Милиони за нищо

Прахосването на обществени средства е факт и в Германия. В своята „Черна книга“ Съюзът на данъкоплатците ежегодно разкрива данни за невероятни и безсмислени разхищения на обществени средства. В своята актуална „Черна книга“ той изрежда куп примери на безхаберие и прахосничество – от пътното строителство до дигитализацията.

Мостове, от които не се нуждае никой

Сред класическите примери – пешеходен мост в областта Зауерланд, изграден точно до един вече съществуващ мост, или пък маркировка на велоалея в Долна Саксония, струвала 261 000 евро. В района, където била поставена маркировката, останали доволни, но Министерството на транспорта взело решение проектът да бъде прекратен и това наложило маркировката да бъде отстранена срещу 763 000 евро.

В провинция Северен Рейн-Вестфалия пък още през 1980 година бил построен мост на стойност 950 000 тогавашни германски марки. Мостът бил изграден, тъй като се планирало изграждането на околовръстно шосе, което обаче и до днес не съществува – само мостът стои насред нищото - напълно безполезен, изтъкват от Съюза на данъкоплатците.

В Бремен пък за 30 000 евро изрисували по земята образа на известните от приказката Бременски градски музиканти с идеята да служат като пътепоказателни знаци. Боята обаче не се оказала достатъчно качествена и образите изчезнали – като и изразходваните за тях средства.

Съюзът на данъкоплатците се вглежда особено внимателно в този вид финансиране и така разкрива следния случай: на остров Фемарн в Северно море модернизирали крайбрежната улица за 12,8 милиона евро, от които цял милион отишъл за ремонта и експлоатацията на кула с асансьор за панорамни наблюдения на околността, която всъщност изобщо не била част от проекта. За местните власти обаче кулата била добре дошла – благодарение на нея 70 процента от нужните за модернизацията средства били осигурени от бюджета на провинцията.

Как се санират оперни сгради

По същите причини – забавяне на строителството, което води до оскъпяване, в „Черната книга“ е попаднала и операта в Кьолн – нейното саниране трае вместо три години, вече цели 12. Първоначално предвидените разходи са били 230 милиона евро, а междувременно се приближават към един милиард.

Сходен случай има и в Бон – концертната зала „Бетовен“ първоначално е трябвало да бъде санирана за 43 милиона евро, докато сега размерът на средствата се изчислява вече на 160 милиона, като и това няма да е окончателната сума.