Горбачов "довърши" СССР, но не и водката

Наименованието „водка“ е славянска дума и в буквален превод значи „водичка“. За никого не би трябвало да е изненада, че водката задвижва не само стоицизма на руснаците, но и тяхната икономика.  Още от „царските“ времена в Русия държавният монопол върху производството на напитката осигурявал близо една трета от общия бюджет, за да се стигне до днес, когато водката също носи солидни приходи.

От време на време всеки президент се опитва да сложи край на всичко това. Михаил Горбачов също опита да „отбие“ нацията си, унищожавайки заводи за производство на водка, вдигайки цените ѝ и затваряйки магазини за алкохол. Комунизмът се оказа по-податлив към разрушение.

Водката е алкохол, който се произвежда от ръж, пшеница, различни плодове или дори картофи – правят я в Русия, в Полша или, всъщност, където и да било. Тя може да бъде всичко това, което бихте искали да бъде, което далеч не значи, че е „покорна“. Това, че виждате през нея, не значи, че трябва да ѝ се доверявате напълно.

Ако пък случайно решите да пренебрегнете това предупреждение, както най-вероятно и ще направите, ще бъдете заобиколени от изключително богат избор на видове. Именно това прави водката „по-хлъзгава“ и от лед.

Матео Малисан, мениджър на бара „Zetter Townhouse” в централен Лондон, предлага своите напътствия. Водката може и да не разполага с отличителен вкус, но притежава конкретна характерност, подчертава той. Ръжената водка е мека, например, докато картофената е по-мазна и се комбинира много добре с по-кисели смесители. Пшеничната е „по-лека“, идеална за Мартини, а хубавата ечемична водка е достатъчно „чиста“, за да се пие без допълнителни съчетания.

Всъщност твърдението, че водката няма отличителен вкус е невярно. Работейки заедно със световноизвестния барман Тони Конилиаро, Малисан успява да „миксира“ все по-откачени „измишльотини“.  Двамата коктейл-майстори обичат да съчетават водката във всевъзможни комбинации. Хрянова водка за „Блъди Мери“, водка от водорасли за „Японско Мартини“, както и водка от рози за киселия „Fleur du Mal” (комбинация с абсент и лимон).

Но всички тези изискани питиета имат и привкус на ирония. Първоначално домашно произвеждана, с цел да „измие“ надвисналия мрак над непроменящия се живот на руския селянин, но само първоначално... Възражения срещу иновациите на Малисан, Конилиаро и редица други няма, но притесненията върху бъркотията, която тя създава, са налице. Само за изминалата 2015 година във Великобритания са изпити над 9.9 милиона литра водка. Какъв обаче е изводът?

Едно от най-запомнящите се последствия, до които действията на Горбачов през 80-те години на миналия век доведоха, бе недостигът на захар. „Жадни“ граждани на СССР се запасяваха, за да правят водка. Друго такова бе спадът на приходи, тъй като нито един друг продукт на пазара не се оказа по-доходоносен. С водка, животът сякаш е по-сладък. Отново с проблеми, но сладък. Без нея всичко сякаш тръгва надолу.