Синдикатите си имат правителство. А избирателите?

Мнението е публикувано в Редута.бг

Октомври 2010. Премиерът Бойко Борисов се среща със синдикатите. Новината от срещата е, че осигурителните вноски се увеличават с 3%, а правителството се отказва от намерението си да увеличи пенсионната възраст с по три години за жените и за мъжете и за увеличаване на стажа с по една година до 2013 г. Работодателските организации научават новината от медиите. Броени дни по-късно 100 милиона лева са прехвърлени от частните професионални пенсионни фондове към НОИ (решение, обявено от Конституционния съд през май 2011 за  противоконституционно). Под обществен натиск и обвинения в опит за „национализация” на частните пенсии не е прието искането на синдикатите всички събрани средства в професионалните фондове в размер на 500 млн. лева да бъдат прехвърлени в НОИ. По същото време, Унгария национализира частните пенсии, в опит да намали бюджетния си дефицит (получи се, но въпреки това страната беше няколко години в процедура по свръхдефицит, а ЕК нееднократно подчерта, че подобни мерки са неустойчиви и икономически несъстоятелни).

Декември 2014. Премиерът Бойко Борисов се среща със синдикатите. Новината от срещата е, че осигуряването в частен пенсионен фонд вече няма да е задължително – от 2015 година всеки, който иска, може да прехвърли средствата, натрупани по неговата индивидуална партида в частен фонд, към НОИ. Запазват се привилегиите за ранно пенсиониране, но догодина за всички категории осигурени лица ще се въведе минимална пенсионна възраст. През следващата година пенсионната възраст няма да се увеличава, но ще се възобнови нарастването на необходимия за пенсиониране стаж с 4 месеца. До края на март трябва да се постигне дългосрочно решение по въпросите, свързани с пенсионната възраст и всички останали компоненти на пенсионната система. Работодателските организации научават новините от медиите.

На заседанието на правителството от 20 октомври 2010 Бойко Борисов чете писмо от синдикатите,  в което за пореден път се иска отлагане на увеличението на пенсионната вързаст и запазване условията за ранно пенсиониране за работещите първа и втора категория труд до 2014 година. Министърът на социалната политика Тотю Младенов се обажда, че държи да бъде сключено национално споразумение по всички параметри. „Ние пред себе си имаме документ, подписан от двамата председатели на синдикатите. Аз лично съм говорил с тях, това са техните предложения. Вчера час и половина са обсъждани с мен от двата профсъюза. И аз не считам, че те ще се отметнат от това, което са казали, а го имам и написано, и подписано. Какво още да обсъждаме?” „Работодателите”, отговаря кротко Младенов. „Какво касае това работодателите? От 1 януари по закон, три пъти е отлагано, аз не искам да отлагам повече. Миньорите трябва да отидат под прозорците на частните пенсионни фондове да ги питат защо ще им изплатят 50 лева пенсия. Само че миньорите няма да отидат под частните пенсионни фондове, а ще дойдат тук пред мен и ще искат от мен тези пари. Нали така?”, репликира Борисов. „Тоест от 1 януари вноските на професионалните фондове минават към НОИ”, пита Младенов. „Ясно и точно”, потвърждава Борисов: „Така искат и синдикатите и са ми го дали писмено.”

На 14 декември Бойко Борисов казва: „Всичко е объркано с главата надолу, затова се намесих в тези разговори, защото на практика, така както години наред банковата система, така сега пенсионните фондове и самата система всички партии и политици политиканстват и си слагат главата като щрауса в пясъка”, аргументира решението премиерът Бойко Борисов. И още: „Не търсим нито политически актив, нито каквото и да било". Според него „това ново правило отговаря на всички демократични принципи. Всеки ще е свободен да избере този начин на осигуряване, който смята за най-правилен”.

