Иран с интерес към газовия хъб „Балкан“

Иран проявява интерес към газовия разпределителен център „Балкан“. Това заяви в специално интервю за Факти.бг българският посланик в Техеран Христо Полендаков.

Двете страни имат интерес към развитието на сътрудничеството в областта на енергетиката. Иран вижда в лицето на България една страна с развита газопреносна инфраструктура, която би могла да се използва за бъдещи доставки и транзит на природен газ от Иран за и през България към Югоизточна Европа и ЕС.

Отличните политически отношения между България и Иран са предпоставка за подобряване на търговско-икономическите ни такива, респективно за увеличаване на двустранния стокообмен, подчерта българският посланик в Техеран.

Христо Полендаков добави, че огромният и относително близък ирански пазар дава възможност българските фирми да представят своите стоки и услуги на конкурентни цени и качество.

Kакви са изводите от смесената комисия?

В периода 06-09 март 2016 г. г-н Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България, осъществи официално посещение в Ислямска република Иран по покана на д-р Аббас Ахунди, министър на пътищата и градоустройството на Ислямска република Иран, за провеждането на Осемнадесетата сесия на Смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Република България и Ислямска република Иран.

Двамата съпредседатели на Комисията направиха преглед на развитието на търговските и икономическите отношения между двете страни и обсъдиха сътрудничеството в сферите на транспорта, информационните технологии и съобщенията, търговията и икономиката, селското стопанство, туризма, енергетиката, инвестициите, културата и др.

В резултат на работата на Комисията двамата министри подписаха Меморандум за разбирателство от 18-ата сесия на Смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Направени бяха изводи за нивото на сътрудничество и договорени конкретни стъпки за насърчаване на двустранните връзки. Така например в търговско-икономическо отношение бе подчертана необходимостта да се идентифицират потенциалните стокови групи за насърчаване на вноса и износа между двете страни. Страните се договориха да си сътрудничат в следните области: фармацевтична промишленост, хранително-вкусова промишленост, автомобилна промишленост (резервни части и аксесоари), химическа промишленост и информационни технологии. Споразумяха се също така да разширят сътрудничеството в минната промишленост и добива и преработка на полезни изкопаеми.

Обсъдени бяха възможностите за обмен на бизнес делегации, насърчаването и улесняването на търговските контакти на фирмено ниво, обмена на информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, икономическото сътрудничество, търговските панаири и изложби и др. Разгледан бе потенциалът инженерингови компании от двете страни да участват в проекти, изпълнявани в България и Иран в областта на строителството, енергетиката, водоснабдяването, селското стопанство и строителство на пътища.

По отношение на строителния сектор двете страни се договориха да подпомагат и насърчават частния и публичния сектор, за създаване на смесени фирми за изпълнение на инфраструктурни проекти, по-специално в областта на транспорта, жилищното строителство и градското развитие в Иран, България и трети страни.

Двете страни се съгласиха, че съществуват добри възможности за инвестиции в България в различни сектори, особено в областта на електрониката и оборудването за електротехниката, машини, IT, химическа и фармацевтична промишленост. Посочени също така бяха потенциалните сектори за инвестиции в Иран, като акцентът бе поставен върху транспорта и инфраструктурата, като железопътни линии, магистрали, пристанища и летища.

Обсъдено беше сътрудничеството между научно-технологичните паркове и инкубатори на двете страни, с цел обмяна на опит и знания, както и сътрудничество в подкрепа на индустриализацията на инкубирани компании. Възможностите за съвместни изследователски и развойни дейности между научните лаборатории на София Тех Парк и Технологичен парк PARDIS бяха представени в следните области: информационни и комуникационни технологии, наука за живота и биотехнологиите, храни и селско стопанство, зелена енергия, чисти технологии и нанотехнологии.

Търговските камари на двете страни се споразумяха да обменят редовна информация относно търговските режими и разпоредби, електронните фирмени регистри, състоянието и показателите на икономическото, търговското и инвестиционното сътрудничество между двете страни и списъците на заинтересованите фирми за двустранно сътрудничество и др.

