави.

Българите са недисциплинирани. Голяма част от тях нямат здравна култура. Недоверчиви са. Самонадеяни често. Понякога арогантни. Но ярък представител на тези черти е именно премиерът. Дисциплинирането, като аргумент за извънредно положение има своята логика. Но в неподходящи ръце разширените правомощия могат да се изродят.

Да имаш подръка армия, полиция, служби, жандармерия и всичко останало – е много изкушаващо. Не казвам, че Борисов ще се изкуши тутакси, но има такава вероятност. Изкушението е човешка слабост и той не е имунизиран. Красивите думи, обещания и загриженост са едно, а реалните действия – съвсем друго нещо. Държави като Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Германия не са застрашени, защото демокрацията там е без условности. Но тук не е така. Разберете.

На тези, които няма да ме разберат и на всички от ГЕРБ, които ще скочат, че няма да има злоупотреби и всичко ще е по закон, нека им задам един въпрос. Президентът е и върховен главнокомандващ във военно време. Така е по Конституция. Ако трябваше да се делегират права на него да поеме управлението в този момент, щяха ли Борисов и партията му да приемат? Нямаше ли да кажат, че избрания от над 2 млн българи държавен глава, ще злоупотреби?

Мислете. Никой не ни пита – това е ясно, но след време може да се окаже, че сме изпуснали духа от бутилката. Тогава и да ревем, ще е късно.

А Бойко Борисов вече грабна маршалския жезъл. Остава ни да се молим и вируса, и той да са по-благосклонни към оредяващите ни редици.

Автор: Борис Петков