Надим Нааман в ролята на „Фантома“: България е първата страна, в която „Фантомът на операта“ се играе повторно

- Надим, за втори път сте в България, след грандиозния успех през пролетта. Какво очаквате от публиката с тези девет спектакъла?

- Знаете ли, това, че се завръщаме отново в София е много специално събитие. Това е нетипично и необичайно да се завръщаме на едно и също място за втори път, принципно не го правим. Обикновено сме на турне един сезон и то по веднъж на определените места. И това, че се завръщаме по желание на зрителите ни прави изключително щастливи. Това е привилегия за нас, че публиката ни иска отново да се завърнем. Щастливи сме, че нашите промоутъри и продуценти направиха това възможно да се случи, защото видяхме как ни посрещна публиката през април. Залата беше огромна и препълнена всяка вечер, на всяко едно представление, което беше показателно. Обикновено играем този мюзикъл в по-малки зали, но тази в Националния Дворец на Културата е огромна! И когато виждаш реакцията на тези хиляди хора, тяхната емоция, как реагират на нашето шоу, на този спектакъл разбираш колко те оценяват. Затова е много вълнуващо, че отново сме тук, „Фантомът“ се завърна в София. Убедени сме, че публиката ще ни зареди с енергията на своята емоция, и ние ще дадем на зрителя в залата енергията и емоцията, която очаква от нас, артистите. Затова сме много развълнувани, че отново сме тук. Много сме щастливи от факта, че София отново пожела да се завърнем!

- Никога ли не сте се завръщали втори път за представление? Наистина ли България е първата страна, в която за втори път ще представите „Фантома на операта?

-Да, абсолютно вярно. Никога не сме се завръщали някъде повторно. Единственото място, на което се върнахме беше Гърция, но по субективна причина, по време на ковид пандемията, когато прекратиха концертната дейност. Така че това не се брои. Това беше лош повод, не хубава субективна причина. Докато тук, в България, ни върна самата публика.

- Кога пристигнахте? Как минава ежедневието ви тук, в София?

- Вече от седмица сме в страната ви и репетираме ежедневно. Имаме нови попълнения в оркестъра и в актьорския състав, което прави репетициите по-продължителни, сериозни и концентрирани. Все пак трябва да се сработим с новите колеги. Да, това са нови колеги, но 70% от екипа е във „Фантома“ от години. Въпреки това новите хора изискват индивидуален подход и повече работа с тях. Но това са чисто технически елементи от ежедневната работа на актьора. Трябва ни седмица-две за да се слеем напълно в тандем и да синхронизираме всичко. Имаме, както нови музиканти в оркестъра, така и нови актьори на сцената и вчера за пръв път изиграхме целия спектакъл от – до с оркестъра и с новите актьори. Така че генералната репетиция сме я направили, може да се каже. Днес, след интервюто ни имаме свободен ден. Имам намерение да се разходя из прекрасния ви град, да се разтъпча по красивите улици, и задължително да опитам от прекрасната българска кухня! От утре вече нямаме излизане от залата. От утре вече сме в същински репетиции преди премиерата с пълен грим и костюми, така че днес ни е последен ден, в който можем да си отпочинем и да се насладим на прекрасния ви град.

- С какви чувства пристигнахте този път? Как върви подготовката за спектакъла?

- С прекрасни чувства за едни прекрасни предстоящи мигове. Наистина този път енергията вътре в колектива е супер позитивна. Хубаво е когато имаме възможност за кратки почивки между репетициите, за да можем да си възстановим силите. Ние имаме нужда от здрав сън за опазване и възстановяване на гласа и щадене на гласните връзки. Когато пътуваме и гастролираме в различните градове винаги изпитваме някакво детско неописуемо щастие когато се качваме на сцената пред новата публика в новия град. Не мога точно да го опиша това усещане. Но завръщането ни тук, в България се усеща по много по-специален начин, защото тук ни върна публиката! Хората искаха това шоу, този спектакъл още веднъж Може би това е една от причините, поради която „Фантома на операта не слиза от сцената вече 38 години. Така че нашето вълнение не е типичното вълнение пред публиката, а е в пъти по-голямо поради по-голямата отговорност пред зрителя, който те е върнал.

- Имали нещо ново, с което ще изненадате публиката?

- Що се касае до новото, да, вече го споменах – имаме нови попълнение. Нови колеги в оркестъра, нови актьори на сцената. А това безспорно ще доведе до нови изненади, до нов начин на изпълнение. Нека да го кажем така – това е същото шоу но с нова енергия, с нов блясък, с нови звезди, с нови версии. Безспорно ще има изненади. Всъщност, изненади винаги има, понякога дори и за нас, артистите. С тази премиера в София ние реално откриване новия ни сезон, така че това е премиера и за нас в буквалния смисъл – откриване на сезона. Убеден съм, че ще има страхотен енергиен контакт между нас и публиката, и хората в залата ще усетят вибрациите на тази неописуема енергия, която дава „Фантомът на операта“ . Така че публиката този път в София ще видят същото шоу, но с абсолютно друга енергия!

- Как бихте определили образа на Фантома?