Двете страни подчертаха задълбочения интерес към развитието на сътрудничеството в областта на енергетиката. Българската страна отбеляза важната роля, която Иран може да играе в процеса на диверсификация на доставките на природен газ, по газопроводи и във формата на втечнен природен газ (LNG) за Европа. Иранската страна отчете стратегическото разположение и развитата газопреносна инфраструктура на България, която би могла да се използва за бъдещи доставки и транзит на природен газ от Иран за и през България към региона на Югоизточна Европа и ЕС. Българската страна  представи проекта за изграждане на газовия разпределителен център „Балкан“, към който иранската страна прояви интерес. Страните се договориха да бъде възобновена работата на Смесената комисия по енергетика, както и на Съвместната работна група за природен газ.

Обсъдено бе и взаимноизгодното сътрудничество при използването на ядрената енергия за мирни цели, изразяващо се в следните направления: сътрудничество в сферата на ядрената безопасност; сътрудничество при обучение на персонал в ядрената сферата; сътрудничество при работа на ядрени съоръжения.

Сред основните акценти в работата на 18-ата сесия на Смесената комисия бе транспортния сектор и по-конкретно проекта за нов мултимудален транспортен и транзитен коридор "Персийски залив - Черно море". Обсъдени бяха резултатите от преговорите, проведени между съответните администрации на Ислямска република Иран, Армения, Азербайджан, Грузия, България и Гърция за създаване на алтернативен маршрут за облекчаване на превозите на пътници и стоки за достъп до европейски и средиземноморски страни. Двете страни се договориха да вземат мерки и да проведат необходимата координация с останалите страни за получаване на бележки по предложения по дипломатически път от иранската страна проект на споразумение по въпроса, както и при организирането на експертна среща в Техеран на 18-19 април 2016 г. 

Постигната бе договореност България и Иран да пишат нов Меморандум за разбирателство за сътрудничество в сферата на информационните технологии, съобщенията и пощенските услуги.

Двете страни постигнаха съгласие за необходимостта от насърчаване на двустранното сътрудничество в областта на земеделието и храните. В областта на туризма двете страни се договориха да насърчават партньорството, както и да предприемат съвместни инициативи и дейности за популяризирането им като туристически дестинации (фамилни екскурзии чрез туроператорски фирми, медиите, срещи и др.). Договорено бе насърчаване размяната на информация и създаването на връзки за сътрудничество в сферата на висококачествените туристически услуги, управлението на сигурността в туризма и туристическите стандарти.

В областта на образованието и културата двете страни ще продължат да укрепват двустранното сътрудничество в съответствие с клаузите на Програмата за обмен в областта на културата, науката, образованието, спорта и средствата за масово осведомяване между правителствата на Република България и Ислямска Република Иран за периода 2015-2018 г.

В допълнение на Меморандума за разбирателство от 18-ата сесия на Смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, беше парафиран Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и Иранската организация за малки предприятия и индустриални паркове. 

Министър Ивайло Московски беше придружаван от бизнес делегация, представяща различните икономически сектори в България. На 7 март 2016 г. в гр. Техеран беше проведен българо-ирански бизнес форум с участието на 66 български фирми и над 130 ирански компании.

Как бихте коментирали икономическия и политическия климат в Иран след отпадането на санкциите?

След отпадането на санкциите Иран бе посетен от множество делегации, в т. ч. и икономически, които на място се запознаха с потенциала на местния пазар и възможностите за инвестиране в различни сектори на иранската икономика.

Въпреки този засилен интерес, през последните месеци иранската икономика забави своето развитие, като се наблюдава намалено вътрешно потребление и намален внос и износ на стоки и услуги. Това, до известна степен, бе породено от сдържаността на иранското общество и бизнеса по отношение на бързото възстановяване на деловите контакти с чуждестранни партньори, както и от намалелите приходи от продажбата на петрол в следствие на падащите цени. 

Последните данни, изнесени от Централната банка на Иран, сочат, че за първите девет месеца на иранската календарна година (20.03.2015-20.03.2016) ръстът на БВП е 1,9 %. Най-значителен ръст постигат финансовите и банкови услуги (14,8 %), минното дело (10,7 %), сектора „електричество, газ, вода“ (8,6 %) и петролния сектор (8,1 %). Селското стопанство в Иран бележи ръст от 3,5 %, а промишлеността от 6,2 %. Спад отчитат секторите „недвижимо имущество“ (-0,1 %) и обществени услуги (-0,1 %).