С решение от 2012 година правителството призна Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа" за представителни организации на работниците и служителите на национално равнище за срок от 4 години. Според сайта worker-participation.eu, онлайн услуга на Европейския институт на профсъюзите, под 20% от заетите в България са профсъюзни членове. Сайтът цитира данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, според които членовете на КНСБ са 275 762, а на „Подкрепа” 88 329 или общо около 356 хиляди души.

Представителите на тези 356 хиляди души (които непрекъснато намаляват, както показват всички данни) от години успяват да наложат волята си за това как да се или по-скоро, да не се провежда пенсионната реформа. Срещу тях стои думата на Европейската комисия и на десетки експерти от България и други европейски страни за това какво трябва да се направи: да се увеличи пенсионната връзраст като се премахнат изключенията за ранно пенсиониране и се изравнят условията за пенсиониране на мъжете и жените, а същевременно да се насърчава частното пенсионно осигуряване. Както е очевидно, всичко, което е случва у нас, не е в духа на тези препоръки, а напротив. Въпреки че в правителствената програма по отношение на пенсионната реформа е записано „продължаване на пенсионната реформа”.

Както и през 2010 година, и сега промените бяха приети в отсъствие на работодателските организации. Българската стопанска камара обяви, че не признава споразумението и вижда в предложението за избор на работещите дали да се осигуряват и в универсален пенсионен фонд (УПФ) или изцяло само в НОИ „особено тревожен сигнал”: „в комбинация с появилите се през последните дни в публичното пространство идеи за национализиране на универсалните пенсионни фондове това предложение е повече от притеснително и създава предпоставки за допълнителни сътресения в осигурителната система.” През ноември, в контекста на кризата КТБ и търсенето на средства за изплащането на гарантираните влогове вестник „Капитал” писа, че Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор са обсъждали частична национализация и намерение за пренасочване на част от вноските от частните пенсионни фондове към държавната система. Тогава и двете институции отрекоха, че подобна идея е обсъждана. Месец по-късно обаче прехвърлянето на средства е на път да се осъществи, под формата на „свободен избор”. В частните пенсионни фондове са осигурени над 4,2 млн. българи и ако всички те прехвърлят парите си в държавното осигуряване, НОИ може да получи приход от 7 млрд. лв., изчислява „24 часа”. Пред в.”Капитал” София Христова, изпълнителен директор на пенсионноосигурителното дружество "Алианц", твърди: ”Прави се опит за национализация на 8 млрд. лв. в частните фондове”.

А свободният избор? Ще остане ли някакъв избор за хората, които не искат да прехвърлят парите си в НОИ, ако твърде много други го направят и фондовете не могат да оперират нормално? И не става дума просто за защита на пенсионните фондове от позициите на „пазарен фундаментализъм” – всички знаят, че там има проблеми, че доходността им е ниска, че нямаме думата как да се управляват средствата ни, че автоматичното прехвърляне на едни 5% от заплатата към пенсионния фонд Х не е никаква свобода. Свободата би означавала да имаме избор и в обратната посока – да изберем да се осигуряваме само в частен пенсионен фонд или по-друг начин (в банка или застрахователно дружество), а не в НОИ. Защо нямаме такава свобода?

И изобщо, що за свободен избор е, когато 3 милиона работещи българи са жертва на ултиматумите на хора, представляващи една десета от заетите? Що за „демократични принципи” отразява тайното договаряне на подобен обрат в пенсионната реформа в неделя по обед? Без парламентарни дебати? Реформаторският блок вече обяви, че договорката със синдикатите е станала без знанието им и е в разрез с управленската програма (по информация на „Клуб Z”). Как това решение се обяснява на избирателите на ГЕРБ и Реформаторския блок? Как то отразява визията на правителството за развитие на държавата в следващите 10 (поне) години – приоритетни отрасли, „икономика на знанието”, увеличаване на дела на хората с висше образование? Как ще се „изплати” това решение на икономиката и бюджета – ще създаде работни места, ще донесе приходи, ще стабилизира осигурителната система? Освен опит да се напълни дупката в бюджета, в решението прозира и очакването да се осребри в гласове в наближаващите избори. Свободно и демократично.