Проучване разкри един от основните причинители на подаграта

Често свързваме подаграта с прекомерна консумация на алкохол или нездравословно хранене, но нови изследвания сочат, че генетиката има много по-голямо влияние върху развитието на това артритно заболяване, отколкото се е смятало досега.

Скорошно изследване, проведено от международен екип учени, анализира генетични данни на 2,6 милиона души от 13 различни групи ДНК изследвания. Сред тях били идентифицирани 120 295 души с диагностицирана подагра. Сравнявайки генетичните кодове на хората с подагра и тези без заболяването, учените установили 377 специфични ДНК региона, свързани с болестта – 149 от които досега не са били свързвани с подагра.

Макар че начинът на живот и факторите на околната среда все още имат влияние, резултатите от проучването подчертават ключовата роля на генетиката в определянето на риска от развитие на подагра. Според учените вероятно съществуват още неразкрити генетични връзки.

„Подаграта е хронично заболяване с генетична основа и не е по вина на страдащите от нея – митът, че болестта е причинена изцяло от начина на живот или диетата, трябва да бъде развенчан“, казва епидемиологът Тони Мериман от Университета Отаго в Нова Зеландия.

Подаграта се появява при високи нива на пикочна киселина в кръвта, която кристализира в ставите и образува остри иглоподобни структури. Когато имунната система атакува тези кристали, се появяват силна болка и възпаление.

Според учените генетиката играе роля във всеки един от тези процеси – от предразположеността на организма да атакува кристалите до начина, по който пикочната киселина се пренася в тялото.

Подаграта може да се проявява периодично, но има ефективни терапии. Въпреки това, погрешните схващания за болестта често водят до забавяне или отказ от лечение, което е особено тревожно, предвид нарастващия брой случаи.

„Разпространеният мит създава срам у хората с подагра, карайки някои да страдат мълчаливо, вместо да се обърнат към лекар за превантивно лечение, което понижава нивата на пикочната киселина и предотвратява болката“, подчертава Мериман.

Освен че ни предоставя по-добро разбиране на причините за подаграта, проучването отваря нови възможности за лечение, особено по отношение на управлението на имунния отговор към натрупването на пикочна киселина. Някои съществуващи медикаменти дори биха могли да бъдат адаптирани за справяне с болестта.

Проучването има някои ограничения – по-голямата част от данните са събрани от хора с европейски произход, а някои случаи на подагра са били самодиагностицирани, вместо да бъдат клинично потвърдени. Въпреки това, резултатите значително разширяват познанията ни за заболяването, което засяга хората от векове.

„Надяваме се, че с времето ще се разработят по-ефективни и достъпни терапии, базирани на новите генетични открития“, добавя Мериман. „Подаграта заслужава повече инвестиции в здравеопазването и по-висок приоритет в медицинските програми.“

Изследването е публикувано в престижното списание Nature Genetics.