Ислямска държава е новата Ал Кайда

„Ислямска държава“ е новата „Ал Кайда“. Тя действа обаче само в Близкия изток, за разлика от Осама бин Ладен, който изграждаше клетки по целия свят.

Появата на „Ислямска държава“ цели да покаже, че в региона на Близкия изток няма да има стабилност, докато сега съществуващите държави не се разпаднат.

Това заяви в интервю за Факти.бг Мохамед ал Бакари, кореспондент на Би Би Си за Балканите.

Г-н Мохамед ал Бакари, какво е „Ислямска държава“?

Първо искам да отбележа, че аз съм против названието „Ислямска държава“. Исляма няма нищо общо с действията на тази джихадистка организация като публичните обезглавявания, отвличания, изнасилванията и т.н.. Смятам, че техните действия са целенасочени, за да се изгради ужасяващ и плашещ образ на тази държава.

Ставащото с Ислямска държава влизаше в общия план на Близкия изток. За целта трябва да се върнем към 2011 г., за да хвърлим светлина на ставащото днес. Ликвидирането на Осама бин Ладен през 2010 г. не е случайно. Премахването на лидера на Ал Кайда отвори пътя на Ислямска държава.

За целта трябва да вземем казаното от Хилари Клинтън, Збигнев Бжежински и Кондолиза Райс. В този ред на мисли трябва да споменем и книгата „Игрите на нации“ на бившия заместник-директора на ЦРУ Майлс Коупланд. Всички те искат Близкият изток да е в нестабилност в дългосрочен план. Трябва да се стигне до създаването на нови мини държави в един нов Близък изток.

„Ислямска държава“ е новата „Ал Кайда“. Тя действа обаче само в Близкия изток, за разлика от Осама бин Ладен, който изграждаше клетки по целия свят.

САЩ искат нестабилен Близък изток в дългосрочен план?

Появата на „Ислямска държава“ цели да покаже, че в региона на Близкия изток няма да има стабилност, докато сега съществуващите държави не се разпаднат.

Подобен сценарий беше приложен в бившите социалистически страни. Тогавашните управляващи комунистически партии бяха самата държава.

В Близкия изток обаче е различно. По тази причина при свалянето на режима на Муамар Кадафи в Либия не се разпадна държавата.

По тази причина трябваше да се измисли един нов начин за разпадането на самата държава. Така се появиха в публичното пространство думичките сунити, шиити, Ал Кайда, Даиш – маиш и други. Измислят се всеки ден нови имена. Тяхната единствена цел е да издигат Исляма като лозунг, но за съжаление посланията им са много далеч от исляма.

Най-добрият пример е Сирия. Ако аз искам да сваля режима на Башар Асад, какво правят чеченците там, хората от Афганистан? Защо там са и бойците на Ал Кайда от Африка? Те са отишли да защитават сирийския народ или са просто наемници, наети срещу пари, за да изпълняват план. Същото се опитват да приложат в Ирак, Йемен или Египет.

Появата на „Ислямска държава“ играе и в интерес на Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху не се отказал от идеята да обяви Израел за чиста еврейска държава, а това е възможно, ако съсед ти е Ислямска държава. От разпадането на сега съществуващото статукво е в интересите на Тел Авив да разширява заселническите селища на окупираните територии.

Какви са плодовете на Арабската пролет?

Истината е, че в района на Близкия изток има три силни армии – Египет, Ирак и Сирия. Нека само да припомним, че първото решение на американците след свалянето от власт на Саддам Хюсеин беше да се разпусне местната иракска армия.

В Сирия виждаме как се прилага тактиката на изтощаване на армията на Башар Асад. Катар и Турция поеха ясен ангажимент за сваленото на режима в Дамаск. В Сирия живеят много етноси: шиити, сунити, алеулити, арменци, евреи и други.

Остана само Египет. Опитват се да изморяват армията с несвойствени задачи като борба с тероризма на полуостров Синай, вместо да се охраняват граници.

Планът в Египет е основан на няколко точки. Кондолиза Райс първа говори за Великия хаос като стратегия и теорията за Близкия изток.

За първи път тя беше приложена в Сирия между 1959 – 1961 г. Тогава бяха свалени няколко правителства в къс период от време. Това беше успех за авторите на доктрината, отразена в книгата „Игрите на нациите“.

