"Баща ми почина от COVID-19 в България. Защо не беше ваксиниран?"

Актуалните данни ни настройват оптимистично: в повечето страни в Европа броят на новите инфекции с коронавирус и на починалите от COVID-19 намаляха драстично. Това се дължи основно на все по-големия дял ваксинирани хора, особено сред най-възрастното население. Пандемията далеч не е приключила, но сегашното развитие дава надежда, че в скоро време Европа ще е в състояние да държи под контрол вируса. При по-задълбочен поглед обаче си проличава, че не всички европейски държави са в еднаква степен засегнати от това положително развитие. В страни като България, Румъния и Словакия ниският дял на ваксинираните и слабостите в системата на здравеопазването все още поддържат по-високи нива на смъртност (виж приложената графика) от тази в останалия ЕС.

"Защо баща ми не беше ваксиниран?"

"Април завинаги ще остане в паметта ми като месец на болезнена несправедливост: тогава си направих първата ваксина срещу COVID-19 във Великобритания, а неваксинираният ми баща почина от вируса в България. Защо аз - жена на средна възраст - бях защитена чрез ваксина, а близо 90% от над 80-годишните хора в България не бяха?", пита българката Люба Касова, съосновател на международната консултантска компания AKAS, която съветва медии как да общуват с аудиторията си. Нейният отчаян вик за помощ беше публикуван в британския вестник "Гардиън". Статията на Касова в британското издание показва как разликите в благосъстоянието в рамките на ЕС и различните политически цели, поставени от отделните национални държави по време на пандемията с коронавирус, са решавали въпроса за живота и смъртта на хората.

В България лекари има, но...

Важен е например въпросът за качеството на медицинското обслужване в отделните държави. По данни на Евростат в Полша, например, се падат по 238 лекари на 100 000 жители - това е най-ниското ниво за целия ЕС. В Германия се падат по 431 лекари на 100 000 души. На пръв поглед България стои в това отношение доста добре - там се падат по 421 лекари на 100 000 жители. И въпреки това данните на университета "Джон Хопкинс" сочат, че в страната е отчетен най-високият за ЕС процент смъртни случаи от общия брой инфекции - 4%. След нея се нареждат Унгария, Словакия, Румъния и Италия. Статистиките показват, че смъртността от COVID-19 е висока навсякъде, където по-възрастните групи от населението не са били ваксинирани с приоритет, където публичното здравеопазване е недофинансирано, а недоверието към ваксините е широко разпространено.

В Италия например до средата на февруари тази година само 6% от над 80-годишните бяха получили поне първа доза ваксина. В Германия тогава са били ваксинирани вече 20% от най-възрастните, а във Франция - 23%. Едва от началото на тази година смъртността от COVID-19 в Италия започна да спада и в момента възлиза на близо 3%. "Тук си проличава ефектът от ваксините", казва Доминик Щилфрид, шеф на Института на германските обществено-правни здравни каси пред "Ханделсблат". Според него, намаляващият процент на смъртността от и с COVID-19 е следствие от това, че средната възраст на заразените с коронавирус междувременно е спаднала под 40 години. По-ниската средна възраст на заразените пък е следствие от високия дял на ваксинираните сред по-възрастните групи от населението.

Франция - страна за пример

Особено впечатляващи са данните от Франция и Великобритания, които също доказват този факт. В края на ноември миналата година Обединеното кралство имаше 15% смъртност от COVID-19, а междувременно тя е спаднала на 2,84%. Във Франция рекордно високата смъртност от COVID-19 през април 2020 (близо 24%) спадна през януари тази година до 2,4%, а на 4 юни - дори до 1,91%.

За Люба Касова тези данни едва ли са някаква утеха. "Когато баща ми почина на 8 април, едва седем процента от българското население над 80 години бяха получили поне първа доза с ваксина, докато във Великобритания този дял възлизаше на 97%", написа тя в "Гардиън". Според Касова, и месец по-късно ситуацията в България не показвала значително подобрение. Едва 10% от хората над 80 години са били ваксинирани. Заключението на Касова гласи: "Баща ми явно не е имал вече икономическа стойност за обществото, поради което животът му не си е струвало да бъде спасен".

Автор: Астрид Пранге