Бежанците в България – адресът неизвестен

Бежанците в България масово се регистрират на фиктивни адреси, установи проверка на Факти.бг. Услугата варира между 150 и 300 евро на човек, в зависимост от населеното място и колко души искат да се регистрират на един адрес. Колкото по-голям е градът, в който ще бъде регистрацията, толкова по-скъпа е и цената. Бизнесът се ръководи от хора, които живеят близо до бежанските центрове или в градове в страната, в които има приемателни центрове за чужденци. В много от случаите има посредници, които са араби, но живеят у нас от дълги години.  В редица случаи и араби регистрират бежанци.

След запитване на Факти.бг до МВР стана ясно и че полицията не следи за фиктивните адреси.  От вътрешното министерство отговориха, че проверки се правят в цялата страна дали има нелегални имигранти, но не и дали бежанците живеят на адресите, записани в регистрите на общините, в които по закон трябва да фигурират. Причината е, че след като един чужденец получи държавна закрила, той получава част от правата, които получават и българските граждани и затова в задълженията на МВР не влизат и проверки на фиктивни адреси.

От началото на бежанската вълна у нас преди няколко години, една от най-честите ситуации беше голямо семейство от бежанци от 20 души да живее  в един апартамент, при това регистрирани в общинските списъци. Стигаше се и до куриозни случаи, в които бежанците посочваха фиктивни адреси пред общините и след проверка се оказваше, че адресът е разрушена къща, в която отдавна не живее никой или дворно място, без изобщо да има къща. Това продължава и до днес. Но сега този бизнес е почти легален и се е развил до по-големи мащаби.  Ако бежанската вълна отново се засили, наяве ще изпъкнат проблемите, къде наистина отиват бежанците, след като си попълнят документите пред административните органи и как така, никой не знае къде се намират. 

Изискванията според закона

Когато един бежанец се настани в центровете в София или в страната, той вече е подал молба за държавна закрила и чака отговор в продължение на няколко месеца.  През това време той живее в център за бежанци. Когато получи отговор от Агенцията за бежанци, че има хуманитарен или бежански статут,  чужденецът трябва да предостави адрес, на който заявява къде ще живее. Това е едно от изискванията в процедурата по издаване на статут. След това той трябва да напусне центъра за бежанци. Така допреди две години и половина чужденците съвсем спокойно можеха да посочват като адреси центровете за бежанци, в които живеят.  По този начин никой не знаеше какво всъщност се случва с един чужденец, който има български документи за самоличност и къде може да бъде намерен.

Едва след това влезе в сила изискването на Агенцията, бежанците да предоставят адрес в общината, в която ще живеят, и да се регистрират там.  Така се стигна до бизнеса с черната борса на адреси за бежанци.

Черната борса за адреси

Схемата представлява една обикновена регистрация от собственика на апартамента пред общинската администрация, пред която човекът попълва необходимите документи и заявява, че на посочения от него адрес живеят  5 или 10 души - бежанци.

Такива случаи у нас са много и с тях се е сблъсквал всеки един, който иска да получи държавна закрила от Агенцията за бежанците.

Стара Загора е една от общините, в която регистрирането на десетки чужденци на един и същи адрес беше обичайна практика. Причината градът да е атрактивна дестинация за адреси е, че се намира само на 60 километра от центъра за бежанци в Харманли, а в Стара Загора изборът на места за живеене за чужденци е по-голям.  Дори това да се води само на хартия пред местните органи.

От общинската администрация, дирекция „Гражданска регистрация “ заявиха за Факти.бг , че преди година  се е стигало на един адрес да бъдат регистрирани между 20 и 30 души. Законът е позволявал това.  Подобна е била  ситуацията във всяка една община, която се намира близо до център за бежанци или в София.

 

Битката на Агенцията за бежанците и общините срещу черната борса

От Факти.бг решихме да попитаме Агенцията за бежанците какви мерки са предприели срещу черната борса за адреси за чужденци.  Даниел Инджиев -  директорът на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила “ от Агенцията за бежанците отговори, че 14 дни след получаването на документите за статут за бежанец лицата са длъжни да се регистрират в общината, в която искат да се установят, за да бъдат вписани в регистъра на населението. След това органите на местното  самоуправление и местната администрация вписват чужденците.

Една от мерките срещу регистрирането на голям брой лица на един адрес беше промяна в Закона за гражданската регистрация. „Съгласно чл. 92 от Закона за гражданската регистрация, броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен или настоящ адрес  на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище“, обясни още Даниел Инджиев.