Тази тактика не успя в Египет заради тогавашният режим на Гамал Насър, който се ползваше с широка народна подкрепа.

Кондолиза Райс направи няколко измения в тази теория, за да я приложат в наши дни.

Общата схема за Великия хаос е напрежението в дадена страна да не започне от столицата, а от провинцията.

Ако погледнем глобално Арабската пролет започна от Тунис и Йемен.

Тунис се превърна в символ на т. нар. „Арабска пролет", чиято цел беше да стигне до Египет.

И в Тунис вълненията започнаха от провинцията, за да стигнат до столицата. Този сценарий трябваше да се приложи и в Египет, където вълненията избухнаха първоначално в Александрия. И в Либия всичко започна в Бенгази, за да стигне до Триполи, в Йемен също се разбунтува провинцията и след това бунтовниците се насочиха към столицата Санаа.

Единствено в момента виждаме, че схемата не може да се приложи в Сирия.

Втора точка от стратегията на „Арабската пролет“ беше да има кръв и убийства на хора. Не случайно и в Тунис, Либия, Египет и Сирия медиите съобщаваха за снайперисти. Това беше направено, за да се използва психологическа особеност на местния близкоизточен манталитет – кръвта разбужда по-силно арабите. Хората се сплотяват по-силно и по-горещо желаят свалянето на режима.

Трета точка от „Арабска пролет“ е да не се допусне раждането на водач на бунта. В Тунис, Йемен и Либия няма изявени лидери на протестите. По тази причина се прави възможно ситуацията в тези страни да не стигне до военен преврат.

Това е опасно, защото той се ръководи от лидер, а армията в арабското общество е смятана за еманация на държавността. Не на последно място армията в местното общество има лява ориентация.

Какво бъдеще да очакваме за Египет?

Интересно е, че американците и до днес не искат да признаят режима, който свали ислямистите от власт. Причината е, че армията, която се опря на доверието на хората, свали Мюсюлмански братя от власт. По тази причина САЩ не искат да признаят новата власт в Кайро, защото е против техните планове за региона. Египет играе стабилизираща роля в региона.

Американският план няма да успее в Египет, защото президентът Сиси има подкрепата на народа. Египтяните се промениха. Те са свободни, четат и се информират. Имат собствено мнение, което беше забранено преди това.

Какъв ще бъде изхода от войната в Сирия?

Основната цел е Русия да бъде лишена от своя опора и база в региона. Вторият въпрос е за газа. Катар вече пое ангажимент да се включи в Арабския газопровод, но това не може да стане без участието на Сирия.

Проектът беше най-големият удар срещу Набуко, който от самото начало изпитваше трудности с газта. Появи се идеята за неговото съживяване чрез Арабския газопровод. Последният е удар срещу амбициите на Русия да играе роля в региона.

В момента няма алтернатива на режима на Асад. Както виждате от месеци не се говори за неговата смяна. Все пак ще се стигне до неговата смяна.

Как може да се победи „Ислямска държава“?

Трябва първо да се отговори на въпроса как е била създадена „Ислямска държава" и кой я финансира и снабдява с оръжия и електроника.

Една огромна международна коалиция срещу „Ислямска държава" - от 64 държави - не могат да ликвидират 400 души, които влязоха в Ирак? Това е нещо смешно. Или е подигравка с нашите мозъци.

Ако искаме да спрем „Ислямска държава“, трябва да спрем кранчето на парите, да спрем въоръжаването на тези хора.

Ако искаме истински да ударим Ислямска държава, нека да спрем кранчето на парите – от Катар и Саудитска Арабия.

Трябва да си отговорим на въпроса: кой купува петрола на Ислямска държава. То е ясно. Това са американци, турци и израелци. Този петрол не се изнася по вълшебен начин. Той използва инфраструктурата от петролните полета, които са под контрола на Ислямска държава до купувачите.

Какво е отношението на бежанците в България?

Има разлика от интеграцията на бежанците в ЕС и България. За съжаление българските власти не се отнасят по европейски към бежанците. Те получават ужасно отношение от властта. Има мизерна комуникация между държавата и бежанците. Вижте само в какви мизерни отношения живеят в лагерите. Дори овцете в България живеят по-добре от сирийските бежанци. Няма държава в България в бежанския проблем.