Най-дългите 17 секунди

24 ноември, 2015 година. Руски бомбардировач Су-24 преминава през въздушното пространство на Турция – близо до границата със Сирия – казват за 17 секунди. Следват предупреждения от турските военновъздушни сили. Отговор не последва. Самолетът е свален от турски изтребители Ф-16, единият от двамата пилоти загива.

Това е официалната версия на Анкара. Кремъл категорично отрича самолетът да е навлязъл в турското въздушно пространство и определя действията на Турция като „враждебни”.

Дали това ще бъдат най-дългите 17 секунди в двустранните отношения между двете страни?

Часове след новината президентът Владимир Путин обяви, че свалянето на Су-24 ще има трагични последствия за отношенията между Москва и Анкара.

Руското външно министерство мигновено посъветва гражданите си да не пътуват до Турция. А Турция е най-предпочитаната дестинация за руските туристи – над 3 милиона са пътували до южната ни съседка от януари до месец септември тази година.

„Ножът в гърба”, както бяха определени действията на Анкара, предизвикаха изстудяване, което се отрази на икономическите отношения между двете страни. Бизнес проекти са под сериозна въпросителна, а освен това бе нанесен удар и по турски банки.

Дни след свалянето на бомбардировача министърът на енергетиката на Русия Александър Новак заяви, че работата по проекта „Турски поток” е спряна. Икономическите санкции предизвикаха захлаждане и в дипломатически план, като бяха отменени визити по оста Москва – Анкара.

Въпросителен знак бе поставен и за атомната електроцентрала „Аккую”. През 2013 година Турция поръча на руската държавна компания „Росатом“ да построи 4 реактора с мощност 1200 мегавата. Проектът бе оценен на близо 20 милиардна долара. Заради ескалиралото напрежение, обаче, няма гаранции, че той ще бъде изпълнен. Поне не от Москва, разбира се! Турският вицепремиер Нуман Куртулмуш заяви, че Анкара не е затворник на Русия и има много компании, които биха се отзовали на исканията на Турция.

Турция не е затворник на Русия, но турски бизнесмени станаха два дни след свалянето на самолета. Те бяха задържани на руска територия, защото искали да посетят бизнес събитие с туристическите си визи – действие, което никога до този момент не е довеждало до арест. „Свалихте самолета и ето къде сте сега”, казал един от униформените.

Банковият сектор също не мина покрай капките. В средата на месец декември Русия погна четири турски банки, като според банкер целта е била те да бъдат дестабилизирани. Федералната служба за сигурност (ФСБ) започна разследване по подозрения за пране на пари. „Използвайки обвиненията за пране на пари, руските власти създават неприятности на тези банки“, написа турският вестник „Хюриет”.

Наред с фактологията, обаче, има много въпроси, които ще намерят отговор в близките месеци и ще предопределят геополитическата посока и дипломатически действия на Турция. Основният е какво е бъдещето на президента Реджеп Ердоган.

Партията на справедливостта и развитието (AKP) спечели парламентарните избори в началото на ноември, но тронът на лидера не е никак сигурен и лесно може да бъде разклатен. Според Абдулкарим Фирузкалей – преподавател в Техеранския университет по международна политика – Ердоган е навредил най-вече на себе си със свалянето на самолета.

Икономическите санкции, наложени от Кремъл, надвисват като Дамоклев меч над главата на Ердоган, чиито политики и решения и без това на моменти прекрачват границата на здравия разум и стъпват върху тънък лед.

17-секундно преминаване на руски самолет над Турция могат да се окажат най-дългите в отношението между Русия и Турция.

Турският народ е приятел на руския, но турското политическо ръководство се превърна във враг. А да си враг на Русия в момент, в който Западът обръща погледа си към Кремъл, няма да ти донесе нищо положително.

На фона на терористичните атаки в Европа и САЩ, военният конфликт в Сирия и атмосферата на несигурност, Русия се превърна в ключов партньор на Запада. Путин е мостът между него и Сирия за намиране политическо решение, с което да се сложи край на войната и бежанския наплив.

НАТО също е на кръстопът и в деликатна ситуация. Турция е важна част от алианса, но твърденията на Кремъл, че Ердоган търгува с „Ислямска държава”, хвърлят петно върху Анкара и несигурност по отношение на иначе „сигурния” партньор.

А действията на Ердоган срещу медии и журналисти, пишещи за търговията с петрол и оръжие с джихадистите, като че ли са поредния пирон в авторитета на турския президент, изразил желание Турция да се превърне в президентска република.

Едно е сигурно – напрежението между Москва и Анкара ще вземе своята политическа жертва. Ердоган, към този момент, е човекът на прицел.

Какво крие „политическата черна кутия" на сваления Су-24? Предстои да видим.