The Guardian в капана на българската зелена мафия

Авторитетният британски вестник „Гардиън” за втори път пада в капана на българската зелена мафия с текст, публикуван на сайта на медията на 8 декември. Той е озаглавен „Ски курорт унищожава обект на световното културно наследство”.

Това разкрива в. "Труд".

В материала се разказва как над Банско ще бъдат построени стотици километри нови писти и лифтове, когато влезе в сила новият план за управление на Национален парк „Пирин”. Водопадът от измислици и голословни твърдения е подписан от журналиста на свободна практика Артър Неслън, който редовно обслужва организациите от коалицията „За да остане природа в България”, добили прозвището „зелена мафия”. Читателите на „Труд” вероятно си спомнят, че миналата година, на 17 февруари, Неслън атакува с друг текст автомагистрала „Струма”, чийто маршрут по проект минава през Кресненското дефиле. Тогавашният материал на Неслън бе озаглавен „Унищожават природен рай заради българска магистрала”. По идентичен начин, както с текста за Банско, британският журналист навързва абсолютни неистини и изгражда апокалиптичен сценарий за унищожаването на българската природа.

В материала за Банско от 8 декември, е цитирана основно Катерина Раковска, представена като експерт от българския клон на швейцарската офшорка WWF. Пропуснато е да се спомене, че тя е съпруга на Андрей Ковачев, виден активист на коалицията „За да остане природа в България”. Не е упоменато също, че шефката на WWF-България Веселина Кавръкова живее с водача на коалицията Тома Белев.

„Този катастрофален план ще позволи изсичането на вековни гори, причинявайки сериозни щети на биоразнообразието”, заявява Раковска пред Артър Неслън, визирайки проекта за нов план за управление, който е в съдебна фаза от три години, именно заради жалби на организацията на съпруга й.

Въпреки че авторът на статията е получил обстойни отговори на твърденията на зелените от Министерството на околната среда и водите, той ги е неглижирал максимално. От МОСВ ги предоставиха на „Труд” след запитване от вестника. Относно твърденията на WWF, че ще има „голямо увеличение на ски-зоната”, от ведомството посочват:

„Проектът на план за управление на Национален парк „Пирин” е в съответствие с изискванията на Комитета на световното наследство на ЮНЕСКО от 2012 г. да не се допуска строителство на съоръжения за ски спорт или други дейности с подобно въздействие в обекта на световното наследство, извън буферните зони – зки зони Банско и Добринище. Проектът на нов ПУ на НП „Пирин” отразява изцяло нуждата от запазване на изключителната универсална стойност на обекта на световното наследство, а забраната за развитие на ски спорта в обекта е част от заданието за изготвяне на новия план за управление на Национален парк „Пирин”. Всички указания, дадени от Министерството на околната среда и водите относно преработването на проекта на новия план са дадени именно с цел да бъде осигурено спазването на досегашните решения на Комитета на световното наследство. Следва да се има предвид, че планът за управление е рамков документ, който определя общата рамка за управление на територията без да одобрява изграждането на каквито и да било съоръжения с конкретни параметри и без да съдържа конкретни инвестиционни предложения”.

„Този катастрофален план ще позволи изсичането на вековни гори, причинявайки сериозни щети на биоразнообразието”, обяснява Раковска пред „Гардиън”. Ето отговорът на МОСВ, който също не е намерил място в материала на Артър Неслън:

„Съгласно Плана за управление на Национален парк „Пирин” от 2004 г. площта на горите в парка е 23 110,3 хектара. При направената инвентаризация на горите, дървесният запас е възлизал на 5 629 810 куб. м. При разработването на новия план за управление на НП “Пирин” е направена инвентаризация на горите, при която беше установено, че актуалният им запас e 7 070 290 куб. м на площ от 25 119,3 ха. Съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ), в националните паркове в България, в НП „Пирин”, е забранено осъществяването на производствени дейности, включително промишлен дърводобив. По изключение в тях се допуска осъществяването само на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи. В тази връзка, дейностите в горите в националните паркове не са свързани с провеждане на промишлен дърводобив, а само с поддържането и подобряването на тяхното състояние, като при осъществяването им се изваждат единствено заболели и наранени единични и групи дървета”.

