Кризата в Румъния: как крайнодесните станаха толкова силни

Той се представя за месия и обещава да направи Румъния световна сила: проруският десен екстремист Калин Джорджеску се възползва от липсата на реформи и нерешените тежки проблеми на страната, пише Кено Ферзек.

През последните 35 години, от края на диктатурата на Чаушеску насам, Румъния нееднократно е преживявала държавни кризи. Анулираните президентски избори от ноември 2024 година доведоха до сегашната, но тя не е просто поредната - никога преди крайнодесните, антизападни и проруски сили в Румъния не са имали по-силна подкрепа. И никога преди от 1990 година насам румънското общество не е било толкова разочаровано, колкото сега.

Израз на тези настроения станаха състоялите се миналата неделя в Букурещ протести, белязани от насилие. Поддръжници на крайнодесните партии вилняха из центъра на града, разбиваха магазини и кафенета и влязоха в стълкновения с полицията. В протестите се включиха само няколкостотин души, но въпреки това се стигна до сцени, каквито в румънската столица не бе имало отдавна.

Поводът: Централната избирателна комисия изключи от обявените за май следващи президентски избори проруския десен екстремист Калин Джорджеску. Основанието: определени негови изявления са противоконституционни и недемократични. Освен това, тъй като Конституционният съд е анулирал избора заради него, той не може да поднови кандидатурата си.

"В Румъния цари тирания"

В края на ноември 2024 година Джорджеску спечели първия кръг на президентските избори, а актуалните нагласи показват, че той би бил най-перспективният кандидат и на предстоящите избори. Миналата година Конституционният съд първоначално обяви изборите за валидни, след което ги анулира - на базата на новопостъпила информация за незаконно финансиране на кампанията на Джорджеску и за руска намеса в негова полза. Незаконното финансиране беше доказано, но не и руската намеса.

Случаят Джорджеску доби международни измерения, след като на Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец американският вицепрезидент Джей Ди Ванс го посочи като „доказателство" за недемократичността на Европа като цяло. Освен това Джорджеску се ползва с подкрепата на Илон Мъск, който определи в платформата Х изключването на румънския десен екстремист от изборите като „абсурдно". Самият Джорджеску нарече изключването си от изборите „пряк удар в сърцето на световната демокрация". И добави: „Европа вече е диктатура, в Румъния цари тирания".

Румънската общественост се вълнува не само от случая Джорджеску, но и от дейността на специалната прокуратура, която се занимава с организираната престъпност и тероризма. Тя обяви, че води разследване срещу шестчленна група, както и срещу 101-годишен генерал от запаса заради планиран преврат. По същото обвинение преди няколко седмици бе издадена заповед за арест на румънския „Пригожин" - Хорациу Потра, чието местонахождение е неизвестно.

Кой иска да превърне Румъния в „Гетия"?

Джорджеску, който е крайнодесен езотерик, не оставя съмнение, че иска да премахне „системата" и политическия елит. В същото време той твърди, че вече е президент на Румъния и в негово лице целият румънски народ се кандидатирал за най-високия държавен пост. Той се стилизира като месия и обещава да направи Румъния световна сила. Освен това казва, че като президент ще се застъпва за подялбата на „измислената държава" Украйна между Румъния, Русия, Унгария и Полша.

Другите „пучисти" имат още по-странни идеи - те искат на мястото на Румъния да бъде създадена държавата „Гетия", която военно, информационно и в енергийната област да бъде ръководена от Съвет на мъдреците.

Волята за реформи не е достатъчна

Тези брътвежи обаче не са причината за сегашната румънска държавна криза - тя се дължи на липсващата воля за реформи и за добро, прозрачно и достоверно управление на страната - с всички произтичащи проблеми от това.

Макар в последните десетилетия Румъния да се разви интензивно макроикономически, много от селските региони са безнадеждно изостанали и засегнати от миграцията. Корупцията, сенчестата икономика, самообогатяването на елитите, политическото влияние върху правосъдието и непрозрачността на администрацията все още са широко разпространени. В инфраструктурно отношение Румъния се развива бавно и често хаотично.

Голям проблем са и закъснелите с десетилетия реформи в образованието и некомпетентността на много медии. Десни екстремисти като Джорджеску често разпространяват невярна информация и дори откровени лъжи, без журналистите да им опонират или да направят проверка на фактите.

Спорният подход на властите

Подалият наскоро оставка румънски президент Клаус Йоханис през 2014 година обеща дълбоки реформи. Те обаче така и не бяха извършени, а борбата срещу корупцията отслабваше все повече. На този фон, както и заради липсата на политически алтернативи, трите дясноекстремистки партии печелеха все по-голяма подкрепа и на парламентарните избори миналия декември взеха 35 процента от гласовете.

Обезпокоен от това, сега румънският политически елит е под подозрението, че иска да отстрани антидемократичния президентски кандидат Джорджеску с антидемократични средства. И наистина редица неща в подхода към Джорджеску са спорни - срещу него от февруари 2022 година се води разследване, че възхвалявал движението на легионерите, но това не стана причина да бъде изключен от президентската надпревара през ноември 2024-а. Плановете на другите „пучисти" от години са свободно достъпни за четене в интернет - без тайните служби и прокуратурата да са се намесили.

Във връзка със сегашната ситуация в Румъния публицистката Ене Догою отправи следното предупреждение: „Намираме се в дълбока криза, демокрацията ни претърпя поражение, обществото е поляризирано, институциите ни са разклатени, а електоратът и политическата класа изпитват огромно недоверие помежду си. Това са големите проблеми, от които Джорджеску само се възползва. Ако те се запазят, е само въпрос на време от тях да се възползва някой друг".