Не можете да стоите мирно? Ето какво казва медицината за това състояние

Чукате с химикалка по бюрото или поклащате нервно крака си, без дори да осъзнавате? Неспокойствието и непрестанното мърдане са често срещани, но обикновено остават незабелязани. Те често се бъркат с хиперактивност при ADHD, но всъщност могат да бъдат симптом на различни състояния.

Какво стои зад неспокойствието?

Невъзможността да стоим мирно обикновено се свързва със скука или нетърпение. Често тези навици се подценяват и приемат за безобидни. Въпреки това, те могат да бъдат резултат от различни физиологични и психически състояния.

Според Дивия Г. Налур, клиничен директор и старши консултант психиатър в Amaha, тези на пръв поглед незначителни действия могат да крият по-дълбоки проблеми. В интервю тя разяснява основните причини за неспокойствието и предоставя стратегии за справяне с него.

Възможни причини за неспокойствието

Неспокойствието може да бъде симптом на различни медицински и психологически състояния, включително:

• Тиротоксикоза – свръхактивна щитовидна жлеза може да причини неспокойствие, тремор на ръцете и проблеми със съня.

• Делириум – състояние, често срещано при хоспитализирани пациенти, водещо до объркване и нервност.

• Неврологични заболявания – Паркинсонова болест или синдром на неспокойните крака могат да предизвикат неволни движения.

• Странични ефекти от медикаменти – някои лекарства, особено стимуланти и психиатрични медикаменти, могат да причинят нервност и фиджетинг.

• Тревожни разстройства – свързано с прекомерно безпокойство и невъзможност за релаксация.

• Агитирана депресия – включва вътрешно напрежение, раздразнителност и безпокойство.

• Психотични разстройства – някои психози, включително шизофрения, могат да включват неспокойствие като симптом.

• ADHD – разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, при което неспокойствието е ключов симптом, който може да продължи и в зряла възраст.

Как да се справим с постоянното мърдане?

Според Налур, тези повтарящи се движения могат да бъдат контролирани чрез насочване на енергията в по-продуктивни дейности. Ето някои стратегии:

1. Лечение на основното състояние

• Медицинско управление: Ако неспокойствието е причинено от заболяване като тиреоидна дисфункция или неврологично разстройство, е необходимо да се лекува основната причина.

• Психично здраве: Тревожността и депресията могат да се контролират чрез терапия, промени в начина на живот и, при необходимост, медикаменти.

2. Методи за справяне с обикновеното неспокойствие

• Фиджет инструменти: Малки, дискретни устройства, които помагат да се канализира излишната енергия.

• Движение през деня: Редовни разходки или кратки почивки за разтягане могат да помогнат за освобождаване на напрежението.

• Структурирана физическа активност: Редовните тренировки допринасят за намаляване на нервността и напрежението.

• Адаптиране на средата: Включването на движение в ежедневните задачи, като ходене за вода или изпълняване на дребни задачи, може да помогне на хора с ADHD.

3. Дългосрочни промени в начина на живот

• Подобряване на съня: Качественият сън е от ключово значение за регулиране на нервната система.

• Диетични корекции: Намаляването на кофеина и стимулантите може да предотврати прекомерната хиперактивност.

• Техники за релаксация: Йога, дихателни упражнения и медитация могат да помогнат за справяне с физическото и психическото напрежение.

Кога да потърсим професионална помощ?

Налур подчертава, че не всяко неспокойствие е тревожен симптом, но е важно да знаем кога трябва да се консултираме с лекар. Ако неспокойствието:

• се появява внезапно без ясна причина;

• е толкова силно, че пречи на ежедневните дейности;

• е съпроводено с други симптоми като тежка тревожност, халюцинации или необясними физически проблеми;

тогава медицинска консултация е препоръчителна.

Неспокойствието може да бъде нещо повече от безобидна нервност. Важно е да разберем неговите причини и да намерим ефективни начини за управление. Дали чрез медицинско лечение, техники за релаксация или физическа активност – ключът е в осъзнатото справяне със състоянието, за да подобрим качеството си на живот.