Отговорите на МОСВ са достатъчно изчерпателни - можете да видите пълния текст на кореспонденцията след края на този материал.

Въпреки това кореспонденцията на Неслън с ведомството в статията му е сведена до един-два кратки абзаца, което въвежда читателят в заблуждението, че всички твърдения на WWF и Катерина Раковска остават без аргументиран отговор. Такъв стил на работа едва ли се вписва в стандартите на медиа със световен авторитет, какъвто е „Гардиън”.

Особено впечатление прави супер експертно екологичното мнение на Катерина Раковска, намерило място в материала:

„Изследванията вече показват, че кафяви мечки, дива коза, избягват зони на масов туризъм. Ако това предложение се реализира, те буквално няма да имат къде да виреят”, казва Раковска. Не е ясно къде по света мечките и дивите кози се разхождат заедно с туристите, но въпреки това този цитат го има в статията, за сметка на аргументите на МОСВ.

В края на съчинението си Неслън цитира анонимен източник от ЕС, който заявява: „Българските власти трябва да гарантират, че приетите мерки за опазване и управление отговарят на правилата на ЕС за териториите от Натура 2000. Всички дейности, които биха могли да засегнат защитените територии, ще трябва да бъдат подложени на подходящи екологични оценки”.

„Труд” се свърза със свой източник от ЕС, също пожелал анонимност, който бе категоричен, че „новият план за управление на Пирин изпълнява абсолютно всички европейски екологични изисквания”.

400 млн. лв. дадени за биоразнообразие

В матертиала от 8 декември авторът разказва как развитието на зимния туризъм в ски зоната над „Банско“ ще унищожи целия природен парк. Всъщност това е пропагандата, с която българските зелени от години заблуждават българската общественост.

Държавата от своя страна не влиза в ролята си, а точно обратното – вместо да защити интереса си, тя продължава да толерира „еколозите”. Например за предишния програмен период в България са похарчени 400 милиона лева за биоразнообразие, като основната част са усвоени от зелени организации. Но явен резултат от това финансиране на зелените няма – те продължават войната. Пораженията за икономиката от всичко това вече са за милиарди, като загубите може да нараснат. Загубени са десетки хиляди работни места, а планинските региони са обречени на повсеместна бедност.

А изводите от лъжата, намерила място в „Гардиън” са, че след като WWF и българските зелени буквално спят в едно легло, е логично да действат заедно в очернящата страната ни кампания, която отдавна е излязла извън пределите на България. А благодарение на усвоените през годините пари по различни европейски програми „еколозите” вече имат пари да плащат за поръчкови статии на западни автори.

Кампанията сочи швейцарска връзка

Добре платена и планирана диверсия

Публикацията в „Гардиън” всъщност е част от продължаващата мащабната кампания срещу страната ни, зад която стоят организациите от коалицията „За да остане природа в България”. Тази икономическа война зелените водят от години. Битката им е в полза на чуждестранни интереси, предимно швейцарски, като не трябва да се пропускат и личните облаги за „еколозите”.

Според информация, получена от „Труд” от европейските институции, само за последните пет години до Брюксел са изпратени стотици сигнали срещу държавата ни – за автомагистрала „Струма”, местността Калиакра, ски зона „Банско” и още десетки други казуси, където „еколозите” прокарват чужди и свои финансови интереси.

Една от най-експлоатираните теми от „За да остане природа в България” е Национален парк „Пирин”. Още от 2001 г. „еколозите” заблуждават обществеността, че развиването на зимния туризъм в Банско е опасен за парка, тъй като щяло да се стигне до неговото унищожение.

Истината за НП „Пирин” е съвсем различна. Старият план за управление изтече през 2014 година, но все още действа, тъй като новият е обжалван от зелените в съда. Заради това вицепремиерът Валери Симеонов организира широка дискусия в сградата на Министерския съвет с участието на всички заинтересовани страни. На нея бе обсъдено частично изменение на действащия стар план, което ще позволи отправянето на инвестиционно намерение за изграждане на втори кабинков лифт.

