110-ата годишнина от Геноцида над арменския народ бе почетена от председателя на парламента Наталия Киселова (ВИДЕО)

Отбелязването на 110-годишнината от Геноцида над арменския народ в София тази година премина под знака на съпричастността, която бе изразена от страна на различни политически формации у нас. Възпоменанието, състояло се на 24 април 2025 г., ще остане белязано и с още един изключителен и значим факт – вниманието, с което арменската общност в столицата бе удостоена от страна на председателя на Народното събрание г-жа Наталия Киселова. Тя не просто присъства на проявата, но даде и израз на своето лично отношение към трагедията, сполетяла арменския народ през 1915 г.

Председателят на парламента Наталия Киселова

„24 април е тъжен ден не само в световната, но и в българската история, защото ние си спомняме за масовите изтребления на арменци в пределите на Османската империя. Българската държава, както и българските граждани отварят домовете и сърцата си за прогонените от родния край арменци. Така вече 110 години ние си спомняме за това, че не трябва да има гонения по повод на произход, на етнос, на религия, на вяра. Че не бива да има дискриминация между хората, защото всички сме равни пред Бог. Но този ден е и ден на надежда – да си подадем ръка, тогава, когато в болката си хората бягат и се борят за живота си.

…Бих искала да кажа, че тъгата, мъката, се смесват с разбирането, че не бива да допускаме такива събития да се случват днес. И различията помежду ни трябва да ни обогатяват, а не да бъдат повод за дрязги или за войни.

Денят е тъжен, но е изпълнен и с надежда, след като сме се събрали толкова различни хора – имам предвид с политически и идеологически различия. И можем да кажем едно – помним и скърбим!

Бог да прости жертвите и нека те да ни дават сили да помним, че въпреки различията, има място под слънцето за всички, за да живеем заедно“, каза тя в словото си. Не пропусна да отбележи и че „арменците, които са избрали да останат да живеят тук, в България, са неизменна част от българското общество със своя принос във всички сфери на обществения и политическия живот“.

Въпреки своите служебни ангажименти, председателят на българския парламент почете събитието, проследявайки цялата програма и слушайки внимателно всяка дума, всяко изпълнение.

Проявата, която премина традиционно в градина „Ереван“, пред Хачкара, подарен от кмета на Ереван през 2008 г. на София, започна с „Отче наш“, след което протойерей Кусан отслужи специалния чин в памет на загиналите арменци в годините на Геноцида, въведен след като през 2015 г. те бяха канонизирани за светци от Арменската апостолическа църква.

Водещата Вартануш Топакбашян. Момент от откриването на възпоменанието

Водещата Вартануш Топакбашян въведе присъстващото множество към 110-ата годишнина от Геноцида над арменците с думите: „Признаването и осъждането на престъплението е само една част от моралния дълг на човечеството, останал неизпълнен към нашия народ. Другата, по-голямата, по-значимата, по-силната част е паметта – нея нямаме право нито да позорим, нито да петним, нито да заличим!

Преди 110 години (дори повече) една държавна машина се изправи срещу един народ – християнски народ. Взе решение да го унищожи. Трагедията се изсипа като библейски потоп над арменците, които мирно и градивно живееха на своите изконни земи. И върху тях те само бяха съграждали – домове, църкви, манастири, училища, мостове. Те бяха съзидатели, не рушители. Но нечий нездрав мозък реши, че са пречка… И по пътищата на смъртта към пустинята Дер Зор се издигнаха хиляди невидими кръстове…

Арменският народ извървя своята Голгота. Беше прегазван, беше изтезаван, беше насилван, беше прокуден, беше осъден. Но оцеля… Макар и по чужди земи и сред чужди народи, които обаче превърна в свои.

Народът ни оцеля. Армения я има на световната карта, колкото и това да не се нрави на някои. Какъв по-голям удар за онези, които бяха начертали друга съдба за нас - арменците?!“.

Посланик Цовинар Хампарцумян

Освен понятието геноцид, има и друго, близко до него по съдържание – АРМЕНОЦИД. В международните среди то се употребява за първи път през юни 1967 г. на Втория международен конгрес в Париж, посветен на предотвратяването на геноцида. Ливанският юрист Муса Пренс си позволява на този важен световен форум, на който се обсъжда и въпросът изтреблението на арменците през Първата световна война, да охарактеризира извършеното през 1915 г. масово клане като арменоцид. Независимо обаче как ще се определи престъплението, жертва на което стават над милион и половина наши предци, безспорно е, че това е най-мащабното посегателство над един християнски народ през ХХ век.

В словото си извънредният и пълномощен посланик на Армения в България г-жа Цовинар Хампарцумян подчерта: „Да се помни историята не е просто акт на памет. Отговорност е. Събрали сме се тук, не само за да почетем нашите мъченици, но и да потвърдим отново ангажимента си като гарантираме, че подобни престъпления никога няма да се повторят“. (Нейното обръщение публикуваме отделно в цялост, бел. ред.)

