Само 5 дни на нездравословна храна могат да задействат затлъстяването

Вероятно ви се е случвало: след дълъг и напрегнат работен ден или когато времето не достига, да се изкушите да похапнете нещо бързо и засищащо – например пакет чипс или шоколадов десерт. Изследванията отдавна показват, че тези ултрапреработени храни с висока калорийна плътност са сериозен фактор в развитието на затлъстяване, но досега не беше напълно ясно какво дългосрочно влияние оказват те върху мозъка.

Ново проучване запълва тази празнина в познанието, като разкрива, че дори краткотрайната консумация на силно преработени и нездравословни храни може значително да понижи чувствителността към инсулина в мозъка на здрави хора. Още по-притеснителното е, че този ефект се задържа, дори след като участниците се върнат към нормалното си хранене. Това подчертава важната роля на мозъка в развитието на затлъстяване.

Мозъчната инсулинова резистентност – ключ към затлъстяването

Повишено телесно тегло и нездравословно разпределение на мастната тъкан често са свързани с понижената реакция на мозъка към инсулин. В нормални условия, когато инсулинът достига до мозъка, той потиска апетита и регулира приема на храна. При хора със затлъстяване обаче този механизъм не работи ефективно и се развива т.нар. инсулинова резистентност, при която мозъкът не реагира правилно на хормона.

Инсулинът има редица функции в човешкото тяло. Освен че пренася глюкоза до мускулните клетки след хранене, в мозъка той потиска глада и помага да се контролира количеството поета храна. При някои хора обаче реакцията на мозъка спрямо инсулина е по-слаба или напълно липсва – състояние, наречено „мозъчна инсулинова резистентност“. Резултатът е засилени пристъпи на глад и натрупване на повече мазнини в коремната област.

Основна роля за това имат мастните клетки – особено в областта на корема. Колкото повече мастни клетки съществуват, толкова по-висок е рискът от инсулинова резистентност, защото мастната тъкан отделя вещества, които влошават действието на инсулина. Въпреки че обикновено свързваме това състояние с хора, чието тегло е над определен праг (индекс на телесната маса – ИТМ – над 30), понижената инсулинова чувствителност на мозъка може да се наблюдава много по-рано и не зависи изцяло от видимото наличие на затлъстяване.

Само пет дни нездравословно хранене и ефектът е налице

В рамките на проучване участниците консумирали допълнително 1500 калории дневно, главно от шоколадови десерти и чипс, за период от пет дни. В резултат на това била отчетена драстична загуба на чувствителността към инсулин в мозъка – състояние, което досега се наблюдаваше предимно при хора със затлъстяване. Дори една седмица след завръщането към обичайния хранителен режим, магнитно-резонансните изображения (MRI) показвали, че понижената инсулинова чувствителност в мозъка се запазва.

Важно е да се отбележи, че участниците в изследването не наддали осезаемо на тегло за този кратък период. Все пак установено било значително увеличение на мазнините в областта на черния дроб. Това подсказва, че затлъстяването не е само въпрос на лош хранителен режим и заседнал начин на живот, а е свързано и с бързата адаптация на мозъка към краткосрочни промени в храненето, много преди да се регистрира реално наддаване в килограмите.

Обратим ли е процесът?

В предходни проучвания се вижда, че при хора с наднормено тегло и затлъстяване, редовната физическа активност може да възстанови нормалната инсулинова реакция на мозъка. Това кара учените да предполагат, че същото би могло да важи и за хора с нормално тегло, които временно са приели повече висококалорични и преработени храни.

Затлъстяването се превръща във все по-сериозен проблем по света – броят на хората с наднормено тегло се е удвоил през последните две десетилетия и няма признаци тази тенденция да отшумява. Важно е да се разбере, че механизмите, водещи до това състояние, са много по-сложни от стандартното обяснение за „лоши хранителни навици и липса на движение“.

Мозъкът и неговата реакция към инсулина се оказват ключови елементи в тази многопластова картина. Затова, дори при кратки периоди на нездравословно хранене, могат да настъпят трайни промени, които да създадат предпоставки за покачване на теглото и развитие на метаболитни проблеми в бъдеще.