Учените предупреждават: Зоните с опасни температури ще обхванат 35% от сушата на Земята

Ако успеем да постигнем климатичната цел, поставена от Парижкото споразумение, до края на този век светът все пак ще бъде с 2°C по-горещ от прединдустриалните нива. И дори тогава значително по-малко места на нашата планета ще бъдат подходящи за живот.

Средната глобална температура вече се е повишила с 1,5°C над прединдустриалните нива – тревожен праг, който достигнахме едва миналата година.

Сега учените предупреждават, че допълнителното повишение от 0,5°C ще утрои площта на сушата, която е твърде гореща за дори здрав възрастен човек. Това означава, че ще изгубим територия, равняваща се по площ на САЩ.

За хората над 60 години, които са още по-уязвими към екстремните жеги, зоните с опасни температури ще обхванат 35% от сушата на Земята – рязко покачване спрямо 21% днес.

„Нашите изследвания показват потенциално смъртоносните последици от глобално затопляне до 2°C“, казва климатологът Том Матюс от King’s College London. „При около 4°C над прединдустриалните нива, некомпенсираемата жега за възрастни ще засегне 40% от сушата, като само високите и по-хладните средни ширини ще останат незасегнати.“

Дори най-здравите хора имат предел на топлинната толерантност. Докато изпотяването и леката умора са неудобства, истинската заплаха идва от така наречената „некомпенсираема“ жега – състояние, при което тялото не може да изведе натрупаната топлина. Обикновено това засяга хора в екстремни условия, като пожарникари и атлети, но сега става все по-често срещано и по време на горещи вълни, особено в екваториалните райони.

В някои части на света хората вече усещат ефектите на тези температурни крайности. В последните години региони като Персийския залив, Индо-Гангската равнина, южните части на САЩ, Мексико и Австралия са били изложени на жеги, които надхвърлят границите на поносимост дори за младите и здрави хора.

Следващата критична точка е „непоносимата“ жега – температури, които могат да бъдат смъртоносни. В това изследване тя е дефинирана като достигане на 42°C вътрешна телесна температура за по-малко от шест часа. При 2°C затопляне над прединдустриалните нива този праг ще бъде преминаван в някои региони, особено за хора над 60 години.

Ако обаче продължим да изгаряме изкопаеми горива и да унищожаваме природните въглеродни консуматори, рискът ще нарасне драстично. При 4-5°C над прединдустриалните нива изключително високите температури ще станат опасни за всички възрастови групи в някои части на света.

За възрастни над 60 години некомпенсираемата жега може да обхване 60% от сушата на Земята, а непоносимата жега ще представлява риск за хора от всички възрасти в тропическите региони – където в момента живее над 40% от световното население.

„Температурни прагове, които досега са били надхвърляни само за кратко при възрастните хора в най-горещите региони на планетата, вероятно ще се появяват все по-често и при по-младите“, предупреждава Матюс. „В такива условия, продължителният престой на открито – дори в сянка, с вятър и добра хидратация – може да доведе до фатален топлинен удар. Това представлява качествена промяна в риска от смъртност, свързан с горещините.“

Доказателствата показват, че трябва да ограничим глобалното затопляне, като преминем към възобновяеми енергийни източници и опазим важните въглеродни резерви. Но според Матюс, също толкова важно е да се подготвим за свят, в който на много места престоят на открито ще бъде опасен за здравето.

„Колкото повече региони на планетата стават твърде горещи за нашата физиология, толкова по-важно ще бъде хората да имат надежден достъп до по-хладни среди, където да се предпазят от жегата,“ казва той.

Изследването е публикувано в Nature Reviews Earth and Environment.