Заедно с „отварянето” на Иран в икономическата сфера, е налице стремеж от страна на правителството на президента Хасан Рохани към възстановяване на диалога и нормализиране на отношенията със Запада (към който се причислява и България), разбира се в рамките на доктриналните ограничения на системата. Мотото на президента Рохани от идването му на власт през 2013 г. досега е „Умереност”, както във вътрешен, така и във външнополитически и икономически план. Водената от правителството политика действително се характеризира с умереност и прагматизъм, които България се опитва да използва пълноценно в интерес на задълбочаване на традиционно добрите двустранни отношения във всички възможни направления – политика, икономика, търговия, култура и т.н.

Къде виждате възможностите за двустранните отношения между България и Иран?

Двустранните политически отношения между България и Иран са с дългогодишни традиции – след по-малко от две години ще отбележим 120-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете държави. При това, независимо от превратностите на историята – смяната на един вид държавно управление с друг (както в Иран, така и у нас), не са повлияли на позитивния тон и взаимното разбиране, с които се характеризират тези отношения. Причините и корените на подобна близост може да се търсят в културологичните сходства и допирни точки между народите ни, които са по-древни от религиозните ни различия и дори днес могат да бъдат наблюдавани в сходните фолклорни традиции и обичаи на българите и иранците, в подобността ни от гледна точка на темперамент и народопсихология. Всичко това е и трябва да бъде използвано като наше предимство пред другите държави и като основа за надграждане на отношенията ни с Иран.

Предимства:

Ислямска република Иран има важна геополитическа и геостратегическа роля в региона на Близкия изток. Със своето постоянно увеличаващо се и добре образовано, младо население, със своите значителни залежи на петрол, природен газ и други полезни изкопаеми, страната има шанса да увеличи своята тежест в регионален политически и икономически план.

Доброто местоположение на Иран и правителствените планове за модернизиране и развитие на пътната и железопътната мрежа, ще позволят в близко бъдеще страната да бъде свързана с адекватна инфраструктура със своите съседи. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на стокообмена при понижени транспортни разходи.

Иран води активна политика за увеличаване на икономическото си присъствие в съседните страни като Ирак, Азербайджан, Туркменистан, Афганистан и Пакистан. На високо ниво са търговско-икономическите отношения със страни от Средна Азия, като Таджикистан и Узбекистан. От заливните страни, Иран поддържа добри политически и икономически отношения с Оман и Кувейт. След отмяната на санкциите и ограничителните мерки срещу страната, посредническата роля на ОАЕ във външнотърговските отношения на Иран постепенно отпада и търговски потоци се насочват директно към иранска територия.

Освен транспортните и логистичните предимства, внимание следва да се обърне и на финансовия сектор. Отмяната на санкциите върху иранската банкова система ще позволи на страна по-активно да оперира със своя финансов ресурс, в т.ч. да финансира своя износ на стоки и услуги за трети пазари, да финансира реекспорта на чужди стоки и услуги за трети пазари през своята територия, и да инвестира в проекти в чужбина. Тече процес на възстановяване достъпа до SWIFT на иранските банки и възобновяването на директните разплащания между фирмите допълнително стимулира двустранната търговия. Също така се възстановява достъпа на международни финансови компании до иранския капиталов пазар.

Относителната изостаналост на страна в технически и технологичен аспект предполага увеличаване трансфера на технологии и иновации - особено значим сектор, към който чуждите компании проявяват засилен интерес.

Възможности и приоритети:

Отличните политически отношения между България и Иран са предпоставка за подобряване на търговско-икономическите ни такива, респективно за увеличаване на двустранния стокообмен.

Огромният и относително близък ирански пазар дава възможност българските фирми да представят своите стоки и услуги на конкурентни цени и качество. Допълнително българските компании следва да гледат на Иран като на своеобразен логистичен център за реекспорт на наша продукция към прилежащите държави, с които Иран поддържа добри търговско-икономически отношения.