Изменението касае текст, написан от един от лидерите на зелените – бившият шеф на природен парк „Витоша” Тома Белев. Той е сред участниците, писали действащия план на НП „Пирин” в частта режими и норми. Още през 2004 година Белев залага капана със следния параграф - на цялата територия на НП „Пирин” се въвеждат следните допълнителни забрани: „строителството на нови и разширение на съществуващите ски писти и съоръжения”.

Тоест преди 13 години, в качеството си на държавен служител (директор на ПП „Витоша” - б.а.), участващ в частен проект, каквото е изготвянето на плана, Белев лично е забранил каквито и да е инвестиции в ски зоната. В изготвянето на стария план през 2004 година освен Тома Белев участват и двама швейцарски консултанти, а всичко е финансирано от Швейцарската агенция за развитие.

Ударът по АМ „Струма”

Застрашават паневропейски коридор

Магистрала „Струма” трябваше да е готова преди 13 години. Забавянето вече добива фатални измерение и България е заплашена да връща милиарди евро на Брюксел.

В резултат на родоостъпническа дейност на „еколозите” по казуса АМ „Струма” България е застрашена да изгуби над 1 милиард евро. Изграждането на лот 3.2 от аутобана, част от който ще минава през Кресненснкото дефиле, още не е започнало заради ултиматумите на зелените, които непрекъснато променят позицията си, тъй като проломът е защитена територия. Това е съпроводено и с кампания срещу България в Брюксел.

Магистралата трябваше да бъде готова през 2004 година за лятната олимпиада в Гърция. Тогава се намесиха от „природозащитната” коалиция и започнаха да лобират за „единствения природосъобразен вариант” - изграждането на близо 16 километров тунел. Според изчисленията на държавните институции подобно съоръжение щеше да струва над 1.2 милиарда евро. Освен това тунелът минава през земетръсен район, което ще застраши живота на преминаващите в него, а по време на строитлеството работниците може да попаднат на радиация, тъй като в района има няколко затворени уранови мини.

Зелените започнаха и друг натиск – съоръжението да бъде изградено от консорциум с участие на швейцарското акционерно дружество „Амберг инженеринг”. Фирмата, обединена с други дружества, дори спечели изработването на идейния проект. Сумата беше за над 2 милиона лева, но договорът бе развален, въпреки усилията на зелените.

До днес „еколозите” продължават с доносите до ЕК, застрашавайки този инфраструктурен проект от европейско значение, защото „Струма” е част от Паневропейски коридор номер 4, който ще свързва Германия с Гърция.

Играта с Натура 2000

Затварянето на Крайморска Добуджа

Икономическата война на „За да остане природа в България“ докара на страната ни и огромни проблеми в Крайморска Добруджа.

Тази година се оказа, че 2501 частни имота от местността са вкарани в мрежата от защитени територии Натура 2000, защото попадали в зоната на така наречените понто-сарматски степи. Картирането на Натура ставаше с основното участие на зелените, които не видели проблем в насилственото национализиране на частните парцели. Национализиране, защото на практика в тях се забраняват всички дейности, свързани с поминъка на местните – земеделия, овощарство. В степите са включени дори гробище и летище и сега страната ни търси начин да коригира тази „грешка“, но за целта трябва сложна процедура, одобрена от Брюксел за промяна на границите на Натура 2000.

ЕТО ЦЯЛАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ МОСВ И ЖУРНАЛИСТЪТ АРТЪР НЕСЛЪН

Въпросите на „The Guardian“:

- От WWF твърдят, че проекта на план за управление на Национален парк „Пирин“ ще позволи голямо увеличение на ски зона Банско, въпреки че властите го отричат – как бихте обяснили това.

- Те също твърдят, че това би имало катастрофално въздействие върху биоразнообразието и горите, което ще доведе до включването на парка в списъка с обекти на ЮНЕСКО в опасност. Какъв е вашият отговор?

