Как се узаконяват старите каменни родопски къщи?

„На територията на община Ардино има 52 населени места. Голяма част от тези китни села са застроени със стари постройки - прочутите родопски каменни къщи. Но дори и да е имало някакви документи за собствеността и построяването им, те отдавна са изгубени. Това създава известни неудобства на техните притежатели. Те не могат да извършват сериозни ремонти, преустройства или продажба на такава къща, ако нямат документ за собственост за нея”, казва нотариусът от Ардино Наско Борисов. Според него Законът дава възможност притежател на такава постройка да се снабди с нотариален акт за нея, но за целта следва да се набави определен набор от документи и да се премине стъпка по стъпка определена процедура пред нотариус.

„Ако къщата е строена от лице, което вече е починало и узаконяването ще се извършва от негов наследник, той следва да се снабди с удостоверение за наследници. Този документ се издава от служба ГРАО при Община Ардино. На второ място трябва да се провери дали имотът е данъчно деклариран, тоест дали за него се плаща местен данък в Общината. Ако имотът не е данъчно деклариран, първо се подава молба за неговото деклариране в отдел "Местни данъци и такси" при Община Ардино. Имотът ще бъде оценен съгласно правилата на Закона за местните данъци и такси и ще бъдат начислени данъчни задължения за 5 години назад. След като тези задължения бъдат изплатени, лицето може да поиска да му бъде издадено от същия отдел Удостоверение за данъчна оценка. В данъчната оценка следва да фигурират имената на всички наследници, както те са посочени в Удостоверението за наследници. В случай, че данъците на имота са плащани, тогава директно се пристъпва към изваждане на удостоверение за данъчна оценка. На трето място трябва да се провери дали за имота може да бъде издадена скица. Тази проверка се извършва в отдел Архитектура, благоустройство и общинска собственост при Община Ардино. При проверката се установява дали за населеното място, в което се намира имотът, има регулационен или кадастрален план. Ако такъв план има, в деловодството на общината се подава заявление за издаване на скица. Ако за населеното място няма нито регулационен план, нито кадастрален план, тогава следва да се направи геодезическо заснемане. Лицето трябва да се обърне към лицензирана геодезическа фирма, която извършва заснемането. Инженер-геодезист ще посети имота на място и чрез специална техника ще направи заснемане и замерване на границите на парцела, ще посочи площта му и какви постройки фигурират в него. Освен геодезическо заснемане, трябва да се направи и архитектурно заснемане и техническо описание на самата постройка. Това се извършва от строителен инженер, който да е лицензиран оценител на недвижими имоти. В този документ се посочва конструкцията, етажността, помещенията и застроената площ на сградата” заяви Наско Борисов. По думите му, след като бъдат набавени тези документи (удостоверение за наследници, данъчна оценка, скица и техническо описание), лицето следва да посети нотариуса. Ще му бъде изготвена молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка.

Молбата-декларация е документ, който се внася в Общината, за да се запише върху нея, че имотът не е общинска собственост и че за него не се дължат данъци. Копие от изброените документи следва да се представят и в Областна администрация - Кърджали, за да бъде издадено удостоверение дали за имота има съставен Акт за държавна собственост. Ако за имота има съставен акт за общинска или държавна собственост, той не може да бъде придобит по давност, тъй като съществува такава законова забрана и за него не може да бъде издаден нотариален акт. В случай че документите посочат, че имотът не е нито общинска, нито държавна собственост, тогава се пристъпва към същността на процедурата. Свидетелите, посочени в молбата-декларация се явяват пред нотариуса за разпит. Те трябва да са трима и по възможност съседи на имота. По време на разпита се съставя протокол и свидетелите подписват клетвени декларации, че ще говорят истината. След това нотариусът разглежда насаме случая отново, преглежда отново всички документи и изготвя постановление. Най-важната проверка е дали имотът е владян необезпокоявано в продължение на 10 години. С постановлението нотариуса се произнася дали признава или отказва да признае молителя за собственик. Ако всички законови условия и документи са точно извършени и предпоставките са налице, няма пречка молителят да бъде признат за собственик. Стане ли това, на негово име и на името на неговите сънаследници нотариусът издава Нотариален акт по обстоятелствена проверка. По този начин старата каменна къща е узаконена и вече може да бъде предмет на продажба или основен ремонт”, уточни Наско Борисов. Той е родом от град Кнежа, Плевенско. Завършил е право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Има над шест години юридическа практика в София. Автор е на книгите „135 години Български нотариат“ и „Ролята на нотариуса в борбата с имотните измами“.