ДНК анализ разкри как първите модерни хора в Европа се смесили с неандерталците

Когато първите модерни хора напуснали Африка, те последвали пътя на друга човешка група – неандерталците, които вече били дръзнали да се установят извън континента. Срещата между тези две групи преди около 45,000 – 49,000 години довела до нещо повече от просто приятелство, разкриват нови генетични анализи.

Генетични следи от срещата на Homo sapiens и Homo neanderthalensis

Изследване, проведено от антрополога Арев Сюмер и международен екип от Института "Макс Планк", разкрива генетични следи от взаимодействия между Homo sapiens и Homo neanderthalensis. Останките от Ранис, Германия, и Злати кун, Чехия, предоставят доказателства за смесване между двете групи, което се е случило приблизително 80 поколения преди раждането на изследваните индивиди.

Това откритие е по-скорошно от предишните оценки и показва, че генетичният обмен между двете групи не е бил еднократно събитие. Днес всички хора, освен тези с изцяло африкански произход, носят следи от това взаимодействие в своето ДНК.

Екипът е изследвал ядрени геноми от шест индивида, открити в Ранис, които датират отпреди около 45,000 години. Изненадващо, ДНК анализът показал, че индивидите от Ранис и Злати кун са отдалечено генетично свързани – вероятно пето или шесто поколение роднини.

"Това означава, че Злати кун е част от разширеното семейство на Ранис и вероятно също е участвал в изработването на инструменти от типа Линкомбиан-Ранисиан-Йержмановициан," споделя Сюмер.

Генетични адаптации и демография

Генетичните анализи разкриват, че групата от Злати кун и Ранис вероятно е имала тъмна кожа, коса и очи – характеристики, типични за наскоро мигрирали африканци. Популацията на тези ранни пионери вероятно е била ограничена до няколкостотин души.

Тази група обаче не е оставила преки потомци сред съвременните хора. Генетичната информация предполага, че неандерталското ДНК е било добавено в човешкия геном при различни събития на взаимодействие, не всички от които са довели до днешното разпространение на тази ДНК.

Второ изследване, обхващащо 300 генома на хора от последните 50,000 години, установява, че повечето неандерталски гени са били добавени в човешкия геном в рамките на един продължителен период между 50,500 и 43,500 години. След това естественият подбор е позволил на част от гените да останат, докато други са били елиминирани в рамките на около 100 поколения.

Тези открития хвърлят светлина върху сложната история на взаимодействията между Homo sapiens и Homo neanderthalensis. Те показват, че древните миграции са били съпроводени с културен и генетичен обмен, който е помогнал за формирането на съвременния човек.

Двете изследвания, публикувани в Nature и Science, дават нова перспектива за ранните заселници на Европа и техните взаимоотношения с неандерталците, разкривайки детайли за нашето еволюционно минало.