Атаките в Брюксел разкъсаха тъканта на Европейския съюз

Терористичните атаки в Брюксел от 22 март дойдоха в момент, когато Европейският съюз все още е в шок от нападенията, които разтърсиха Париж през ноември и опитите за справяне с бежанската криза. Още по-важно, те дойдоха в момент, когато националистическите сили отправят предизвикателство към основните принципи на ЕС, включително свободното движение на работна ръка и споразумението от Шенген, което премахва граничния контрол между няколко държави - членки. Атмосферата на страх и подозрение със сигурност само ще влоши тези социални, политически и икономически кризи. Така започва анализ на американския аналитично - разузнавателен център „Стратфор“, по повод терористичната атака в белгийската столица.

На първо място атаките в Брюксел ще доведат до нов кръг от дебати за граничния контрол на ЕС, по-специално този в Шенген. Шенгенското споразумение вече бе подложено на критики заради бежанската криза, която започна в началото на 2015 г. Атаките в Париж изостриха полемиката, особено защото атентаторите безпроблемно се движеха между Франция и Белгия. Това накара Франция и други европейски страни да засилят своите гранични проверки. От тогава Европейската комисия апелира страните от Шенгенското пространство да премахнат граничния контрол до края на 2016 г. Въпреки това, последните атаки ще направят това много трудно постижимо.

Редица правителства в Западна Европа вероятно скоро ще обявят нови закони свързани с националната сигурност, ще подобрят надзора над бойци, завръщащи се от конфликти в Близкия изток и Северна Африка и ще засилят обмена на разузнавателни данни със своите съседи. Най-вероятно страните - членки от ЕС ще възобновят и дискусиите за това как най-ефективно да се борят с тероризма в проблемни държави като Либия и Сирия. Европейците ще бъдат по-склонни да се включат в международната коалиция за борба срещу Ислямската държава, вероятно с още оръжия и обучение на иракските войници и кюрдските бунтовници, както и с разполагането на повече военни самолети и участието в мисии за наблюдение на НАТО в Турция.

Друг потърпевш от атентатите в Брюксел може да бъде скорошното крехко споразумение между Турция и Европейския съюз, което трябва да ограничи броя на пристигащите лица, търсещи убежище в Европа. Повторното осъзнаване на заплахата от тероризъм сред страните от ЕС ще постави фокус и върху външните граници на съюза, което може да даде обосновка на по-задълбоченото сътрудничество с Турция. Но атаките могат също така да дадат тласък на анти - мюсюлмански настроения в Европа и да увеличат исканията правителствата в ЕС да не предоставят безвизов режим на турските граждани - ключова точка в споразумението за сътрудничество по въпросите на мигрантите между Анкара и ЕС.

Анти - мюсюлманските настроения могат да доведат и до по-силна подкрепа за националистическите партии на Стария континент. Крайнодясната партия "Национален фронт" във Франция вече получи значителна подкрепа при последните избори. В Германия, антиимигрантската партия "Алтернатива за Германия" наскоро получи солидна подкрепа на регионалните избори и в момента е третата най-популярна партия в страната. Франция и Германия ще проведат общи избори през 2017 г., като гласуването ще бъде повлияно от кризата с бежанците и многобройните терористични атаки. И в двата случая, основните политически партии ще бъдат поставени под натиск от страна на избирателите и ще се наложи да се съревновават с националистическите партии. В резултат на това, те вероятно ще приемат част от принципите на националистическите платформи. Същото може да се очаква и в други северни европейски страни като Холандия или Швеция, които също имат сравнително силни националистически движения. Политическите партии и движения, които искат Великобритания да напусне Европейския съюз също биха могли да използват скорошните терористични атаки, като оправдание за по-голяма изолация от континента.

На последно място, атаките в Брюксел ще нарушат европейските икономики, въпреки че вероятно това ще бъде за кратко. През следващите дни, някои хора в Белгия и в други западноевропейски страни могат да решат да избягват пътуванията или многолюдните места като кафенета и търговски центрове, поради страх от нова атака. Това временно ще задуши вътрешното потребление и туристическия сектор. За повечето европейци заплахата от тероризъм вече е част от тяхното ежедневие. Отвъд националната политика и икономика, дългосрочните последици от атентатите ще се отразят на самата тъкан на Европейския съюз.