9 Октомври, 2023 06:53 1 599 8

Добрин Петков – един жрец на пулта

  • добрин петков-
  • диригент

100 години от рождението на великия български диригент

„Изкуството съществува в живота на човека, за да събужда и разгаря искрата на най-благородното у него. Колкото по-голям кръг от хора бъдат засегнати от въздействието му, толкова по-пълноценно бива изпълнена неговата велика мисия. И затова всеки, чиято съдба е да бъде посредник между изкуство и хора, е толкова по-щастлив, колкото повече са тези, сред които сее зърната.

Недейте забравя никога вашите скъпо извоювани върхове, скъпи музиканти! Недейте забравя своята дълбока любов и отдаденост на тези, на които така възторжено служите – изкуството и хората. Само тогава няма да бъдете забравени никога и вие – нито от хората, нито от изкуството.”

Добрин Петков

Обезсилена от „реформите” на ГЕРБ, днес българската музикална култура е в сериозна криза. А и твърде малко са вече големите диригенти, тоест, „лидерите” днес. А България винаги е имала такива, при това от висока класа като се започне от проф. Саша Попов, „бащата на българския симфонизъм” и се стигне до младите днес / Павел Балев, Константин Илиевски, Григор Паликаров, Жорж Димитров, Светослав Борисов /. За съжаление днес у нас, колкото и странно да звучи на някои, има и „диригенти- ментета”, както ги определи великият Руслан Райчев – „ без талант, но с упорство“!, единият, изгонен със скандал от Германия, а другият- с две купени дипломи от частния НБУ сега прави главоломна кариера! Наистина, времената се менят, идват нови поколения, но неколцина от големите майстори на палката ще останат завинаги в историята на българската музикална култура. Сред тях може би първите две места след Саша Попов заемат незабравимите Добрин Петков / 1923- 1987 и Константин Илиев / 1924 – 1988 /. Връстници, състуденти, колеги и приятели, те живяха по едно и също време, работиха дълги години заедно, заедно градиха съвременна музикална България след войната. Заедно триумфираха на концертните подиуми у нас и в чужбина, заедно понасяха удари от властта, от лоши колеги -завистници.

През т.г. честваме стогодишнината на Добрин Петков. Роден е на 24 август под знака на Девата в Дрезден. Неговият баща Христо Петков / син на политика от царско време Добри Петков/ е бил забележителен цигулар- педагог, учил във Франция, подготвил няколко поколения млади инструменталисти, сред които, разбира се, и него. Майка му, от прочутия род Зографови Цветана Зографова е била примадона в Оперетния театър в София, а също вокален педагог и камерна певица.

През 1933 г, десетгодишният Добрин Петков изнася първия си концерт като цигулар и пианист. На дванайсет вече дебютира като диригент в София и Белград. В сръбската столица е провъзгласен за почетен член на Белградската опера за 10 години. Същата година дава 20 самостоятелни концерта в България, както и един съвместен с Панчо Владигеров през 1937 г. в Белград. От 1937 до 1939 учи цигулка, пиано и композиция и диригентство в Лондонския кралски колеж за музика.

През 1944 година изкарва редовната си военна служба на фронта при Страцин, Сърбия, където бива ранен от куршум крака. След войната учи в столичната Музикална академия – композиция и диригентство. От началото на 1950 година е назначен за диригент на Русенската филхармония, като междувременно работи и в Русенската опера. По това време главен диригент на операта е младият Константин Илиев и това е началото на тяхната дружба и общ творчески път. С още двама музиканти правят първият струнен квартет в дунавската ни столица, изнасят много рецитали и концерти. Работят къртовски, упорито. Тук Добрин Петков работи ежедневно и като педагог с всеки оркестрант и певец индивидуално – нещо непознато сега у нас. И това, разбира се, дава своите плодове. Разговарял съм с оркестранти от това време, които си спомнят за него с преклонение и възторг. Бил е страшно работлив, пределно взискателен, но и всеотдаен, давал им е много от себе си. За броени години русенският оркестър, както и Операта, водени от двамата съвсем млади музикални ръководители се утвърждават сред водещите състави у нас. Според архива в Русе за петте години, които работи в Русе Добрин Петков дирижира 143 оперни представления и над 100 концерта! Неговите постановки на „Отвличането от Сарая” на Моцарт, „Бохеми” на Пучини, съхранени на лента, са в „Златния фонд” на БНР и поразяват и днес със съвършенството си!

През есента на 1956 Добрин Петков става главен диригент на Пловдивската филхармония, а от юни 1962 е главен на Софийската. Назначават по съвместителство и в Софийската опера, но той се отказва от заплатата си на второто място (Операта) и работи безвъзмездно, считайки че няма право на такъв приход, Това „златен период” за нашия първи оркестър, чието ниво той вдига твърде високо, до нивото на водещите симфонични състави в Европа. Прави много успешни турнета по света.

През 1972 година напуска оркестъра в знак на солидарност с приятеля си Константин Илиев, който е освободен от работата си там. Бих казал, случай без прецедент в историята на нашия музикален живот. А това е една голяма грешка на тогавашната власт, не съумяла да защити двамата именити творци от интригите на недостойни хора. Добрин, освен че беше музикант от най- голяма класа, просто бе и една високоморална, светла личност.

Следват четири преподавателски години в Консерваторията до 1969 г., след което Добрин Петков се връща в Пловдив. В този град той достига апогея на голямата си кариера, издига нивото на Пловдивския оркестър, с който прави редица записи и успешни турнета по света. И макар да не се счита за оперен диригент, поставя с голям успех „Вълшебната флейта” на Моцарт и „Отело” на Верди, считани за връх в историята на българския оперен театър.

На Добрин Петков дължим много първи изпълнения на значими творби от света на голямата музика – ще спомена само две, които се посрещнаха като изключителни събития у нас: ораторията на Артюр Онегер „Жана на кладата” и „Месия” на Хендел. Тук неговата голяма дарба стигна до своя връх.

Днес, „реформата” на Рашидов закри този прекрасен оркестър, Пловдивската филхармония, стана оркестър в състава на Пловдивската опера - едно престъпление, което, вярвам, някой ден ще бъде наказано. За щастие, Добрин Петков не го доживя...

++++

Маестро Руслан Райчев / 1919- 2006/, който беше блестящ, както в операта, така и на концертния подиум, сподели веднъж, че е присъствал на генерална репетиция на Добрин Петков с Ленинградската филхармония, когато след първите петнайсет минути музикантите от този световен оркестър спрели да свирят, станали на крака и дълго аплодирали Добрин Петков!

++++

Всъщност, Добрин Петков не само дирижираше готови симфонични състави, той създаваше, градеше добри оркестри. Под неговата палка всеки състав, дори и най- посредственият се представяше с успех като голям оркестър. А това е наистина рядко качество. Неговото дирижиране бе едно невероятно съчетание на стил, вярност към автора, прецизност, съвършенство, както и способност да изпада в състояние на екстаз, да преживява върховни мигове и в същото време да не губи контрол, да бъде пределно точен. Нещо, което трудно може да се обясни. Беше диригент наистина, от голяма класа. И ако не се беше родил и творил в една малка страна, сигурно името му щеше да бъде до това на най- прочутите световни майстори. Прав е нашият именит композитор Васил Казанджиев: „ Добрин Петков остави след себе си такава следа, която го отведе направо в Безсмъртието!”

++++ Един случай от ранните му, русенски години:

През 1954 година местното партийно ръководство в Русе прави една от своите „чистки” и решава да уволни артистичния секретар Владимир Пенев, защото бил син на царски офицер, въпреки че се справял отлично с работата си. Тогава Добрин нахълтал в кабинета на първия секретар Пенчо Кубадински и заявил, че подава оставката си в знак на протест:

Другарю Кубадински, настоявам да уволните и мен, защото и моят дядо е бил царски министър, а пък аз съм роден в Германия, пък и съм учил Лондон! Така че аз трябва също да бъда изгонен от Русе! Ето я и моята оставка...

И подал вече подписаната молба. Другарят Първи се стъписал от смелите му думи, просто я хвърлил в кошчето и казал нищо...