- Планът залага „консервационни зони“ в парка и на страница 349 предвижда „Добивът на дървесина за нуждите на парка, местното население и малкия бизнес е възможен при одобрен горскостопански план“. Според WWF това би позволило стопански дърводобив в 60 % от територията на парка. Какви са гаранциите, че това няма да се случи? Защо стопанският дърводобив и интересите за опазване на парка се смесват в документа?“

Отговорът на МОСВ:

Информацията от WWF, на която се позовавате, не кореспондира на фактите и на законодателството. По отношение на проекта на план за управление и твърденията, че с него ще се допусне огромно увеличаване на ски зоната и това ще доведе до катастрофални въздействия върху биоразнообразието и горите, и ще доведе до включване на парка в списъка със обекти на ЮНЕСКО в опасност, имайте предвид следното:

Проектът на план за управление на Национален парк „Пирин“ е в съответствие с изискванията на Комитета на световното наследство на ЮНЕСКО от 2012 г. да не се допуска строителство на съоръжения за ски спорт или други дейности с подобно въздействие в обекта на световното наследство, извън буферните зони – зки зони Банско и Добринище. Проектът на нов ПУ на НП „Пирин“ отразява изцяло нуждата от запазване на изключителната универсална стойност на обекта на световното наследство, а забраната за развитие на ски спорта в обекта е част от заданието за изготвяне на новия план за управление на Национален парк „Пирин“. Всички указания, дадени от Министерството на околната среда и водите относно преработването на проекта на новия план са дадени именно с цел да бъде осигурено спазването на досегашните решения на Комитета на световното наследство. Следва да се има предвид, че плана за управление е рамков документ, който определя общата рамка за управление на територията без да одобрява изграждането на каквито и да било съоръжения с конкретни параметри и без да съдържа конкретни инвестиционни предложения. С планът за управление не се прави устройствено планиране и земеползване. Съгласно Плана за управление на Национален парк „Пирин“ от 2004г. площта на горите в парка е 23 110,3 ха. При направената инвентаризация на горите, дървесният запас е възлизал на 5 629 810 куб.м. Съгласно чл. 21, т.2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), в националните паркове в България, в т. ч. НП „Пирин”, е забранено осъществяването на производствени дейности, вкл. промишлен дърводобив. По изключение в тях се допуска осъществяването само на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи. В тази връзка, дейностите в горите в националните паркове не са свързани с провеждане на промишлен дърводобив, а само с поддържането и подобряването на тяхното състояние, като при осъществяването им се изваждат единствено заболели и наранени единични и групи дървета. Целта на поддържащите и възстановителни дейности е предприемането на превантивни мерки срещу заболявания и каламитетни нападения от насекомни вредители и поддържането на благоприятно природозащитно състояние на горските екосистеми. При всички видове дейности се оставя санитарен минимум от мъртва дървесина, възлизащ на 10 куб.м. на 1 ха, необходим за нормалното функциониране на екосистемите. Досега се е налагало поддържащи и възстановителни дейности в горите да се провеждат само в около 5 % от горите на територията на националния парк. Всички дейности в горите на националните паркове, в т.ч. и НП „Пирин” се съгласуват от МОСВ, като контрола по тяхното осъществяване се провежда от Дирекцията на националния парк. Обикновено, дървесината, добита в рамките на поддържащите и възстановителни дейности в горите на територията на НП „Пирин“ се предоставя на местното население като дърва за огрев срещу минимална такса. Горното е своеобразна компенсация към местните хора за наложените им от закона ограничения върху ползването на горите в НП „Пирин“, които в миналото се били и източник за получаване на доходи. Част от дървесината се използва от Дирекцията на НП “Пирин“ за направа на нови и ремонт на съществуваща посетителска инфраструктура, огради, входни арки и паркова мебел. При разработването на новия план за управление на НП “Пирин“ е направена инвентаризация на горите, при която беше установено, че актуалният им запас e 7 070 290 куб.м на площ от 25 119,3 ха. С инвентаризацията е направен и анализ на здравословното им състояние, което е определено като много добро.

