Покаяние

Повече от четвърт век посткомунистическите общества продължаваме да сме жертва на комунистическите ни режими. Звучи абсурдно, но е факт. Предаващите се от поколение на поколение страх и изкривени ценности не ни разрешават да бъдем истински свободни и достойни, да вникнем в демократичните ценности и принципи и да се развиваме достойно и напредничаво.

Скулптурата е изложена в галерия „Райко Алексиев“, отбелязват от Националната художествена галерия.

Затова скулптурата „Покаяние - паметник на жертвите на комунизма“ е създадена от претворените тела на живи съвременници. Тя е паметник на жертвите, направен от самите тях. Паметник, който желае да предаде на миналото състоянието на жертва, за да може да се премине към борба и съзидание. За да се постигне това, трябва да признаем пред себе си, че колкото и да продължаваме да сме жертва, толкова сме и собствените си палачи, и да се покаем за престъпленията си. Да бъдем по-смирени и по-достойни. Изложбата цели да ни накара да почувстваме нуждата от покаяние, но и да повдигне въпроса за нуждата не от емоционална, а от историческа оценка на комунистическия терор, както пред обществата от бившия Източен блок - понастоящем членове на ЕС, така и пред останалата европейска общност.

Днес Стара Европа споделя един съюз с голяма част от бившия Източен блок, но споделя ли и едни същи ценности? Дава ли си сметка, че причина за това са нагласи, останали от комунизма, и че без окончателното му осъждане те ще укрепват и пускат корени? Западните демокрации не положиха същите усилия в полето на културата, каквито положиха за икономиката на посткомунистическия блок. Заради левите си нагласи или поради сантимент към съюзниците си срещу фашизма Западът не настоя за лустрация - действително осъждане на комунистическите престъпления. В резултат на това слабите демокрации не преодоляха нагласите от комунизма, запазиха културата му и я натъпкаха в европейски дрехи. Това е видно от установилите се популистки режими, олигархични модели и челната позиция в обществото на кръгове, свързани с режима.

Ще намерим ли сили да се покаем, за да възтържествува истината? Истината, без която не може да сме свободни.

Андрей Врабчев работи в полето на скулптурата в публични пространства, монументалната пластика и инсталация. Завършил е Националното училище за изящни изкуства в София със специалност „Скулптура“ и Художествената академия със специалност „Скулптура“.

Той е член на RBS кралското скулптурно дружество в Лондон и на СБХ. Автор е на паметник на Майор Томпсън. Участва в редица национални и международни конкурси. Автор е на няколко пластики - награди, сред които и светилникът на Българския културен клуб Скопие за принос към българската култура. Последните му изяви са:

2017 г. – Участва в скулптурна изложба в кралските ботанически градина Лондон.

2016 г. – Излага своята пластика АБВ във Виена в Дом Витгенщайн. Участва в конкурса „Iluminated river“ в Лондон.

2015 г. – Участва в международното изложение „Скулптура и обект“ в Братислава. Участва в конкурса за паметник на демократичната революция в Словакия.

2014 г. – Изложба в галерия „Ракурси“ с Ина Дамянова. Участва в „София Underground” с видеофилм. Участие в конкурс за паметник на цар Самуил. Участва във фестивала „С течение на времето“ в Благоевград със скулптурна инсталация в реката.

2013 г. – Участва в конкурса за арт декорация на Trinity Hall St. Clemente’s Oxford, UK.

Проектира и реализира инсталацията „Подводница“ за фондация Easy Art Foundation.

Проектира и реализира награда за „Neopharm“.