Общинският съветник проф. Вили Лилков

Общинският съветник Вили Лилков бе специално поканен от организаторите на възпоменанието – Координационния съвет на арменските организации в София, не само в качеството си на политик, но и като човек, който винаги е проявявал съпричастност към темата за Геноцида, присъствайки на отбелязването на годишнините в предходни години, за да даде израз на своето отношение. Той подчерта, че на официално заседание на Столичния Общински съвет (СОС) с едноминутно мълчание членовете му са почели на 24 април 2025 г. паметта на загиналите преди 110 години арменци и отбеляза, че е упълномощен от името на председателя на СОС г-н Цветомир Петров и на всички общински съветници да прочете специално обръщение към арменската общност в София.

Общинският съветник проф. Вили Лилков

След това от свое име проф. Лилков сподели: „Представяме си онези бежански тълпи от хора, изоставили домовете си, подгонени от страх, оставили телата на своите близки, тяхната голяма скръб и болка, с която поемат към неизвестността. За щастие част от тях срещат един народ, който споделя тяхната трагедия, който ги приема. А на арменски да споделиш болката с някого е равносилно на „обичам те“.

Посрещат ги не само българите, които населяват страната. Посрещат ги и бежанци-българи от Тракия, от Македония, които малко преди това са били в същата ситуация и са пристигнали в България, намирайки приют в майката-родина. И от този обмен на болка и любов между бежанците и българите се е получило онова богатство, което имаме – да живеем заедно с арменци, евреи, турци, цигани. В това е ароматът на българския живот. И затова искам да се обърна към всички арменци с думите: „Цавът арнем“ (да ти отнема болката). Така казваме „обичаме ви“ и споделяме вашата болка“.

Тереза Мъгърдичян

В художествената програма бяха включени изпълнения на стихове от Нарегаци (възпитаници на „Хай лер“ към AGBU-София) и класика на арменската литература Ховханнес Туманян (Тереза Мъкъртичян, Армения).

Мери Балян споделя свой спомен в трогателен разказ

Особено трогателен, вълнуващ и искрен бе прочетеният от Мери Балян разказ за преживяното от нейното семейство (по бащина линия) в годините на Геноцида и как част от него оцелява буквално преди да бъде повалено в траповете на смъртта, намиращи се в пустинята Дер Зор. Споделеното от нея доведе до сълзи мнозина от присъстващите, които вероятно чрез нейните думи съпреживяха съдбата на своите предци, оцелели след много тежки изпитания и смърт на ближни. Всяка подобна история е не просто жива рана, а и по някакъв начин опит за изцеление…

За това става дума и в прочетените от водещата размисли на Зарухи Задикян, която в последно време се занимава с една сравнително нова за страната ни наука, наречена „родология“: „Бежанската травма, наред с всички останали родови травми, които потомците на загубилите живота си и на бежанците от геноцида носят, сама по себе си е многопластова и многолика и има своите различни проявления. Но, там където има болка, има и лек. Лекът е да не се забравя, да се разказва и да се помни. Поколението на нашите баби и прабаби е било възпитавано да „не се говори“. Причините за това са различни и една от тях е, че те са вярвали, че когато не говорят за болката, когато не я споменават, когато я забравят, потулят и скрият някъде дълбоко, ще я изтрият или ще боли по-малко. И днес мнозина вярват, че когато за лошото не се говори, то все едно не се е случило.

Но, всъщност, истината е съвсем друга. Колкото повече премълчаваме преживяното или потискаме непреживяната болка, колкото повече я крием и забравяме, толкова по-ярко тя ще се прояви в живота на следващите поколения и ще намери начин да се осветли. Всички ние, потомците на онези бежанци и на загубили живота си по време на геноцида, носим в себе си болката, но носим и лечението.

Разказвайте на децата и внуците си, пазете жив спомена за предците, преживели пагубните събития от геноцида. Проучете историята на рода си, питайте и върнете спомена за онези, които са забравени. Отдайте им почит и се поклонете пред болките и загубите им.

Ето това, исках да ви разкажа днес. Не за геноцида като историческо събитие, а за хората, за потомците, защото всеки един човек е жив разказ за своя род. Дългата родова памет е ключът към предвидимото по-добро.

Защото, докато никой не е забравен и нищо не е забравено, имаме бъдеще!“.

Композиторът Хайгашод Агасян

Специален акцент в програмата внесе композиторът Хайгашод Агасян, който чистосърдечно развълнуван поднесе на публиката две свои произведения – „Арменски очи“ (по текст на Ваня Петкова) и „Запали свещ“ (на арменски, „Мом мъ варе“, по текст на Михран Бохосян).

Бяха поднесени венци от името на вицепремиера Атанас Зафиров, на посолството на Армения у нас, както и от арменски структури – Координационен съвет, Църковно настоятелство и ОАБС „Парекордзаган“. Цветя положиха председателят на парламента г-жа Киселова, председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов, проф. Вили Лилков, Румен Петков (председател на „Алтернатива за българско възраждане“), бившият български премиер Ренета Инджова и други официални лица.

Вартануш Топакбашян

Източник: Вестник "Ереван"