Промените в Закона за гражданската регистрация бяха гласувани през месец юли 2015 г. Една от най-важните промени там е идеята общинските администрации да не позволяват регистрирането на голям брой лица на един адрес.  Според закона, за да се регистрират десетки лица на един адрес, е необходима съответната квадратура жилищна площ.

„Изискването е, че са необходими 10 квадратни метра жилищна площ на човек. Затова и сега вече е невъзможно да се регистрират толкова много лица на един адрес — дори и някой да иска, в системата ни излиза каква квадратура е апартаментът и ако хората са повече от позволената за това квадратура,  просто системата не го допуска. Представете си, че имате жилищна площ от 45 квадратни метра. Не можем там да регистрираме повече от четирима души, ще нарушим закона“,  коментираха пред Факти.бг  от отдел „Гражданска регистрация“ от община Стара Загора.  Кметът на район Овча купел в София Христина Семерджиева, където е и един от центровете за бежанци в столицата, също заяви за Факти.бг , че подобни куриозни случаи са останали в миналото и с промените в закона регистрацията на десетки души на един адрес е просто невъзможна.

От Агенцията за бежанците заявиха, че с цел  превенцията на предоставянето на фиктивни адреси е приета промяна в Устройствения правилник на административния орган. Според промените, когато чужденецът заявява, че ще живее на квартира, е длъжен да представи пред  Агенцията пощенския код на населеното място, точен адрес и телефон за връзка. Важно условие е в молбата – декларация е да се представи договор за наем, заверен "вярно с оригинала". От Административния орган за чужденците уточниха, че договорът им се представя за сверяване и след това се връща обратно на наемателя. Ако бежанецът ще живее на посоченото място безвъзмездно, е нужно да представи нотариално заверена декларация от собственика на имота.

Предвидени са и още по строги мерки, но те важат само за чужденците, които имат финансова възможност да излязат на квартира и да не се настанят в центъра за бежанци още от самото начало, когато са подали молба за държавна закрила. В тези случаи бежанецът живее няколко месеца на квартира, докато чака властите да решат дали той има право да остане в страната. Единствено тогава полицията проверява адресите. „Съгласно Инструкцията, преди постановяването на решение, с което се разрешава настаняването на посочения адрес, се изисква проверка на адреса от съответните районни полицейски управления на МВР.  Директорите на териториалните поделения на Агенцията за бежанците разрешават или отказват настаняване на чужденци, търсещи закрила, на посочени от тях външни адреси с мотивирани решения“,  отговориха пред Факти.бг от Административния орган. 

В МВР се поддържа Единен регистър за чужденци.  Даниел Инджиев от Агенцията за бежанците уточни, че в него се съдържат данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи у нас чужденци.  

От община Стара Загора също потвърдиха, че полицията е длъжна по закон да проверява адресите и че в общината това наистина се прави от районното полицейско управление.  Това обаче важи само за тези, които предварително са заявили, че имат финансова възможност и ще живеят на квартира докато не стане ясно дали ще получат статут или не.

Според сега действащия Закон за гражданската регистрация, на територията на общината в Стара Загора са регистрирани да живеят около хиляда чужденци. Статистиката е сходна и за миналата 2015 г., коментираха още от общината.

В Харманли цифрите са коренно различни.  От общинската администрация коментираха, че за 2015-а на територията на общината са регистрирани 1779 души, като на външни адреси са регистрирани едва 4 бежанци.

„Също така е важно да уточним, че от посочените 1779 души почти всички са напуснали община Харманли. В момента, на адреса на приемателния център има регистрирани между 100 и 150 души. Точна бройка няма, защото процесът е отворен и динамичен, тенденцията е към намаляване“, заявиха още от общината и коментираха, че не е възможно да има регистрация на фиктивни адреси. „Тогава системата на колегите от отдел ГРАО няма да приеме регистрацията. Проверки не са правени, както виждате в цифрите няма нищо обезпокоително. А и да не забравяме, че общините не са контролиращ орган. Търсещите закрила в РБ чужденци се проверяват и контролират от МВР и ДАБ. В община Харманли има начини да се установи кога много хора са регистрирани на един и същ адрес, но такива случаи в периода, за който сте поискали данните, няма констатирани“, допълниха още от община Харманли.

Дали това е така ?

На теория струпването на много лица на един адрес е невъзможно. Пречки има и ако адресът е фиктивен, тъй като се изисква наемодателят да регистрира наемателите в общината и след това полицията да провери адресите.

Как бежанците се регистрират фиктивно, четете във втората част от разследването на Факти.бг.

Очаквайте я в близките дни.