Видно от горното е, че провеждането на поддържащи и възстановителни дейности в националните паркове е допринесло съществено за подобряване на състоянието на горските екосистеми, поради което не се налага промяна на държавната политика по отношение на поддържането им.

Както е отбелязано по-горе съгласно националното законодателство „стопански сечи“ с цел добив на дървесина не се прилагат в националните паркове на България. Стопанските сечи в България се прилагат само в горски територии извън резерватите, поддържаните резервати и националните паркове. Те се извършват на основание на изготвени 10 годишни горско - стопански планове, в които за всяка една конкретна горска територия е предвидено провеждането на горско – стопански мероприятия и е определен очаквания добив на дървесина.

В Заданието за разработване на План за управление на НП „Пирин“ за периода 2014-2023 г. от 2012 г., утвърдено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 58 (3) от ЗЗТ целенасочено не е поставено изискване за проектиране на сечи, както и няма изискване да бъдат определени количества дървесина, които трябва да бъдат добити през периода на действие на ПУ при провеждането на поддържащи и възстановителни дейности в горските екосистеми. Проектът на план за управление не предвижда изпълнението на видове сечи и не посочва количества на дървесина, която трябва да бъде добита. Съгласно ЗЗТ и Правилникът за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, в горите на националните паркове се допускат само поддържащи и възстановителни дейности на базата на ежегодно проучване на здравословното състояние на горите. Във връзка с гореизложеното твърденията, че плана за управление ще допусне стопански дърводобив в 60 % от парка са неоснователни и необосновани. Обръщаме внимание, че проекта на план за управление е все още в процедура и със сигурност ще претърпи корекции след Висшия експертен екологичен съвет.

След това до МОСВ са пратени и допълнителни въпроси, на които МОСВ също отговаря. Ето и тази кореспонденция:

Въпрос: Допълнително строителство, свързано със ски курорта ще бъде допуснато в Банско, и в части на зони над Добринище, Разлог и три по-малки зони на юг. Туристическата зона 7% от парка, а „зоната за хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортни съоръжения“ възлиза на допълнителни 0.5 %. Това би добавило 7.5 % от парка в сравнение с 0.6 % съгласно плана от 2004 г. Туристическата зона е описана на страница 379, а режимите могат да бъдат намерени на страница 384 в Раздел III от проектоплана.”

Отговор: Съгласно Плана за управление на НП Пирин от 2004г. Туристическата зона се ограничава единствено и само до територии около ски зони Банско и Добринище, с обща площ от около 1078 ха. Старият, но все още действащ план за управление погрешно не идентифицира други територии от Националния парк, в които да се осъществяват туристически дейности и съответно не ги обособява като отделни зони.

Съвсем логично с проекта на нов план за управление към зона „Туризъм“ се включват допълнителни територии, извън тези на ски зони Банско и Добринище, в които да се осъществява туризъм. Обособяването на по-голяма зона за туризъм не означава, че в нея ще се развиват дейности, свързани с развитие на ски спорт. В новите територии, включени в зона туризъм ще се осъществяват дейности свързани с развитие на масов туризъм, като в тях изрично се забранява развитие на ски спорт и други дейности свързани с подобно развитие в съответствие с Решението на ЮНЕСКО – 36.COM.7b.18/2012. Решението на ЮНЕСКО, с което не се допуска развитие на ски спорт в обекта, извън ски зоните, изрично е упоменато на стр. 379 при функционалното описание на зона Туризъм (в проекта на нов ПУ), както и в специфичния режим на тази зона, посочен на стр. 384 -III 12 IV – специфични режими на зона туризъм. Настоящият план за управление въвежда общи режими, валидни за цялата територия на парка, съобразно, които не се допуска развитие на ски спорт и други дейности с подобно въздейстие в обекта, извън буферната зона на обекта на ЮНЕСКО. В тази връзка Решение 36.COM.7b.18/2012 на ЮНЕСКО и произтичащите от него режими са посочени в т. II.16.13 на стр. 383.

Съгласно проекта на ПУ развитие на ски спорт се допуска единствено в буферната зона на обекта на ЮНЕСКО, която се явява Специална буферна зона съобразно новия проект на план за управление на НП Пирин.

