Живеем в безмислени вицове и не ни пука

Кой? Кой предложи Цветелин Цветанов за шеф на автомобилната администрация? Дни този въпрос тресе държавата, преди да заглъхне без отговор в грохота на медийното препускане. Забележителни бяха конвулсиите на запитаните след избухването на скандала с разкритата корупционна схема.

Всеизвестна е максимата, че най-меродавен е броят на приятелите, когато изпаднеш в беда. Засега няма данни, че някой е познавал клетия Цветанов преди да се материализира директно на шефския пост в автомобилната администрация. Като в елинпелиновата приказка „Умник Гюро с умници другари“. Щом е началник, трябва да го е предложил някой. Само че другарите му се скриха. Най-вече плевенските му съграждани. Парламентарната шефка Цецка Цачева вдигна рамене и слезе на долните микрофони в пленарната зала, да се обяснява като редови депутат, че няма нищо общо с назначението му. Изминалата седмица бе тежка за нея. Освен за сгафилия съгражданин, трябваше да утешава и сърдитите баби от Израел, че не била нарекла тях баби, а едни други, от фолклорна група от Вършец. Изобщо, не фолк, ами чист поп-фолк.

Ресорният министър Ивайло Московски също отрече да е познавал Цветанов, преди задържаният да стане водещ фактор в администрацията. „Какво като сме от Плевен, то и Румен Петков е от Плевен…“, трогателно изломоти Московски в първия ден на скандала и подчерта, че неговото предложение за поста било Станимир Флоров, ама то не се възприело. Ако не на другари, поне на тъст е случил арестантът. Така де, семейната чест над всичко. Откъдето е жената, оттам е родата. Дядото налиташе като защитен с еко-милиони белоглав орел на телевизионната камера, обиграно, както в стотици други отработени случаи на непоискани журналистически посещения. Толкова пара да ти вземат от гардероба, как няма да ти е тегаво. Какво като са с особен произход, човек се привързва щом поостанат в дома му. Най-хубавото в случая е, че схемата била започнала едва в началото на миналата година. Да си плюем в пазвите. Слава Богу, гнилочът в системата не е продължавал през цялото време на прехода. Ура!

Бойко Борисов пък се намръщи на обитаващия от скоро „Нормална държава“ Кадиев, който се похвали, че пръв алармирал за скандалните практики в бившата ДАИ. Не било така, от месеци капанът бил заложен. Важно е кой говори последен – у нас винаги е Борисов. Точка.

Покрай зачестилите побоища по родните кръстовища заради клаксон и отнето предимство, в медиите и социалните мрежи се състоя един краткотраен дебат, завършил по правило без победител – връщат ли се мутренските години. Няма как, другари. Не можем да върнем времето. Дори д-р Енчев не може да го направи. Просто естественият ход на времето изведе на преден план децата на мутрите от 90-те. Да, те неусетно пораснаха. Гордите им бащи гърмяха в прослава на пеленачетата си по таваните на механите преди двадесетина години, а днес собствените им наследници извършват геройски бели, както пееше бате Асен Кисимов във „Войната на таралежите“. При нас поводи за войни – с шепи да грабиш.

Но не всичко е черно, моля ви. Правителството успя да измести страстната седмица и тя започва по-рано за близо милион и триста хиляди пенсионери. С априлските пенсии върху най-измъчените българи ще се изсипе рогът на изобилието – великденските надбавки. „Не ми били 40 лева, най ми били 50 милиона“, припяват от кабинета като вършечките баби на Цецка Цачева. Така де, едно е да кажеш, че си дал 50 милиона за празника, съвсем друго е по 20 евро на калпак. А и в Брюксел няма как да се похвалиш с подобен пенсионерски разгул. Партньорите биха го приели за безсмислен виц. Ние пък си живеем в него и не ни пука…