Райдовски: КТБ и Голямата кражба на XXІ в.

КТБ е еманация на кризата в нашето общество, тя е проекция на тази криза. Това заяви в интервю за Факти.бг Красимир Райдовски - ексразузнавач и шеф на пресслужбата на Министерския съвет при Жан Виденов. Той определи случилото се в КТБ като Голямата кражба на XXІ в. Райдовски прогнозира нестабилно правителство и намекна, че българинът трябва да осъзнае ползата от мажоритарния вот.

Г-н Райдовски, как бихте коментирали доклада на БНБ за КТБ, така наречената „дупка” е ясна, тя е 4222 млн. лв.

Ако това наистина е докладът на БНБ, това което бе публикувано, според мен,  или не е така нареченият доклад, или е част от него. Аз очаквах да има достоверна информация или конкретни факти, а такова нещо няма. Има оценки на базата на анализ, който е извършен, които предполагам, че са достоверни. Но и вие, и аз се интересуваме от конкретните юридически и физически лица, довели до това състояние банката, и на базата на какво.
Този случай ме връща в началото на 90-те години, когато по същия начин се раздаваха необезпечени кредити на взаимно свързани фирми, така наречени вътрешни кредити, и се ограбваха държавните пари. Вие знаете какъв е генезисът, както би казал президентът Петър Стоянов, на българската банкова система – всички частни банки бяха създадени с държавни средства, които бяха ограбени. 1996 година банките бяха закрити, тогава прехвърлиха отговорността на правителството на БСП. Ако си спомняте, имаше един доклад на МВР относно състоянието на банковата система, там бяха изнесени конкретни числа, факти, обстоятелства. Не съм финансов експерт, но на мен като човек, свикнал да борави с информация, ми прави впечатление липсата на конкретна, достоверна информация. На базата на това, което прочетох, останах с убеждението, че единственият истински експерт, който не направи анализи на базата на свои лични и корпоративни интереси, е Виолина Маринова /бел. ред. директор на банка ДСК/. Тя си подаде оставката като член на ръководството на БСК, заявявайки, че не желае името й да бъде обвързано с нечии намерения да бъде разклатена банковата система на България и финансовата стабилност на държавата по този начин. Този скандал знаете как започна – като междуличностен и стигна на национално ниво. Бяха ангажирани всички държавни институции в страната на базата на влошаване на взаимоотношенията между двама бизнесмени /бел. ред. Цветан Василев и Делян Пеевски/. Те бяха двамата играчи на сцената и един режисьор зад тях.

Вие как мислите: трябва ли да има Закон за КТБ? Какви са изходите от тази ситуация?

Не съм финансист, за да коментирам дали трябва да има специален закон за КТБ. Според мен за КТБ трябва да се работи по законодателството, което съществува в момента, и не бива да се правят компромиси с виновниците за това състояние на КТБ. Независимо, че КТБ се налага като едно политическо решение, защото и всеки би разбрал, че без политическо решение и протекции никой няма да може да придобие правото да управлява държавния бюджет, а КТБ е била държавната банка, защото 90% от държавните средства бяха в нея. Важно е друго: кой е решил и кой го е направил. И решенията, свързани с основната дейност – финансовата, не политическата, защото банката през последните 2-3 години работи като една сериозна политическа централа. Важно е къде са вземани решенията. От доклада става ясно, че решенията не са вземани от ръководството на банката – Управителния или Надзорния съвет. Защо за КТБ трябва да има специален закон? Трябва да има максимална прозрачност. Ние не искаме да знаем кой колко пари има в банката и какви депозити е имал. Поне на мен ми е известно, че там има хора с огромни депозити, чийто произход те не могат да докажат и затова техните лични средства се управляват от различни финансови къщи и институции. Единственият човек, поне за мен, който може да докаже произхода на своите пари, затова и такъв скандал направи публично, е Вежди Рашидов. Но на него не му дреме, защото тези пари, които до последната стотинка е декларирал, може да докаже от къде ги е придобил. По-скоро банката се появява като еманация на реформата за разграбване на държавата. 20 години говорим за реформи в България, но 20 години виждаме, че ние затъваме все повече и повече. Реформите се осъществяват в технологиите на корупцията и на кражбата.

Каква е прогнозата Ви, ще се върви към ликвидация или ще бъде оздравена КТБ?

Аз съм убеден, че се отива към ликвидация. Кой е този идиот, който може да си позволи с държавни средства да оневини, да не казваме „кражби”, защото по този начин тези квалификации може само съдът да употребява, но безотговорното отношение на мажоритарните собственици, а той е един в КТБ. Публикувана бе информация, че той разполага с 600 милиона лева, които той би бил готов /минало незапомнено време/ да преотстъпи на банката, за да я спаси. А никой не го пита как са придобити тези средства и това имущество и какви данъци са платени за тях.

Но има още един играч, те си разнасяха двамата обвинения за смъртни заплахи...

