Ваксинацията: колосално сложна задача за страна като България

„Убеден съм, че министърът и здравните ни власти ще направят така, че да направим една чудесна ваксинация за пример“, обяви премиерът в края на миналата седмица в характерния си (само)хвалебствен стил. Горе-долу по същото време в Сандански общински съветници, без да им мигне окото, нарушиха правилата и предредиха опашката от лекари и друг медицински персонал, чакащи ваксинация в областта. И без този срамен пример обаче убедеността на премиера за „чудесна ваксинация“ е силно пресилена и преждевременна. Защото истинската, масова кампания за ваксиниране срещу коронавируса изобщо не е започнала. А и по всичко изглежда, че скоро няма да започне.

Разочарование и недоволство

Първоначалният ентусиазъм на онези, които с нетърпение очакват да се имунизират и да се върнат към нормалния живот, е изместен от разочарование и нарастващо недоволство. Причините са две: минималните количества на доставяните засега ваксини и неяснотата за това какви точно ще са организацията и логистиката на масовата ваксинация, когато и да дойде тя.

Впрочем, по отношение на недоволството България съвсем не е изключение. Напротив - почти навсякъде в ЕС, а и извън него, се наблюдава същото. Типичен е примерът със скандала във Франция, който избухна, след като се оказа, че за първите 6 дни от началото на кампанията са ваксинирани едва 516 човека. Въпреки че страната е имала на разположение половин милион дози от ваксината на Pfizer/BioNTech. Германското правителство също отнесе сериозни критики, че не е осигурило по-големи количества от тази ваксина, въпреки че едната от разработилите я компании е германска. Нидерландия пък започна ваксинацията две седмици след повечето страни в ЕС, което предизвика обществено недоволство и парламентарен дебат, по време на който се разбра, че властите са били фокусирани върху подготовката за ваксиниране с лесната за използване ваксина, разработена от Оксфордския университет и AstraZeneca, а не с ваксината на Pfizer/BioNTech.

Скандалът в Сандански също не е изключение. В Полша например още в първите дни на кампанията се оказа, че Варшавският медицински университет е ваксинирал в нарушение на установения ред местни политици и знаменитости, преднамерено записани като лекари.

Защо се бавят ваксините

Нидерландският пример ни води към въпроса защо се бавят ваксините. Фундаменталният отговор е свързан с неизвестните около разрешението за употреба на ваксините на различните производители, както и с глобалните проблеми с производствения капацитет в момент, в който целият свят с нетърпение чака на опашка за ваксини. По-конкретният отговор изглежда така.

В края на лятото и през есента на миналата година, в периода на разработването на ваксините, нито Европейската комисия, натоварена да преговаря и да сключва предварителни договори от името на целия съюз, нито отделните страни-членки можеха да знаят със сигурност коя ваксина кога точно ще бъде завършена и одобрена. Затова Комисията реши да разпредели риска и „да не слага всички яйца в една кошница“. В края на краищата тя сключи рамкови споразумение с (засега) шест лаборатории за различни количества ваксини. Тези споразумения са поверителни, но така или иначе стана ясно, че най-много дози (400 милиона) са поръчани още през август от ваксината на AstraZeneca и Оксфорд, тъй като първоначално тя е била преценена като най-напреднала и перспективна. Надеждата е била за доставки още преди края на 2020 година, но тази ваксина тепърва предстои да бъде одобрена от регулаторния орган на ЕС. В началото сред фаворитите е била и ваксината на френската Sanofi, чиято разработка обаче срещна неочаквани трудности и още е далеч от одобрение. Първоначалните договорки за ваксините на Pfizer и Moderna, оказали се впоследствие първи на финалната права, пък са за по-малки количества - 300 и 80 милиона дози.

Българският избор

Пред подобен избор са били изправени и отделните страни-членки, включително България. Основният принцип за разпределение на ваксините между тях е пропорционалният - според броя на населението. Отделно обаче всяка страна е свободна да избере от кои ваксини какви количества да заяви. Това обяснява защо броят на реалните доставки понякога се разминава с принципа на пропорционалното разпределение.

Към днешна дата България участва в европейските договори за всички ваксини, но през есента на миналата година това съвсем не е било сигурно. Докъм средата на ноември страната е била заявила само ваксините на AstraZeneca и Sanofi. За ваксината на Pfizer правителството още се е колебаело. От ваксината на Janssen пък въобще не е имало намерение да поръчва (единствено в ЕС). След това е размислило, но заради пропуснатия срок ще получим тази ваксина (когато и ако бъде одобрена) от друга страна-членка (Швеция).

Едва в последните дни станаха известни точните количества, които България очаква от три от планираните шест ваксини. Най-голяма е заявката за ваксината на AstraZeneca, чието одобрение се очаква в края на януари - 4,5 милиона дози (с първа доставка от 500 000). От вече одобрените ваксини на Pfizer и Moderna очакваме съответно 1 милион и 500 000 дози.

Най-сложното предизвикателство

Въпреки първоначалните затруднения е сигурно, че в следващите седмици и месеци проблемът с недостига на ваксини ще бъде решен и процесът на ваксинация ще бъде ускорен - както в България, така и в целия ЕС. Основания за оптимизъм дават предстоящото одобрение и на други ваксини, както и очертаващите се допълнителни доставки. Миналата седмица например ЕК договори удвояване на досегашното количество от ваксината на Pfizer с още 300 милиона дози и обяви, че ще се възползва от опцията за удвояване и на доставките от Moderna. Възможности, от които вероятно ще се възползва и нашата страна, тъй че ваксини ще има за всички желаещи.

Тогава обаче ще дойде моментът за по-сложното предизвикателство. Милиони хора ще трябва да бъдат поименно подбрани и организирани, така че да се явят на точното място в определен ден и час - и то по начин, който да не доведе до взаимно заразяване и разрастване на епидемията. Освен това всеки ваксиниран ще трябва да остане за 30 минути под наблюдение. Същевременно милиони дози от ваксините ще трябва да бъдат своевременно разпределени, доставени, съхранени и подготвени за употреба съобразно технологичните изисквания на производителите. Задачата изглежда колосално сложна за страна, която не се слави със стриктна организация и дисциплина, която и без това няма достатъчно медицински персонал и чиято здравна система е на ръба на силите си. Засега не е известно да има някакъв достатъчно детайлен и ефективен план за решаване на тази задача. За поставянето на десетки хиляди ваксини дневно ще се разчита на съществуващите болници, медицински центрове, лични лекари, както и на мобилни екипи.

Прави впечатление, че не се предвижда създаването на някакви специални ваксинационни центрове, нито мобилизиране и подготовка на допълнителни "ваксинатори" - неща, които са в основата на успеха на страни като Израел (засега световен шампион във ваксинирането) и Великобритания например. Не се чува нищо и за създаване на някаква електронна система, в която хората предварително да се записват за ваксиниране. Това също значително би улеснило организацията на целия процес.

Така обещаната от премиера „чудесна ваксинация“ засега изглежда крайно проблематична.

Автор: Ясен Бояджиев