Терорът в Париж и напрежението между Русия и Запада

Новата 2015 г. започна с безпрецедентна терористична атака в Париж, при която загинаха 17 души, а десетима бяха ранени. Напрежението във Франция не стихва. В петък след обяд опит за заложническата драма в Париж завърши за щастие без жертви. В четвъртък вечерта в Белгия бяха убити двама ислямисти. Други двама бяха задържани в Берлин.

От началото на новата година продължава напрежението в Източна Украйна, където проруските сепаратисти не слагат оръжие и не желаят да сложат оръжие. През последните дни се водят тежки сражения около летището в Донецк...На този фон логично дойде и визитата на американския държавен секретар Джон Кери у нас.

Това са основните новини в новинарския процес в двете седмици от новата 2015 година.

Дипломатът и енергиен експерт Илиян Василев анализира произтичащите процеси в мнение, което е публикувано в блога му.

Терактът във Франция даде нов контекст за оценка на текущите процеси в международните отношения. Украинската криза не е изключение. Свалянето на малайзийския самолет, поредицата знайни и незнайни терактове на територията на Украйна, в това число срещу ключова инфраструктура, повечето от които рядко стигат до големи заглавия в медиите, дават нова плът за осъзнаване на произтичащото.

В ход е информационна война

и всеки дава своята интерпретация за свързаност между процесите и движещите ги фактори от двете страни на Европейския континент.

Лидерът на кримските татари Джамилев и лидери на украинските сили, които се бият с Кадировци в Източна Украйна твърдят, че има връзка между двамата братя френски терористи и Кадиров. Да приемем, че тъй като са засегната страна не може да им се вярва на сто процента. Единствената доказана връзка на френските терористи до този момент е йеменската.

Това, което не може да се отрече обаче, че терорът е част от стратегията за дестабилизация на Украйна, която използват проруските сили. Само за последните месеци има доказана тяхна връзка в над десет теракта в Одеса, Мариопул, Харков.

Няма данни за обратното - украинците да използват терор спрямо градове в Русия.

Има данни за взривове на територията на контролираната от проруските сепаратисти, както и за загинали командири, но е сигурно, че голямата част от тях се дължат на вътрешни разборки, включително нуждата от изолиране на най-екстремистките лидери, чийто действия вредят на имиджа на Москва.

Оказа се, че смъртницата при бомбения атентат в Истанбул е руска гражданка, която турските спецслужби установиха, че е дагестанка. Младо момиче, превърнато от немотията и любовта в жертва от радикални ислямисти. И в България има доста млади момичета, които се подмамват от радикални мюсюлмани и стават лесна мишена за манипулиране. Слава богу до този момент няма джихадисти - но е въпрос на време.

Уверенията, които идват, че службите контролират ситуацията трудно могат да убедят някого, особено в контекста на провала на много по-обезпечени кадрово и ресурсно френски служби. По-честно и професионално е да бъде казана истината за да могат да бъдат взети корективни мерки от институции и гражданите, отколкото да се бием в гърди, че живеем в пълна сигурност и изолация от тревогите на света.

Преди дни Рамзан Кадиров открито заяви, че

Русия няма какво да се страхува от Ислямската държава (!?),

давайки да се разбере, че разполага с достатъчно възможности и средства да влияе върху политиката на основните лидери на ИДИЛ. Дори да се е надценил в стремежа си да се хареса на Кремъл, не може да се отрече, че негови опоненти сред "чеченските" лидери на ислямската държава се простиха с живота си.

Кадиров не прикри отговорността си за това. Посланието му към президента Путин и руската общественост е, че той владее ситуацията и гарантира, че енергията и терористическите актове от бойци на ислямската държава ще се насочат срещу Запада и ще заобиколят Русия. Дори да дисконтираме изявленията с обичайната склонност към надценяване, вън от съмнение е, че чеченския лидер разполага със значителни ресурси и способи за контрол и влияние върху ИДИЛ, огромната част от които се реализират през територията на Турция.

Рамзан Кадиров е активен не само на арабския и украинския фронт,

той е пръв помощник на Кремъл и на вътрешния идеологически фронт - миналата седмица определи Ходорковски за личен свой враг. Същата съдба последва и главния редактор на Ехото на Москва Алексей Венедиктов. В този смисъл Кадиров вижда битката на Путин за оцеляване като своя лична, а това изпраща определено послание към всички желаещи за най-високия пост в Русия, че ще наследят горещ конфликт в Чечения ако не следват договорките на сегашния режим.

Свой принос към информационните битки със Запада

около теракта във Франция имат и приближени до Кремъл медии и политици. Докато Владимир Путин се придържа към политкоректното говорене, като заклейми терористическите актове в Париж, близки медии и парламентаристи, отправиха информационен залп към Запада с внушенията, че "ЦРУ" стои зад атентата срещу Шарли Ебдо и че "французите си получиха заслуженото". Нищо ново и непознато, ако видим реакцията на последователите им в България.

Миналата седмица хакери от киберберкут, които са проруски структури под влияние на обявения за общоевропейско издирване бивш президент Янукович,

атакуваха назидателно сайта на канцлера Меркел.

Не криеха, че причината е нейната остро критична позиция спрямо Русия по повод на анексията на Крим и действията и в Източна Украйна.

Известни са симпатиите на руския президент към клана Кадиров и ролята, която му е отредена за умиротворяването на размирната чеченска република и най-вече за създаване и промотиране на нова светска форма на исляма, която да се противопостави на радикалните течения на руска територия. В замяна Кадиров получи освен пълен картбланш за действия в Чечня и разрешение да използа на ресурсите под негов контрол /главно приходите от петрола в републиката и федералните субсидии/ за да изгради широка агентурна мрежа.

Тя му е лично лоялна и се твърди, че е извън контрола на ГРУ и СВР.

Тези мрежи са особено активни на територията на Турция,

Ислямската държавата и в района на Залива, което може да се съди от географията на медийните фойерверки около тяхната дейност..

Рамзан Кадиров често се самопредлага в медиите като острие на атаката срещу Запада, което удобно отговаря както на интересите на Путин, така и на ислямистите.

Проблемът е, че неговата медийна хиперактивност крие определени рискове за руския президент, особено в контекста на решителността на Запада да се изправи срещу ислямския фундаментализъм и радикалния национализъм след терористичните актове във Франция.

Освен ако не бъдат взети спешни мерки от Кремъл за прекъсване

на антиевропейската му реторика и подкрепа за радикалния национализъм и традиционно симпатизиращите му партии и движения в ЕС, за нормализиране на отношенията около Украйна, Европейския съюз и НАТО няма да имат никаква друга алтернатива освен да третират ислямската държава и заплахата от Русия като свързани или поне взаимно усилващите се.