Прекомерното екранно време пречи на детето да говори и да учи език

Екраните са се превърнали в съществена част от живота ни. От работа през свободното време до забавление, екранът е навсякъде. Въпреки това, когато прекарваме твърде много време в гледане на екрана, естествено този навик се придобива и от децата ни. Но в детска възраст твърде много време пред екрана може да повлияе на когнитивното им функциониране и да причини трудности в езиковото развитие. Според проучване, проведено от учени в Естония, родителите, които използват много екрани, имат деца, които също използват много екрани. Това може да доведе до лоши езикови умения при децата.

Д-р Тия Тулвисте от университета в Тарту, водещ автор на изследването, казва, че децата са склонни да възпроизвеждат моделите на времето пред екрана от своите родители. Ранното езиково развитие при децата се случва, когато те редовно общуват с родителите си. Това гарантира, че децата са активно ангажирани в разговор. Въпреки това, тъй като родителите прекарват времето си пред екрана, децата също са склонни да попаднат в този поведенчески модел.

В повечето култури езиковото развитие се случва чрез активно участие в разговор с родителите. Това също така набляга на развитието на лексиката и граматичната структура в ранна възраст. Тази практика обаче може да бъде нарушена, ако родителите се разсейват от звуци или известия.

За да разберат тази връзка, изследователите разделиха родителите и децата на три групи в зависимост от времето прекарано пред екрана. Изследвано е, че децата, прекарващи повече време пред екрана имат проблеми с езиковото развитие - проучването също така отбелязва, че децата, които по-често избягват екрани имат по-високи оценки по граматика и лексика. Децата, които пък изобщо не прекарват време пред екран, показаха страхотни умения за езиково развитие.

Проучването освен това отбелязва, че докато четенето на електронни книги или играенето на образователни игри може да предложи конструктивно развитие на децата, първите пет години от езиковите умения на детето силно зависят от ежедневното общуване лице в лице с техните родители.