Верен ли е стереотипът: Кои хора са по-добри - богатите или бедните?

Поглеждайки към герои като Боб Кречит от "Коледна песен", Чарли Бъкит от "Чарли и шоколадовата фабрика", както и семейство Уизли от "Хари Потър" – бедните герои в литературата и киното често са изобразявани като най-добрите хора на екрана. Те са скромни, състрадателни, щедри въпреки оскъдното си битие – архетип, който се е утвърдил още от епохата на Чарлз Дикенс и неговите социално натоварени романи.

От другата страна на тази класическа медийна ос стоят образите на безмилостно богати персонажи като скъперника Скрудж и господин Бърнс от Семейство Симпсън, превърнали се в емблеми на алчността и студенината.

Но ново мащабно научно изследване поставя под въпрос това добре утвърдено схващане. Според резултатите, добротата всъщност може би е по-характерна за богатите, отколкото за бедните – макар и с минимална разлика.

Богатството – средство за щедрост?

Проучването, ръководено от изследователи от Нидерландия, Китай и Германия, е публикувано в Psychological Bulletin и обхваща данни от над 2.3 милиона души от 60 различни държави, събрани в рамките на 471 независими изследвания от 1968 г. насам.

Резултатите показват, че хората с по-висок социален и икономически статус демонстрират по-високи нива на просоциално поведение – тоест действия, които имат за цел да помагат на другите или на обществото като цяло. Това включва доброволчество, дарения, сътрудничество, утешаване на друг човек, помощ при нужда и грижа за животни.

Причината? Според авторите, по-бедните хора често не могат да си позволят да бъдат щедри, дори и да имат желание. „Ограничените ресурси правят просоциалното поведение значително по-скъпо за хората от по-ниските социални слоеве,“ обяснява проф. Паул ван Ланге от Свободния университет в Амстердам.

Интересен детайл е, че връзката между богатството и добротата е по-силно изразена в ситуации, когато щедрото поведение се вижда от други. С други думи – хората от по-високата класа са по-склонни да помагат, когато има кой да ги види.

„Това подсказва, че просоциалното поведение може да бъде част от социалната стратегия – демонстрация на статус, ценности и добродетели“, казват учените.

Същевременно, проучването установява, че хората с по-нисък доход не са по-малко склонни да бъдат добри, а просто са изправени пред структурни бариери, които ограничават възможностите им да действат в полза на другите.

Митове и реалност: какво ни казват любимите истории

Филмите и литературата продължават да възхваляват образа на бедния герой с голямо сърце. От милото семейство Бъкит в Уили Уонка и шоколадовата фабрика до Джо Гарджъри в Големите надежди, медиите традиционно насаждат вярването, че липсата на материално благополучие върви ръка за ръка с морално богатство.

Психологията дълго време е подкрепяла подобна хипотеза – че хората с по-нисък социален статус подсилват социалните си връзки чрез доброта, особено в трудни времена. Но новите данни показват, че този модел не е универсален.

Интересно е също, че според проф. ван Ланге, по-бедните хора са по-склонни да бъдат добри към близкото си обкръжение, отколкото към непознати – просоциалност, фокусирана върху малката общност, а не върху обществото като цяло.

Заключенията от това изследване могат да имат реално отражение върху социалните политики. „Разбирането на структурните бариери пред добротата и кооперативното поведение може да помогне на институциите да създадат условия, които насърчават просоциалност във всички социални групи,“ посочват авторите.

Добрата новина? Желанието за щедрост не е изгубено. Изследване от 2020 г. показа, че повечето хора избират да бъдат добри, дори когато това им струва нещо. В друг експеримент доброволци даряват пари на непознати без очакване за отплата, движени единствено от импулса да помогнат.

Допълнителни изследвания сочат, че доброто поведение има и физиологични ползи – като понижаване на кръвното налягане и пулса. А една спокойна нощен сън също може да повлияе положително на способността ни да бъдем по-добри към околните.

В крайна сметка: кой е по-добър – бедният или богатият?

Истината вероятно се крие някъде между клишетата и статистиката. Добротата не е въпрос на банкова сметка, а на обстоятелства, възможности и мотивации. Но ако искаме свят с повече съпричастност, най-доброто, което можем да направим, е да премахнем бариерите пред нея – независимо от социалния ни статус.