Цветелина Пенева пред ФАКТИ: Бяхме свидетели на един безпрецедентен натиск върху съдиите от Конституционния съд

Ще има ли пренареждане в парламента на политическите сили, след като се обявят крайните резултати от повторното преброяване в 2204 секции. Кой каква отговорност има и как се споделя тя между Конституционния съд, ЦИК и „Информационно обслужване… Пред ФАКТИ говори Цветелина Пенева, член на Обществения съвет на ЦИК .

- Г-жо Пенева, Конституционният съд, прокуратурата , ЦИК и „Информационно обслужване“ определено създадоха хаос с прехвърлянето на отговорност относно повторното броене на бюлетини в 2204 секции. Можеше ли да се избегне това?
- Ако започнем да говорим за това кои е виновен за ситуацията, която възникна при повторното преброяване на бюлетините, може би трябва да си зададем въпросите дали трябваше Конституционният съд така да даде и разпредели задачите на експертизите. Знаем, че повторното преброяване на бюлетините беше разпределено на две групи експертизи. Едната трябваше да анализира само действителни бюлетини, тоест, това е частичен одит на изборните книжа в над 1700 секции. Втората група задачи бяха насочени към одит само на недействителните бюлетини. Това е частичен проход, който възприе Конституционният още в самото начало при структурирането на конституционно дело №33 и задачите към експертите. Като цяло всичко това беше предпоставка, за да се получат след това нещата, на които станахме свидетели. Визирам и 11 секции, които се оказа, че са броени и от експертите от група едно, и от експертите от група две. От друга гледна точка по отношение на липсващите бюлетини в чувалите е добре да изясним нещата. Става дума само за един чувал от всичките, които са предмет на експертизата, които не беше намерен. Става въпрос за чувал от старозагорски избирателен район. При останалите пет секции, за които се говори за изчезнали бюлетини, трябва да отбележим, че има намерени бюлетини, но не са всички бюлетини. В тези пет секции има открити - в четири от тях липсват бюлетините от машините, а в една от тях обратното - липсват хартиените бюлетини.

- Има разминаване между протоколите, които са описани, и съдържанието на чувалите?
- Да, съдържанието на чувалите не е било това, което е описано в изборния протокол. И тук е може би място да напомня, че в края на изборния ден след приключване на работата и попълването на протокола бюлетините следва да се опаковат, те се завиват в хартия и се слагат в специален чувал и след това, разбира се, се запечатва чувалът. Именно запечатаните чували са тези, които са задължение на общинските администрации и кметовете по населени места да бъдат съхранявани до следващите избори от същия вид.

- Все пак, ако се вярва на информацията от „Информационно обслужване“ за липсващите 780 гласа, пренареждане на партиите в парламента ще има. Целта е да се бави процесът ли?
- Появиха се едни таблици в общественото пространство, които може да имат някаква степен на достоверност. Но ние не знаем какво ще реши Конституционният съд. Просто трябва да изчакаме още малко време. Видяхме миналата седмица и бяхме свидетели на един безпрецедентен натиск, който беше оказан върху съдиите от Конституционния съд. Видяхме как се включи и прокуратурата, как се задейства с въпроси, които са - меко казано, странни. Като, например, какъв е мотивът за образуването на дело №33, след като всички материали и конституционни жалби са публикувани на страницата на Конституционния съд още миналата година. Така че какво пита прокуратурата? Защо питат това? И това не е ли начин да се оказва натиск, защото трябва да се взема решение.

- Виждаме, че проблем се явяват членовете в секционните комисии по места, защото там стават големите „поправки“ за Киро, Гошо и т.н. Преброителните центрове, които се лансират, решение ли са на проблема?
- Дали преброителните центрове ще бъдат решение на проблема, това е въпрос на бъдещата дискусия, която трябва да бъде проведена както между политическите партии, така и след обществено обсъждане с помощта на експерти. Между другото вчера се създаде работна група към Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание, в която ще се гледат предложенията за промени в Изборния кодекс, едно от които е свързано с въпросните преброителни центрове. Нека да кажем за тях, че има такъв опит в историята на изборния процес в България. Един-единствен път община Бобошево е броила в такъв преброителен център. Резултатите до момента и това, което Общественият съвет е писал в своите анализи, е, че преди да се приеме опцията за отчитане на резултатите именно чрез преброителни центрове, това трябва да се подложи като експериментален тест при следващи избори.

- Искате да се създаде някаква база данни, за да може да има и база за сравнение после…
- Да. И вече въз основа на резултатите, които получим, след това да се стигне до прилагане. Ако преброителните центрове се създадат по същия начин, по който се структурират сега Секционните избирателни комисии, ако в тях се включват членове, които не са достатъчно обучени от ЦИК, както в момента има необучени членовете на СИК, какво ще се промени като достоверност на резултатите. От това, което виждаме сега, и ако се замислим, видеонаблюдението ни показа дефицитите в работата секционните комисии по време на преброяването на бюлетините и как се борави с изборните резултати. Сега, чрез това повторно преброяване на малка част от секциите, се показа в още по-голяма степен дефицитът в умението на секционните комисии да боравят с изборните книжа, да попълват протоколите и да докажат своята ангажираност към резултата за достоверно отразяване гласовете на хората. Това повторно броене е пореден шамар, който получи нашата изборна система. Но тук дефицити можем да търсим не само в хората в секционните комисии, а трябва може би да си зададем и въпроса какво направи Централната избирателна комисия, за да може да обучи тези хора. Създаде ли обучително звено!?

Какво направиха и политическите партии, изпращайки необучени свои кандидати като членове на СИК.

Говорим за същите тези партии, които създадоха толкова шум в парламента вчера, и същите, които днес най-вероятно ще изслушват експертите по конституционно дело №33. Аз трудно си представям какво ще искат политиците от тези експерти и как могат да им търсят отговорност защо са написали нули в своите експертизи при положение, че експертът е получил празен чувал и това е установил. Иначе какво ще реши Конституционният съд… Това вече е тема на друг разговор. Както Конституционният съд може да се съобрази с експертизата, която е поръчал, и може да остави резултатите във въпросите секции с изчезнали бюлетини непроменени, така може да вземе и друго решение. Предстои да видим.