ЕП: Трябва да защитим жените – бежанци

Европейският парламент отбелязва Международния ден на жената тази година с акцент върху съдбата на жените, търсещи убежище в ЕС. Депутатката от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) Мери Ханибол от Великобритания и френската фотографка Мари Дорини дадоха интервю за пресслужбата на ЕП. Мери Ханибол е авторка на доклад за жените бежанци, който Европейският парламент ще гласува на 8 март, а Мари Дорини посети Гърция, Македония и Германия, за да изготви фоторепортаж по поръчка на ЕП.

Войните, нарушенията на човешките права и бедността карат все повече хора да търсят подслон в Европа. Какво в тази ситуация е специфичното за жените?

Мери Ханибол (М.Х.): Ужасно много жени се сблъскват с насилие, не само в страната, от която идват, но и по пътя си. Има реална нужда жените и децата да бъдат защитени. Жени имат различни потребности от мъжете.

Данните сочат, че през 2015 г. повече мъже са влезли в ЕС, отколкото жени и деца. Защо?

М.Х.: Последните данни показват, че сега идват все повече жени. Мисля, че мъжете тръгват първи, защото те са изпратени, за да видят как изглеждат нещата там, където ще пристигнат семействата им. Жените и децата идват по-късно. Това е, което сега наблюдаваме.

Мари Дорини (М.Д.): Последните данни на Агенцията на ООН за бежанците показват, че жените и децата съставляват 55% от бежанците, пристигащи в Европа.

На какви рискове са изложени жените по пътя си към Европа?

М.Х.: Те бягат от насилието в собствената си страна, но има рискове и по пътя, много често от трафиканти и понякога, за съжаление, от други бежанци. Жените са уязвими, особено ако са сами.

М.Д.: Лицето на миграционния поток се промени през последните шест месеца. Повече семейства бягат от Ирак, Афганистан и Сирия и сред тези семейства половината от хората са жени с техните деца. До известна степен те са по-добре защитени от преди, защото когато се придвижва семейството, те са с бащата, братята, синовете.

Какво може да се направи за тези жени?

М.Х.: Важно е да привлечем вниманието – хората трябва да знаят какво се случва. Подобен натиск може да доведе до подобрения. Освен това трябва да се уверим, че центровете, в които те пристигат, се управляват добре.

Г-жо Дорини, Вие се срещнахте с някои от тези жени по пътя им – какви са Вашите впечатления?

М.Д.: Това, което видях през декември и януари, беше хора, които просто преминаваха – те идваха и заминаваха. Повечето от тях не говорят английски. Липсата на преводачи е проблем във всички тези транзитни лагери.

М.Х.: Много от тези хора говорят местни диалекти, които трудно могат да бъдат преведени. Липсват хора, които могат да го направят. Преводът е изключително важен и е нещо, за което може би трябва да направим повече.

М.Д.: Сред жените, които заснех, пристигащи току-що от Турция с лодка, имаше много бременни; много от тях идваха на брега и припадаха, защото бяха толкова изплашени и стресирани. Други носеха бебета в ръцете си. Виждате какво се случва на границата между Гърция и Македония с хилядите, които са блокирани там. Жените са в опасност, защото има хиляди хора, които са смесени хаотично.

Какво трябва да направят страните от ЕС за жените бежанци?

М.Х.: Психологическата помощ е изключително важна за жените, които са травмирани. Също така езикови уроци, както и грижи за децата, защото не всички жени биха искали техните деца да чуят какво имат те да разкажат при изслушването си за убежище например.

Има нужда и от жени преводачи – много от тези жени не биха искали да кажат това, което е нужно, в присъствието на мъже.

В самите центрове е нужно разделение на санитарната система – разделение между мъже и жени, освен ако не става въпрос за семейство, което иска да остане заедно.

В един от големите центрове в Мюнхен има кафене за жени, „женски кът“.

М.Д.: Аз го заснех. Прекарах един ден там; жените обичат кафенето.

М.Х.: Мисля, че става въпрос просто за малко чувствителност. Тези неща не е трудно да бъдат предоставени.

Г-жо Дорини, Вие избирате сериозни теми за своите репортажи. Позволявате ли си да се водите от личните чувства?

М.Д.: В моята кариера все повече избирам историите, които искам да отразявам, а аз искам да ги отразявам, защото се чувствам ангажирана и смятам, че трябва да се включа в това движение на хората, което се опитва да промени нещата. Работим съвместно – Мери Ханибол на политическо равнище, а аз отразявам положението.

Жените се сблъскват с проблеми с интеграцията и с дискриминация, дори когато им е даден бежански статут. Какво може да се направи за улесняване на тяхното включване в обществото?

М.Х.: Те наистина трябва да бъдат подготвени за интеграция. Това означава езиково обучение и обучение за придобиване на нови умения. Някои от тях, разбира се, са работили преди, но много от тях не са. Затова подготовката на жените за намиране на работа е голям въпрос, ако това е, което те искат.

М.Д.: Документирането на живота в центровете и как бежанците се интегрират в страната би било един друг проект. Достъпът до местата, където това се случва, става много труден за журналистите. Нас ни спират да свидетелстваме по този въпрос.