АЕЦ "Белене" ще бъде скъпо струваща авантюра

Стефан Мазнев - заместник-председател на парламентарната комисия по енергетика
На 20 януари 2002 г. по време на срещата с гръцкия си колега Костас Симитис българският министър-председател Симеон Сакскобургготски заяви, че България ще изведе от експлоатация III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" до края на 2006 г. Това негово изявление проехтя като гръм от ясно небе, тъй като по това време нямаше никакъв външен натиск по отношение на АЕЦ "Козлодуй". Предстояха и мисиите на Международната агенция по атомна енергетика през месец юни същата година, а по-късно и партньорската проверка от Европейската комисия, които да проверят статуса на безопасност на тези блокове. Това изявление обезсмисли най-вече всички действия и на атомни експерти, и на министрите от кабинета за съдбата на III и IV блок.

Явно осъзнавайки този грандиозен гаф, малко след това, на 6 април 2002 г. по време на учредяването на партията НДСВ Симеон Сакскобургготски декларира, че правителството ще поднови изграждането на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Белене". Така станаха ясни две неща: първо, че съдбата на III и IV блок е окончателно и безвъзвратно решена, и второ - без никакви финансови, икономически, социални, екологични и други анализи, типично в стил соцреализъм - АЕЦ "Белене" ще има.

Българската икономика като цяло се пренасочва към по-малко енергоемки производства, не се строят безсмислени гигантски предприятия, а ориентацията е към развитие на туризма, леката промишленост, селското стопанство, услугите и др. Освен това редица големи производствени предприятия се насочват към използването на природен газ и други енергийни ресурси, избягвайки консумацията на скъпата електроенергия. В битово отношение също се забелязва преминаването към алтернативни начини за отопление - чрез използването на природен газ, твърди горива и т.н.

Всичко това показва тенденцията, че след около десет години близо една трета от сега действащите производствени мощности за електроенергия трябва да бъдат пренасочени от вътрешно потребление към износ.

Следователно можем да направим извода, че въпреки гафа с извеждането на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" от експлоатация до края на 2006 г., като се вземе предвид изграждането на нови енергийни мощности в ТЕЦ "Марица - изток 1", проекта "Цанков камък" и др., енергийният баланс на страната като цяло ще бъде осигурен.

Важно е да се отбележи също, че предстои либерализация на пазара с електроенергия. Ние сме в началото на този етап, сега натрупваме опит, а и никой не може в цялост да предскаже поведението на участниците на пазара, и то след десетки години напред.

Притиснат с подобни аргументи, министърът на енергетиката отговаря, че новата ядрена мощност ще е предназначена предимно за износ на електроенергия в региона, за да можем уж да останем енергиен център на Балканите. Що за наивен интернационализъм е това? Първо, балканският пазар по даденост е ограничен и най-вече не е особено гарантиран. Като пример -Турция отказа да купува български ток по десетгодишно споразумение, и то без никакви последствия за нея. Второ - ако АЕЦ "Белене" ще произвежда ток предимно за износ, то има ли в МЕЕР сериозен анализ за потреблението на електроенергия в региона за близките 40-50 години. Защото една такава централа е с подобен проектен срок на експлоатация. Засега никой не е виждал такъв анализ, защото просто го няма, а е и твърде самонадеяно да бъде изготвен.

А що се отнася за количествата ток за износ - това ще реши пазарът, а не някой администратор, пък бил той министър или премиер, просто защото времето на социализма изтече.

Важно е да се отбележи също, че за няма никаква яснота по отношение на параметрите за строежа на АЕЦ "Белене". Все още никой експерт или политик не е в състояние да каже точно колко ще бъде новата ядрена мощност - чуваме и от министъра, и от други около него различни неща - от 600 до 1000-2000 MW мощност. Същото се отнася за необходимите инвестиции - от 300 млн. до 2 млрд. евро. Това показва пълния хаос в намеренията и липсата на точна оценка за проекта. Да не говорим, че всички инвеститори искат и държавна гаранция. А при този рисков проект е напълно възможно след време тя да се задейства, което ще означава силен дестабилизиращ удар върху цялата българска икономика въобще. Така гафът от затварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" ще е нищо в сравнение с-проекта АЕЦ "Белене".

Ако разсъждаваме само по принцип, може да приветстваме изграждането на всякакви енергийни мощности в България, включително и ядрени. Но трябва да има ясно доказана икономическа необходимост за това. Иначе намерението би било една скъпо струваща авантюра, която за съжаление ще се плаща от целия български народ.