Въпрос: "Само за изясняване на твърденията на WWF, ще позволи ли проекта на план за управление (стр. 377) дърводобив (при вече описаните условия) в 58.7% от парка в "зоната на горите, високопланинските, речните и езерните екосистеми".

Отговор: Проектът на ПУ допуска поддържащи и възстановителни дейности в горите в Зона“Гори, високопланински пасища, реки и езерни екосистеми“. Досега поддържащи и възстановителни дейности са били допустими в целия парк, но са били осъществявани само на 5% от територията му. Поради забраната за изграждане на нови пътища и просеки в проекта на ПУ най –вероятно поддържащи и възстановителни дейности в бъдеще ще бъдат осъществявани в същите 5 %. от територията на парка.

Въпрос: “Как се съвместява настоящата забрана за стопански дърводобив в Пирин с предвиждането на проекта на план за управление за дърводобив за „местния малък бизнес“? Защо е необходимо да се приема горскостопански план, ако остава забраната за стопански дърводобив?”

Отговор: В Заданието за разработване на План за управление на НП „Пирин“ за периода 2014-2023 г. от 2012 г., утвърдено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 58 (3) от ЗЗТ целенасочено не е поставено изискване за проектиране на сечи, както и няма изискване да бъдат определени количества дървесина, които трябва да бъдат добити през периода на действие на ПУ при провеждането на поддържащи и възстановителни дейности в горските екосистеми. Съгласно Закона за защитените територии „стопански сечи“ с цел добив на дървесина не се прилагат в националните паркове на България. Това изискване е спазено и в проекта на ПУ. В цялата документация представляваща проекта на ПУ не се съдържа и няма разработен план или проект предвиждащ за периода на действие на плана ( за 10 години) извършването на сечи като местоположение, количества дървесина и видове сечи. Не са предвидени направата на пътища и просеки за извозване на дървесина. В режимите и нормите по дейности за IV. „Поддържащи и възстановителни дейности“ в 1.1, 1.2, 1.3 е забранено извършването на такива дейности в „Зона за ограничено човешко въздействие“, „Зона за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми“ –забрана само в насажденията на възраст над 200 години и „Зона за туризъм“ с малки изключения. В 3.2 от „Условия“ към IV. „Поддържащи и възстановителни дейности“ единствено се допуска разработване на проект, с който ще се определи Благоприятното природозащитно състояние (БПС) на горските насаждения в НП Пирин, който не представлява план за извършване на сечи и съществува възможност до края на действие на плана ДНП „Пирин“ да не възложи неговото изработване.

Въпрос: “Ако Вашият отговор е коректен, как ще обясните забележка № 59 от становището на министъра за редакции на проектоплана, която не е отразена от изпълнителите? В нея се посочва, че „радикалната промяна на функционалното предназначение в предложените нови територии към зоната за туризъм и свързаните с това дейности, включително ново строителство, дава основание да се очаква висока степен на отрицателно въздействие върху природните местообитания и местообитанията на видовете с консервационна значимост… Тази зона трябва да бъде определена така, че да съвпада с буферната зона на ЮНЕСКО. Зона „Туризъм“ трябва да бъде заличена и да бъде включена в включена към зоната за опазване на горските, високопланинските, езерните и речните екосистеми“.

Отговор: Приемането на проекта на ПУ на НП “Пирин“ не се извършва единствено и само от МОСВ. Проектът на План за управление на НП“Пирин“ се приема с решение на Министерския съвет. МОСВ осигурява изпълнението на процедурата, която включва и разглеждане от Специализираният състав на Висшия експертен екологичен съвет. В състава на Специализираният състав на ВЕЕС участват и представители на други институции, като на заседанието на съвета ще бъде обсъдeна и бележка № 59 от писмо изх. № 05-08-360/18.01.2016 г. на МОСВ и аргументите на изпълнителя. Поради важността на бележка № 59, МОСВ прецени, че решението за нейното отразяване трябва да бъде разисквано на заседание на Специализираният състав на ВЕЕС.