Короната, законът и ние

Една от функциите на закона е да обединява народа, ала по нашите земи той ни разделя на изпълнителни и на тарикати, които често даже без някаква изгода, само поради дивотийка човешка, пробват да избегнат правилата.

Тази отколешна практика дразни, но бива приемана с разбиране. Кой знае, ако във време оно̀ Крум Страшний е бил властвал достатъчно, за да приучи с твърда десница и меч прадедите на ред и уважение към обществото, може би нашата орисия щеше да бъде друга. Но минало – бешало. Някога с позлатените чутури на победените врагове са вдигали наздравици за славата на отечеството. Сега е иначе... По-точно е да се отбележи, че ние сме инакви.

Вчера в супера попаднах на разгорещена сценка до щанда за млечни продукти. Трийсетина годишен мъж се ерчеше на охранителите и отказваше да си сложи маската. Опонентите в раздърпани униформи бяха на годините на баща му и едва смогваха да вмъкнат по някое възражение сред словесната помия, изливаща се отгоре им.

До юнака с наранено самолюбие стоеше симпатична брюнетка, също без предпазна марля на лицето. Тя не подаваше вид, че се стеснява от поведението на разпенената половинка, но поне мълчеше. Макар че на жените не им трябва непременно да си отварят устите, за да бъдат чути. Бая вируси и злобна енергия летяха из въздуха. Свадата си беше типично нашенска - възникнала на равно място, дотолкова безсмислена, че накрая въвлечените в нея щяха да забравят защо са се сдъфкали.

Всеки отворко някога бива затапян, ала предвид увлечеността им в диспута, бе ясно, че в дадения случай противостоящите страни няма да пристъпят към по-ефективни действия. Затова, за да не губя напразно време, пресякох фронтовата линия между тях и се насочих към хладилната камера с бира.
Да, градът допреди седмица беше толкова спокоен... А сетне столичаните заприиждаха от родните си места, където се бяха изпокрили от Короната.

Тук въпросът не е за пренаселената, вече разтегната София, а за взаимоотношенията. Българите сме изтъкани от егоизъм чак до върха на космите и първосигнално приемаме всяко изискване за дисциплина като посегателство срещу нашите височайши особи. Дори опасността не стана основателна причина да се обединим.

В угода на богаташите от туристическия бранш правителството разхлабва карантинните мерки. Макар официално да се отказваме от заразата, тя ще продължи своята коситба сред нас. Според мен само глупав човек, който мрази всички край себе си, може да излезе да отмаря на обществено място тази година, но без съмение ще се намерят немалко такива индивиди.

Понеже републиката не е нужна, ние я превърнахме в полигон. На него се провеждат любопитни експерименти. И най-забавното е, че подопитните екземпляри покриват всички разходи за извършването на мъченията, на които са подложени. Засега на територията е в ход социално – икономическа криза, но едва ли някой ще се учуди, ако в бъдеще там почнат да изпитват новите ваксини.

Така и поединично ще продължим да падаме – инакви и самокоронясани... Неразбрали къде сме сбъркали... Болните граждани на продадената държава.