- Търговия

Насърчаване на търговските отношения между компании от двете страни, с цел увеличаване на двустранния стокообмен.

Насърчаване на български компании да участват в панаири и изложения в Иран /както в столицата Техеран, така и в други градове и регионални центрове/, където да представят своята дейност и да осъществяват преки контакти с потенциални ирански партньори.

- Привличане на инвестиции и реализиране на проекти

Добрите условия, които нашата страна предлага на чуждестранните инвеститори са предпоставка за привличане на преки инвестиции от Иран. В това направление, Посолството и Службата по търговско-икономическите въпроси работи активно, чрез презентации пред местни браншови организации и заинтересовани компании.

- Предоставяне на специалисти

Участие на български компании и специалисти в реализирането на различни проекти в транспортния, енергийния и др. сектори в Иран.

- Възможности за екстериториално земеделие

В Иран се наблюдава тенденция на намаляване на водните ресурси, свързана в голяма степен със значителното потребление на вода в селскостопанския, рудодобивния и машиностроителния сектор. Въпросният процес, в съчетание със значимия демографски прираст, неминуемо води до проблеми с напояването и изхранването. В тази връзка, съществува възможност пред България, да предостави земеделски площи на ирански компании за екстериториално земеделие и животновъдство.

- Високотехнологичен сектор

Независимо от международните санкции, наложени на Иран, страната съумя да развие своя високо - технологичен сектор. Същевременно обаче се наблюдава известно изоставане в технико - технологичен план, което е подходяща предпоставка за осъществяване на сътрудничество между български и ирански компании в сектора на високите технологии и за предоставяне на нашия опит и „ноу-хау”, при спазване на международните регулации за контрол върху определен вид технологии и стоки с възможна двойна употреба.

- Коопериране в минното дело и преработката на руди и метали

Освен със значими запаси на нефт и природен газ, Иран разполага и с огромни залежи на различни видове руди и минерали. В поредния (шести) петгодишен план за социално - икономическо развитие на страната (20.03.2016 г. – 20.03.2021 г.), правителството на Хасан Рохани си поставя амбициозната задача да увеличи дела на рудодобивния сектор в БВП до 16-17%. За целта се планира отдаването на концесия на множество мини и привличането на чуждестранни инвестиции и технологии, в миннодобивния сектор и преработвателните предприятия.

Горното, предоставя пред българските фирми, развиващи дейност във въпросния сектор, редица възможности за предоставяне на опит и експертиза, чрез осъществяване на сътрудничество с местни или чуждестранни партньори, създаване на консорциуми или съвместни предприятия и участие в развитието на минното дело в Иран.

Перспективно би било възобновяване на практиката от близкото минало за преработка на оловно - цинкови и медни руди от Иран в предприятия в България, извличане на благородни метали от и реекспорта им обратно в Иран, заедно с готовите концентрати, или пренасочването им към трети пазари.

Какво бихте препоръчали на българския бизнес в работата с ирански партньори?

През годините на санкции Иран успява да развие почти всичките си икономически сектори. В някои сектори страната е постигнала пълно задоволяване на вътрешното си потребление, при поддържане на сравнително ниски цени на своята продукция. Домашното производство се подпомага от правителството чрез различни програми и субсидии и се защитава чрез наличието на вносни мита в почти всички области.

Протекционистичната икономическа политика на Иран е едно от основните предизвикателства и пред навлизането на чужди стоки и услуги. Наличието на тарифни бариери, в съчетание с нетарифни, като усложнени бюрократични процедури при внос и изискването на множество документи от различни институции допълнително възпрепятства вноса. С цел преодоляване на тези пречки, ЕС зае позиция да подпомага по-скорошното приключване на преговорите за приемането на Иран за пълноправен член на Световната търговска организация.

В работата с ирански партньори българският бизнес следва да залага на надеждни местни компании с опит и традиция в своята дейност. По този начин двете страни ще могат да достигнат до взаимноизгодно сътрудничество, което от своя страна да доведе до увеличаване на двустранния стокообмен, съвместно реализиране на инвестиционни проекти и взаимноизгодни партньорства на трети пазари.