Игри на кодове, тронове и Д(о)С(иета)

Като се замисли човек за математика, обикновено се сеща за някакви отвеяни хора с очила, които нон стоп решават задачи и общо-взето това е смисълът на живота им. С една дума – скучни. Е, от време на време, някои (в света), като Бил Гейтс или Марк Зукърбърг, зарязват студентството и стават милиардери, но те са по-скоро изключения, потвърждаващи правилото.

Така си мислех и аз, докато покрай една статия в списание „Математика Плюс” се видя, че освен на кодове, математиците май играят и на тронове. В случая се клатеше тронът на  председателя на Управителния съвет на Съюза на математиците в България. Изненадващо за издание, което публикува задачи за ученици, в статията се описваше битието на председателя Петър Кендеров като сътрудник на Държавна сигурност. Задаваше се въпросът, морално ли е той да продължи да представя математиците, след като е разбивал човешки съдби. Четирима професори - Сава Гроздев, Николай Янев, Станчо Димиев и Грозьо Станилов се бяха подписали под статията, в която се искаше оставката на Кендеров.

В разговор с проф. Гроздев стана ясно, че те не отричат качествата на Кендеров като математик, но смятат, че той трябва да подаде оставка най-малкото по-морални причини. Освен това към него имат и обвинения, че управлява еднолично Съюза на математиците, намалил е заплатите на персонала и не събира на заседания Изпълнителното бюро, както пише в устава.

Отивам в кабинета на академик Петър Кендеров в Института по математика и информатика. Той се намира в комплекса на БАН – едно място, в което времето сякаш е спряло в края на 80-те години на 20 век и се изкушавам да се обърна към премиера Бойко Борисов, да заделят някой милион от милиарда за панелките и да вземат да санират тези сгради.

В интерес на истината Институтът по математика изглежда по-добре от останалите сгради, поне е сменена дограмата.

„Така и не разбрах, защо ми се иска оставката”,

заявява акад. Кендеров. Той пространно обяснява защо е станал сътрудник на научно техническото разузнаване през далечната 1971 г. тогава той заминава на специализация за две години във Франкфурт на Майн (тогавашна Западна Германия) при проф. Бруно Брузовски. Според Кендеров цялата му разузнавателна дейност се е състояла в това да прави копия на т.нар. репринти – отпечатъци от статии, отпечатани в различни научни списания, получавани от Брузовски и свободно оставяни на сътрудниците му за четене и копиране. „Аз съм си правил две копия – едно за мен и ако преценя че е от полза за българската електронна индустрия от онова време, още едно. Абсолютно нищо незаконно не съм правил...”, казва Кендеров по повод обвинения, че е шпионирал западногерманският професор.

Кендеров отрича и да е взимал пари от ДС. Два пъти са ми възстановявали пари – веднъж 20 марки, за пътуване до Бон и веднъж 5 лева – за почерпка в сладкарница, посочва академикът.

По повод обвиненията, че е рушил човешки съдби, Кендеров подчертава, че враговете му цитират неговите донесения, както им отърва.

„И до ден днешен съм готов да се подпиша под всичко, което тогава съм написал”, твърди Кендеров. Рачо Денчев и Станимир Троянски дадоха разрешение да публикувам това, което съм писал за тях, посочва професорът и подчертава, че всъщност това което е написал за Троянски през 1972 г. е „една блестяща характеристика, когато той беше Ставри, а не академик Троянски. Още тогава от мен може да се разбере, че тоя ще стане академик. Само положителни неща.” Писал е само едно изречение, което може да се изтълкува превратно – „обича да си пийне в подходяща компания”. Който недостатък го имам и аз, посочва Кендеров и уточнява, че след това е написал: „не ми е известно да е имал някакви пиянски изяви”.. И за Рачо Денчев съм направил много хубава характеристика.

„Не се гордея с това, че имам досие. Не се опитвам да оправдавам каквото и да било. Искрено съм искал да помогна на държавата. Правил съм го без да навредя нито на личност, нито на държава”, подчертава академикът.

По думите на Кендеров, след като се е върнал  в България е бил освободен от разузнаването, тъй като не бил пригоден за тази работа: „Година и осем месеца бях разузнавач във Франкфурт на Майн. Като отидох в Германия,

германците вече знаеха,

 че съм натоварен със задача. И не го криеха от мен. Като се върнах в България ме освободиха, тъй като съм нямал разузнавателен капацитет.”

Кендеров е готов да поеме отговорност относно обвиненията за  Изпълнителното бюро и намалените заплати. Действията му били, за да икономисва средства. „Готов съм да поема отговорност за намалението на заплатите на служителите. Три четвърти от бюджета отива за заплати. Какво друго да направя. При положение, че същите тези служители в служебно време обслужват редица дейности на Съюза на математиците, от които също си докарват по някой лев”.

На свой ред Кендеров атакува своите опоненти, като заявява, че този конфликт е предизвикан от проф. Сава Гроздев: „Имаше избори за член-кореспонденти на Българската академия на науките. И на избора за член-кореспондент по педагогика кандидат беше проф. Сава Гроздев. Аз станах и казах, че този кандидат съм го подкрепял на предишни конкурси за член-кореспондент, дори за академик, но сега си оттеглям подкрепата от него и изредих няколко причини”.

Кендеров обвинява Гроздев, че сам (чрез ръководена от него организация) си е издал монография на английски език, която била съвсем слабо цитирана в света, основно от ученици на последния. Другото обвинение е че Гроздев се опитал да „открадне” популярното международно ученическо състезание по математика „Европейско кенгуру” от Съюза на математиците и да направи местен (български) организатор „Асоциация за развитие на образованието”, което е оглавявано от него. Това е станало през 2007 г., но го забелязали едва миналата, 2014 година. Никога не сме искали да сменяме проф. Гроздев като представител на асоциацията „Кенгуру без граница”, искаме Съюзът на математиците да е местен организатор, обяснява Кендеров, макар, че в крайна сметка става ясно, че Съюзът си е местен организатор.

В конспиративен тон Кендеров заявява, че знае, че Гроздев

„разполага с тъмни сили”

и че не изключва „вероятността за мокра поръчка”.

„Твърдението на Кендеров, че му отмъщавам, е невярно. Точно обратното е. Той ми отмъщава от началото на 2014 г., защото искаше да прави промени с организацията на едно от най-масовите математически състезания "Европейско Кенгуру", с които промени аз не се съгласих. Точно защото не се съгласих,

той реши да ме унищожава и да си отмъщава”,

контрира проф. Сава Гроздев. По думите му проблемът идва от това, че Кендеров искал да отклони суми от състезанието в полза на Съюза на математиците.

Същевременно проф. Грозьо Станилов се изказва пред Общото събрание на Съюза на математиците в защита на проф. Гроздев. По думите на Станилов той е останал с впечатлението, че Кендеров иска да узурпира всички международни дейности и на тази основа са възникнали разногласията. Освен това професорът акцентира, че Кендеров сам е предложил услугите си на ДС и че е навредил „поне на Иван Рамаданов,” като е спрял негово пътуване в Гърция.

Проф. Станилов в изказването си отново призовава

Петър Кендеров да подаде оставка

от председателския пост и от Управителния съвет на Съюза на математиците в България и призовава да не се омаловажава неговата доносническа и шпионска дейност.

Цялата сага явно ще продължи, тъй като и двете страни твърдят, че са прави. Все по-ясно става и че неразкритите навреме досиета на ДС, макар и 40 години по-късно, служат като бомби със закъснител.