Париж е тих днес. Тих като в снежен ден

Boriana Grigorova Evtimova via Facebook/Paris, France

Хайде сега, малко сериозно. Никой не е парижанин. Освен парижани. Никой не е съпричастен, освен хората, които са оцелели от атентат и тези, които са загубили близки в такъв. Затова Париж е тих днес. Тих като в снежен ден. И разговорите, и сълзите, и смеховете (да, да, има смехове, има и ведра музика, защото животът е по-силен) са тежко тихи. Тишина, която се мери на кантар и се реже с нож. Няма лозунги, хората си раздават късчета внимание и парченца доброта, поздравяват се, изключително внимателни са едни към други. Много тихичко.

Всеки си има своя начин да опази себе си - някои са си спрели всички новини, други ги въртят целодневно, докато им пробият защитната черупка и достигнат до съзнанието, не истерично, а осмислено.

Единият от убитите терористи, със сирийски паспорт, е бил регистриран като бежанец в Гърция, на 3-ти октомври (о-в Лерос), от идващите с лодките.

“А на другата сутрин, виж ти, вече си станал на въглен и дори не можеш да се учудиш на собствената си история...”

Макс Фриш, “Бурлеска”, 1948 година