Проф. Ана Кочева: В Сърбия твърдят, че шопският не е нито български, нито сръбски

В момента шопският език се определя като нито български, нито сръбски, разбирайте хермафродит, каза проф. Ана Кочева от Института за български език на пресконференция в БТА. Пред БТА проф. Кочева уточни, че става въпрос за зачестилите тиражирани медийни твърдения в Сърбия напоследък.

„Но тази практика за сътворение на нови езици, пък не дай Боже и нации, на Балканите, която ни е много добре позната, започва точно така – когато една природа е неясна, тя е междинна. Впоследствие обаче си намира и един друг етноним, едно друго езиково етикетиране, което няма нищо общо с генетичнопроизводното му, тоест с български. С други думи, искам да кажа, че нищо чудно да осъмнем един ден, не само с шопски език и шопска нация, но направо този език да бъде почти сръбски“, каза проф. Кочева на пресконференцията.

В допълнение тя каза, че не би се налагало да се дава отговор на всички онези псевдонаучни твърдения зад границата, ако не са били стимулирани от западните сънародници.

Проф. д-р Лучия Антонова-Василева, директор на Института за български език, каза, че шопите имат своите етнографски белези, но липсва ясна диференциация относно етнографското и езиковото отделяне на жителите.

Людмила Зидарова от Македонския научен институт разказа истории, свързани с работата ѝ на терен, за хората, които въпреки местожителството си се самоопределят като българи, говорещи на сръбски, български и шопски. В допълнение тя каза, че когато някой воюва толкова активно спрямо нещо, което е в противоречие със същността на нещата, става дума за страх.

"Жал ми е за българското малцинство в Сърбия, защото вместо да се превърне в мост на добросъседство между двете държави, то се превръща в заложник на сръбските политически интереси в района", каза Георги Николов от Македонския научен институт.