Поставете оценка:
Оценка 3 от 8 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Ха ха ха ха ха ха

    3 0 Отговор
    А хайде сега ?
    А за пистолета на пулта по време на репетициите нещо ще напишете ли ???

    Коментиран от #8

  • 2 Пропуск или пренебрегване

    2 1 Отговор
    В емоционалния си и немалко пристрастен текст сте пропуснали да отбележите, че освен именит композитор Васил Казанджиев е и голям диригент, професор по дирижиране, който дори е преподавал в чужбина.
    Споменавате в скоби името на Константин Илиевски, поставяйки го в „купа“ млади диригенти, макар той вече да е прехвърли четиридесетте. Забравили сте за диригента Васил Стефанов и за големите му заслуги към българската музика и култура. Той на кое място е след Саша Попов? А според музиковедката Здравка Андреева легендата Васил Стефанов се е преродила сякаш в Константин Илиевски. „Той е негово, на Васил Стефанов копие“ (виж сайта „Обаче.бг.)
    И забравяте, че в момента той, Константин Илиевски, е новият главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.

    Коментиран от #3

  • 3 Спокойно

    1 0 Отговор

    До коментар #2 от "Пропуск или пренебрегване":

    "колега" ! Статията е по повод 100-годишнината от рождението Добрин Петков, а не е преглед на българските диригенти и техните дарби заслуги. Несъмнено малко или повече те са оставили своята следа в българската музикална култура и имат място в паметта на професионалистите и любителите на класическата музика.


    оса на

    Коментиран от #4

  • 4 По-полека

    2 0 Отговор

    До коментар #3 от "Спокойно":

    Не съм ви колега. Само съм посещавал всеки четвъртък концертите в зала „България“ и успоредно съм чел книжки и рецензии за музиката. Ето ви един цитат от книгата „Оркестърът на стоте виртуози“ от Васил Костов, която, ако бяхте прочели, може би т. нар. ви статия щеше да е по-пълна и обективна. Няма как в един текст по повод стогодишнината на един от големите диригенти на България да липсва името на Шостакович. Добрин Петков е сред гениалните интерпретатори на симфониите на Шостакович. Добре че радиото и „Балкантон“ са ги записали и съхранили. Ето и един цитат от въпросната книга, свидетелство за успеха и признанието на Добрин Петков. Става дума за концерта в Санкт Петербург през декември 1968 г., когато Софийската филхармония под диригентството на Добрин Петков изпълнява Петата симфония от Чайковски и Деветата симфония от Шостакович: „… тази вечер Добрин издигна неръкотворен паметник на себе си, на Филхармонията, на музиката. И то там, в сърцето на Ленинград, където са прозвучали за първи път произведенията на Чайковски и повечето симфонии на Шостакович!“

    Коментиран от #5

  • 5 Спокойно

    1 0 Отговор

    До коментар #4 от "По-полека":

    Похвално е посещението всеки четвъртък в з. "България" и четенето на книжки и рецензии. Това е възможност всеки сам за себе си да изгради критерии, с които да борави в общуването си с музиката. Моята забележка беше по отношение на критиката към автора на статията, че не е обърнал достатъчно внимание на диригенти от ранга на В.Стефанов и Васил Казанджиев. Затова и припомних, авторът е посветил статията в памет на 100-годишнината от рождението на Добрин Петков. И още, няма как в един материал, предназначен за електронна медия да бъдат включени всички постижения на който и да е творец. Това не е монография. Целта е просто да бъде отбелязана неговата годишнина, за да напомни на почитателите на музиката това събитие.
  • 6 Мнение

    1 3 Отговор
    Прекален"перфекционист",и богу не е драг,та и този Добрин Петков! Стига сте го превъзнасяли! И защо забравяте Влади Симеонов, наистина велик, създател на феноменалната филхармония Пионер!

    Коментиран от #7

  • 7 Гошо

    0 0 Отговор

    До коментар #6 от "Мнение":

    Я си затваряй устата.
  • 8 Навалний

    0 0 Отговор

    До коментар #1 от "Ха ха ха ха ха ха":

    Пистолет на пулта слагаше Иван Маринов. Нещо деменция те гони.