Именно, тези двамата на базата на техния междуличностен конфликт щяха да срутят цялата банкова система. Спомняте си, че след КТБ започна да се тресе ПИБ, но там държавата овреме се намеси и даде някакви пари. Този случай с ПИБ не е първият, държавата и при предишния случай спаси банката. Режисьорите, сценаристите, които предизвикаха скандала с КТБ, явно не са направили точната прогноза, за да оценят до къде ще стигне скандалът. И ако наистина някой, както се говори в публичното пространство, е искал да придобие собствеността върху банката, не е преценил, че по-скоро няма да направи това, а банката ще се срути. Но в резултат на този междуличностен конфликт лъсна отново една огромна далавера, така наречената „дупка”. „Дупка” или „яма”, никой не знае, но важното е, че парите ги няма.

Г-н Хампарцумян изчисли, че това ще коства на всеки от нас по 2000 лева ...

Хампарцумян може да дава и всеки ден по 2000 лв., защото неговата заплата е ясна, но това си е негов проблем, ние не броим парите на другите. Но ние искаме да има, ако не социална справедливост, поне привидна или вербална, я наречете, социална справедливост. Така че Хампарцумян сигурно го е изчислил, той е химик по професия, доколкото ми е известно, но това е негово право. Но защо ние с вас двамата трябва да плащаме бирата на трети, на когото дори не сме виждали очите. Не ме разбирайте погрешно, аз не искам да защитавам Иван Искров. Аз не съм го виждал на живо, ако го срещна на улицата няма и да го позная. Но Иван Искров не е човекът, който трябва да бъде обвиняван за каквото и да е. БНБ работи на базата на документи. Когато Надзорът на БНБ осъществява контрол върху каквото и да било в банка, този контрол се осъществява на базата на заверения отчет, който се представя в БНБ. Как може да знае гуверньорът на Централната банка, че отчетът, който е представен, заверен и подписан от всичките ръководители на контролираната от БНБ банка, не е достоверен. БНБ не е полицейска служба, която работи с други методи и средства. По-скоро тук трябва да се попита защо именно полицейските служби не са проявили необходимия интерес, ако е имало сигнали, разбира се. Прави впечатление, че всички, които имат интерес в КТБ или около банката, искат главата на Искров. Защо Искров да е виновен, а не другите, които имат придобита информация с други средства и технологии. Искров не е полицаят на БНБ. Ако действително някой има известни обосновани подозрения за по - различни отношения между ръководството на КТБ и ръководството на Банковия Надзор, това може да се установи с много средства и със стара дата. Дали банковият надзор не е заблуждавал ръководството или по-скоро е бил като филтър на информация, която по един или друг начин е придобивал, вече до ръководството на БНБ. То това е друга тема.  Но по-скоро си мисля, че в случая не може да говорим, че рибата се вмирисва от главата.

Мислите ли, че този път ще се стигне до край, при предишната банкова криза всички бяха оправдани?

При предишната банкова криза всички ги оправдаха, може би опитаха един-двама да го отнесат за сметка на другите, но да не забравяме, че тогава системата бе друга. Да не забравяме, че дори самият Иван Костов, който като Раймонда Диен спираше влака да не дерайлира, се оказа, че той има лични интереси в тази банка и то сериозни, ако това е истинското число, за което се говореше. Но пак ще кажа, това си е негов проблем, те са си негови парите. Нас не ни интересува кой какво има, нас ни интересува как е придобил това, което има, и дали е придобито по честен или нечестен начин. Социолозите, които сами се разграничават от българите, казват така: „Българите не обичат богатите”. Ние дали обичаме богатите или не, няма нищо общо с истината, ние искаме да знаем кой как си е придобил богатството. КТБ е еманация на кризата в нашето общество, тя е проекция на тази криза. Хората, които започнаха скандала, не са очаквали този вариант, защото те също загубиха. Може би, ако това е била тяхната цел, не можаха да прехвърлят собствеността на банката за себе си. Но пък ползата беше тази, че има още една огромна кражба на века. Ако онази банкова кражба беше кражбата на края на XX век, то това е Голямата кражбата на XХІ век.

Очертава се едно дясноцентристко правителство, каква е Вашата прогноза - ще бъде ли то стабилно, или отиваме към нови избори през февруари?

О, както би се изразил г-н Сакскобургготски, би трябвало да съм „гадач”, за да мога да направя такава прогноза. Но според мен такова правителство е изключено да бъде стабилно. Каквото и да е то, ще просъществува за един кратък период от време и отиваме на нови избори. Но какво като отиваме на избори? Резултатът няма да бъде много по-различен, освен ако ние, които си хвърляме така наречената бюлетина в урната, не се замислим и не предприемем някакво по-разумно решение. Може би хората ще преосмислят за мажоритарния вот. Познавам хора, за които бих гласувал, но те не са в политическия ни живот. Човек трябва обаче да има много обилна информация кой кой е и за какво се бори, за да направи правилния избор. А сега все още ние не знаем кой кой е. Все още се водим по овена, който води стадото. Е, дори и да има нови избори, какво страшно има в това?! Едни 25 милиона - няколко човека ще бръкнат в джоба си и спокойно биха платили разходите по тях. Това, което наричат преход, е период на разграбване. Преходът ще завърши тогава, когато няма какво да се краде.