Текстът на Сами Коен е публикуван във в. Миллиет
Първоначално Германия обяви намерението си да изведе от Турция ракетните комплекси „Пейтриът“ и своя военен персонал. Ден след това подобно изявление направиха САЩ...
Какво се случи? Защо съюзниците в НАТО се отказаха от запазване на системата за противоракетна отбрана, която разположиха преди три години в нашия обхванат от пламъци граничен район?
Да си спомним как по време на пика на сирийската криза, по време на схватката между режима на Асад и Турция, Анкара се обърна с молба за разполагане на отбранителната система „Пейтриът“ заради възможната ракетна атака от страна на Дамаск. Североатлантическият алианс чу тази молба, а САЩ, Германия и Холандия поеха тази мисия.
Сдържащата роля на тези ракети позволи на Турция и, разбира се, на НАТО да въздъхне с облекчение.
Военно или политическо решение?
Но защо сега, когато бъдещето на Сирия е неясно, съюзниците прекратяват тази важна мисия на НАТО?
Официалните заявления на Берлин и Вашингтон слагат в голяма степен акцента върху военната страна на въпроса. Причината, казана на дипломатически език, звучи така: в сегашните условия рискът Сирия да нападне Турция с балистични ракети е равен на нула. Т.е., Асад, при сегашното си положение, не може да застрашава Турция... Следователно сега няма нужда от ракетите, дислоцирани в Шанлъурфа и Кахраманмара. Те, заедно с военния персонал, могат да се върнат в родината.
За справедливостта на това „изключително военно“ основание може дълго да се спори, но възниква усещането, че при вземането на това решение роля са изиграли не само военни, но и политически фактори.
Това особено се чувства в Германия, където много политици и медии са убедени, че правителството е взело това решение по-скоро по политически причини.
Тази идея се опира на предположението, че Турция се е съсредоточила не толкова върху ИДИЛ, колкото върху ПКК (Работническата партия на Кюрдистан), използва „прекомерна сила“ и се отказва от „мирния процес“ при решаването на кюрдския въпрос.
Какво да кажем за възпиращата роля?
Въпреки че тази „политическа“ предпоставка не е единственият фактор, определил решението на Германия за ракетите, тя се явява важна „допълнителна причина“. САЩ отбелязват в своето официално становище, че са предприели този ход изключително по военни съображения и правят това изявление съвместно с турското правителство. Освен това САЩ казват, че в случай на заплаха ракетите ще бъдат върнати за една седмица. Но тук не може да не възникне въпросът нормално ли е да се остави Турция в този напрегнат момент без „Пейтриът“? Не трябва ли мисията да бъде продължена за още известно време? Освен това в Източна Европа мисията продължава.
Освен това, само от Асад ли произтича заплахата? Да допуснем, че Асад си отиде, а една от терористичните групи (това може да бъде ИДИЛ) завладее балистични ракети? Къде е сдържащата роля на НАТО пред лицето на неприятните сюрпризи?
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 корк
Ако идил завземат Сирия, никога няма да нападнат Турция без волята на Израел и Сащ!
21:15 19.08.2015
2 qqqqqq
Коментиран от #3
19:59 20.08.2015
3 Монго
До коментар #2 от "qqqqqq":
Не е доказано...10:50 21.08.2015