Людмил Христов за ФАКТИ - как се влиза в кожата на Джон Кенеди

„Блаженият“ е игрален филм на Станимир Трифонов, заснет през миналата 2020 година. Гледахме го преди няколко седмици в рамките на тазгодишното 25-то издание на „София Филм Фест“. Сюжетът стъпва на истински истории и се върти около посещението на тогава младият и още студент бъдещ президент на САЩ Джон Кенеди.

Вижте трейлъра на филма:

В ролята на Кенеди влиза актьорът Людмил Христов, който от дълги години живее във Великобритания. За да говорим за „Блаженият“, за актьорската професия и за мечтаните роли, от ФАКТИ се свързахме с него.

„Израснах в семейство, което се занимава с това – баба ми е била актриса, майка ми режисира документални филми, другата ми баба е монтажист, дядо ми оператор. Израснах в този свят и винаги ми е било близко. За първи път отидох на неделен театрален кръжок в България като малък – в „Славянска беседа“. Първото ми представление беше „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Играх Лизандър тогава, бях на почти 12 години“, разказа Людмил.

Людмил си представя актьорското си бъдеще по-скоро в киното, отколкото в театъра. „От 16 до 19-годишен се обучавах в актьорски колеж, по-специфично за театър, за сцена. Тогава го обожавах, беше страхотно. В един момент обаче ми хареса много играта за екран. В момента съм във вихъра с игра в киното, в сериали, игра за екран. Въпреки че сега това ми е интересно, бих правил и двете – и игра на сцена, и за екран. По очевидни причини в момента обаче – заради коронавируса, няма театри, затова специално сега целта ми е киното“.

Младият актьор разказа и как е попаднал във филма „Блаженият“ на Станимир Трифонов: „Когато бях на 16 години, внукът на доведения ми дядо завършваше в България с един късометражен филм, който беше част от програмата на фестивала „Златна роза“. Станимир беше част от журито точно в тази година. Мисля, че тогава ме видя, свърза се с дядо ми, след това се срещнахме, имах кастинг. Така лека-полека се задвижиха нещата, но отне доста време. В началото дори си мислех, че е шега. Действително чух за филма, разбрах за него три години преди да снимам”.

„Снимах 9 дни, но екипът снима по-дълго – над месец. Моите снимки бяха в Русе, използваха се много от сградите, които са от автентичната епоха в „Блаженият”. Това е страхотно, особено за актьорската игра – вместо да си представяш как изглежда нещо, то да е истинско, да сте постоянно с костюмите. Беше много готино. Не бях ходил никога в Русе също, така че отметнах и това“, разказа още той.

В „Блаженият“ Людмил Христов влиза в ролята на Кенеди. Цялата му реч е на английски език, което не е проблем за него, тъй като използва езика от дълги години – живее в Северен Лондон от 12-годишен. Предизвикателство обаче е акцентът, с който е нужно да говори. „Трябваше да говоря с американски акцент. От началото още бях решил да не копирам Кенеди, който има много специфичен акцент – дори не е просто американски, има думи с много висока интонация и т.н. Бях решил да не се опитвам да копирам, да не правя имитация. Във Великобритания са ми преподавали американски, имал съм такива уроци, знаех каква е базата. Не се получи прекрасно според мен, има работа, но не беше лесно – повтарях много пъти репликите, молих за помощ приятели, които са по-добри с американски английски, стигна се до някакво ниво, което е приемливо“.

Христов разказа и за цялостното преживяване от тези девет снимачни дни. „Беше ролеркостър (бел.: увеселително влакче; влакче на ужасите). В началото беше много страшно, защото това ми бяха първите професионални снимки. Досега бях правил само късометражни филми, което не е съвсем същото. Беше ужасно вълнуващо, защото такива професионални снимки ми бяха мечта. Не знаех обаче какво да очаквам, дори в края на първия снимачен ден имах сякаш шок в системата. Не знаех дали това въобще вече е нещото, което искам да правя с живота си. Когато аз започнах снимки, другите вече бяха снимали от месец, всички се познаваха, бяха приятели. Въпреки че хората бяха много добронамерени, първоначално за мен беше голям шок в системата, защото трябваше да отида и директно да снимам. След първия ден обаче някак станахме приятели, излизахме дори на бар. Сякаш не беше работа, а е работа, което е много странно. Не се усещаше да съм в работен процес, накрая дори е смешно, че ти плащат – чувстваш се малко сякаш си излъгал някого“, разказа с усмивка той.

За самия филм и за своя персонаж, Христов каза още: „Блаженият“ е базиран на исторически факти, включително, че Кенеди е идвал в България като млад. В истинския живот той идва по Дунав, но идва сам, докато във филма идва с приятел, който всъщност създава драмата в живота на главния персонаж във филма – Боби. Аз лично погледнах моя персонаж като външно лице, което сякаш идва да види живота в тази епоха. Той идва от Харвард в един български град на Дунава, предполагам и за него в шок в системата, както беше и за мен. Приятелят на Кенеди е човекът, който носи някаква промяна в живота на Боби, докато Кенеди за мен е по-скоро едно външно лице, което разглежда града и носи едно различно усещане“.

На въпроса как си представя развитието си оттук насетне – в български продукции или по-скоро в европейското кино, той отговори: „Бих предпочел да се развивам в европейското кино, имайки предвид, че в български продукции бих могъл да играя само роли на английски. Българският ми език личи, че не е чист – личи си, че има акцент. Ако има български продукции с английски роли, с удоволствие бих участвал. Животът ми обаче е в Лондон, живея тук от 12-годишен, тук имам агент, работя тук, разбирам индустрията и как работи тя, докато в България е индустрията е малко мътна за мен“.

„Блаженият“ се води любовна психологическа драма. Бих играл обаче във всякакви филми, независимо от жанра. Всички са забавни за правене. В момента повече работя повече в жанр на драмата и романтиката. Искам да работя във всичко, все пак това е актьорството“, допълни той.

Разговорът завърши с клиширания въпрос каква е мечтаната роля на Людмил Христов. „Бих казал, че ролята, която искам да изиграя, още не е написана за мен. Не е нещо класическо, а нещо ново, нещо, което никога не е виждано, ново и наистина свежо. В момента сякаш филмите се повтарят, но искам да бъда в нещо ново, свежо, нещо с игра и смисъл“.