Отец Валтер Гора пред ФАКТИ: Папа Франциск искаше да бъде човек между човеци

Почина папа Франциск. Светият престол огласи кончината на главата на Римокатолическата църква във видеопосланиe към вярващите. Негово Високопреосвещенство кардинал Фарел с болка обяви смъртта на папа Франциск на 21 април със следните думи: „Скъпи братя и сестри, с дълбока болка трябва да съобщя за смъртта на нашия Свети Отец Франциск. Епископът на Рим, Франциск, се завърна в дома на Отца. Целият му живот беше посветен на служене на Господа и Неговата църква.“ Осемдесет и осем годишният Франциск, чието рождено име е Хорхе Берголио, изкара тежка двустранна бронхопневмония, заради която бе приет в римската болница "Агостино Джемели" на 14 февруари тази година. Какво остава след папа Франциск… Пред ФАКТИ говори католическият отец Валтер Гора - енорийски свещеник на Русе.

- Отец Гора, напусна ни папа Франциск, но с какво вие ще го запомните. Беше ли той по-различен от другите…
- Вижте, всеки папа е различен. Това е важно да се каже. И всеки папа е различен, защото всеки един човек е индивидуален, всеки живее в различни времена, попада в различни ситуации. Просто Бог ни изпраща човека, който може да отговаря на тези предизвикателства, които са около нас. Папа Франциск беше различен от другите, защото просто имаше нужда от такъв човек като него.

- В смисъл…
- Първото нещо, което папа Франциск искаше, бе да отвори сърцето на всеки човек в независимо каква ситуация е. Папа Франциск повдигна въпроса с мигрантите, с гладните, със самотата, с бедните, с болните, със страдащите. Беше много открит.

- Да, факт е, че той много добре комуникираше с хората и с медиите?
- Той правеше това не само с думите, но и със своето поведение. И най-вече с едно – той искаше да бъде между хората, той искаше да бъде човек между човеци. И колкото можеше да се приближава до другите, той го правеше.

- Много коментари има днес за него, но, може би, един от най-характерните, който се повтаря от много хора, е този, че той бе много усмихнат. И това е факт, защото на повечето снимки, които ще останат след него, той наистина излъчва ведро настроение…
- И точно това много му помагаше за близкия контакт с хората. Това беше една негова отличителна черта, че папа Франциск бе винаги усмихнат. Но в последно време, същото беше и при папа Йоан Павел II, който също беше доста болен в последните си дни, видяхме, че вече самото тяло много не му даваше възможност да се усмихва. Но папа Франциск се показа като изключително достоен човек. Дори и в тази ситуация, защото знаем, че последните дни бяха определено трудни за него, но и въпреки това той продължи да бъде между хората. Той искаше да бъде между хората до последната си минута. Дори може и заради това да кажем, че той почина, защото искаше да е до хората. Според лекарите папа Фарнциск се нуждаеше от дълга почивка, за да се възстанови от престоя си в болницата, но той просто не можеше да стои далеч от хората. Папата искаше да бъде между хората и в неделя го показа, защото стоя на балкона на площад Свети Петър повече от един час. Това със сигурност е било уморително за него, но аз се питам дали човек като него можеше да се затвори в една стая само и само защото беше болен и да се грижи за себе си. Това не бих казал, че беше възможно за папа Франциск, защото той постоянно искаше да бъде между хората. И от тази гледна точка той беше абсолютно като папа Йоан Павел II.

- Човек никога не знае кога ще е последният му ден, но в това, че се случи неговата кончина по великденските празници, има ли някаква символика…
- Вижте, нека да се върнем към това, че той в неделя по време на литургията говори точно за възкресението. След това слово да срещнеш смъртта с тази вяра, че ще възкръснеш… Да, може и да има нещо символично. Пак ще се върне към папа Йоан Павел II, който почина също в светлата седмица - в събота, в светла събота. Папа Франциск ни напусна в светъл понеделник. И това може да нещо, което да обединява тези двама папи.

- Когато папа Франциск беше в България, срещнахте с него?
- Да, видяхме се в Раковски, където той води литургия с участието на 250 деца. Той мина през всички свещеници в края на литургията и ни поздрави един по един. Така можах да се видя с него. Повтарям се, но за папа Франциск бе много характерно това, че той искаше да бъде близо до всеки човек. Ако се върнем малко назад в неговите речи, няма как да не ни направи впечатление, че той живееше в съвремието ни, той говори срещу трафикантите на оръжие и постоянно казваше, че всички тези пари, тези разходи за оръжие колко ще е по-добре да бъдат ползвани в полза на хората, които имат нужда. Папа Франциск беше способен да отиде в затвора и да говори със затворници, да говори с болни в болниците, да отиде между бедните и да яде заедно с тях на една маса. Той беше човек, който постоянно бе съпричастен с болестите и страданията на всеки човек.