- Най-интересната черта на „Фантома“ е да експонира човешката му страна. Всъщност „Фантомът“ е вид характер, който притежава мъжът. Той създава този характер, за да си предаде могъщество, власт, сила и енергия. Но в реалността „Фантомът“ не съществува. Това е просто един човек. И то мъж с много проблеми, с много несгоди и нещастия, едни нещастник , самотник ненамерил себе си...Той е много чувствителен. Той създава „Фантома“, този оперетен призрак, за да накара хората да го уважават и респектират, като ги е страх от него. По този начин той си придава авторитет. В историята е заложена сложна двойна любовна връзка с Кристин. В тази отчаяна любов неговият характер се изпарява и пред нас застава един напълно отчаян и разочарован мъж, и точно този излъган и отчаян мъж започва да се държи като глезено дете, което винаги е било потупвано по рамото, и никой никога не го е научил да умее да обича или дори как да се държи поне приятелски с другите. И точно Кристин се опитва да го научи как да престане да се преструва и да се прави на някой друг, как да разкрие съществото под маската и да се държи правилно, да има друго поведение с хората. Да престане да бъде нападателен, да престане да е агресивен. Дори с това покрито лице той може да намери своето щастие и да има бъдеще. Това е погледът към тяхното пътешествие. Това трябва да се разбере от аудиторията и накрая такъв характер безспорно ще бъде сломен. Маската си отива за добро...

- Вие лесно ли влизате в този образ? В живота "Фантом" ли сте?

- Знаете ли, истината е, че „Фантомът“ е една доста разпространена версия, обхващаща много от нас. Обича да е мистериозен, да се крие зад маската, да е доста импулсивен, напорист и да се налага. А какво се крие зад всичко това – всъщност едно изстрадало и смачкано човешко същество. Той просто иска да бъде приеман и обичан от хората, но не знае как? Мисля, че малко или много всеки един от нас е свързан с този тип поведение и качества. “Фантомът“ е доста забавен по невероятно различни начини. Може би именно заради това публиката толкова много го харесва. Заради всичко казано дотук, мисля, че всеки един от нас ще намери частици от себе си във „Фантома“. Всички ние знаем, какво е да си отхвърлен, неприет, пренебрегван. Всички знаем какво е да обичаш някого, а той да те отблъсква и да не си желан. На всички ни е познато какво е да работиш много и всеотдайно и това да не се оценява от другите хора. Доста са качествата у него които бихме познали в себе си. Какво обаче, е трудното в този образ, какво го препъва – това, че той отива прекалено далеч с неговите емоции. Той не се съобразява с нито едно човешко същество. Живее в уединение в една пещера, самотник. Когато е ядосан, той е твърде ядосан, засяга хората, унижава ги. Когато е горд, е прекалено горд, горделив до невъзможност. „Фантомът“ се трябва да се научи как да контролира своите емоции. В края на шоуто Кристин му прави жест, подарък, но няма да разказвам повече, за да видят зрителите сами, нека да оставим загадката неразгадана. В края на шоуто той разбира, че трябва да развърже възлите на миналото, да отпусне юздите и да работи усилено за да стане по-добър човек. Да не се крие повече зад тази маска, да не се крие зад въображаемия характер на „Фантомът на операта“, а да си насочи живота в посока на това, да бъде просто човек.

- Надим, вие сте от ливански произход. Как реагираха семейството ви, когато им споделихте с какво ще се занимавате в живота, че ще пеете, ще станете актьор? Те възприемат ли ви като „Фантома“?

- Това е наистина много добър въпрос, благодаря за което. Сега съм почти на 40 години, но когато бях по-млад, някъде на 20 – 22 години, бях доста притеснен, че не много артисти идват от Близкия Изток във Великобритания, в Лондон. В същото време, цялото ми ливанско семейство обожават музиката, обичат изкуството като цяло. По-скоро в онези ширини имат друго отношение към музиката и към изкуството – възприемат ги само за развлечение, за забавление. Мислят, че музиката или изкуството трябва да е хоби, а не професия. Там хората са привърженици на традиционните професии и всеки мечтае детето му да стане лекар, инженер или адвокат. Това са най-големите мечти на родителите в Ливан и в тези страни. По едно време бях напълно убеден, че трябва да вляза в университета и да взема друга специалност и квалификация, ако актьорството не сработи. В същото време пък баща ми невероятно ме поддържаше в моите артистични забежки. Бях някъде на 15 – 16 години и веднъж баща ми дойде да ме гледа как играя в една пиеса в училище. Моят учител тогава му каза: „Наистина е много трудно да се наложиш и задържиш в тази индустрия, но мисля, че Надим може да успее. И ако го поддържате докато опитва било страхотно.“ Това, което каза тогава моят учител трогна баща ми и някак си му пречупи възгледите и тогава обеща на учителя, че ще ме подкрепят. Така и стана. От този момент аз имам пълната подкрепа на семейството си. Когато миналата година бях на гастроли в Близкия Изток видях, че те се гордеят с мен, бяха много впечатлени и развълнувани от видяното, от това, че някой показва тяхната култура от сцената. Моите родители живеят отдавна в Лондон, баща ми се е преместил още като съм бил бебе. Лондон е градът пълен с музика, с мюзикъли, с театри и представления.

- Говорите ли арабски?

- О, да, но малко.. /разговорът продължава на арабски с ливански диалект!/ Цял живот живея в Лондон, и не е лесно да поддържаш родния език когато си заобиколен с англичани, с местните хора. „Ин ша Алла“ - „Дай Боже“ един ден да стигна до Ливан да проговоря езика свободно. Ама и в Ливан всеки говори на английски или на френски. Изведнъж чуваш един разговор на три езика, някаква мешавица отначало на арабски, продължение на английски и финал на френски.

- Надим, какво ще пожелаете на българската публика, която ви очаква с нетърпение?

- Бих им пожелал повече любов и благодарност. Надявам се, шоуто да им хареса и благодаря на всички, които направиха нашето завръщане възможно за да ви покажем този невероятен мюзикъл. За нас е голяма чест отново да бъдем във вашата столица за втори път, което означава, че хората искат този спектакъл отново и отново. Това за нас като актьори, като колектив означава наистина много. Усещането е страхотно. Чувстваме се оценени и нямаме търпение това шоу да започне!

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД