Да плащаш за живота на другите

Кадрите си приличат. Също като през 60-те години младежите отново скандират шумно "не". Отново става дума за съпротива срещу богатите, банките, срещу капитализма изобщо. Само дето днешният протест не е толкова арогантен, коментира Дойче веле.

Протестната вълна, която прилича на един нов интернационал, се разлива от Тел Авив до Ню Йорк. Дали изживява ренесанс старият антикапитализъм? Едва ли. И така е добре, това именно обнадеждава. Старият протест, ехото от който се долавяше чак десетилетия по-късно, беше колкото самоуверен и мегаломански, толкова и нереалистичен. "Долу...!" - без значение кой и какво, това беше неговият свят. Той беше арогантен, имаше категорично, обикновено радикално мнение за всичко, клонеше към авторитарност и смяташе, че знае най-добре от всички. Това беше движение на отегчението от безметежния ход на буржоазното общество.

Бремето на новородените

Днешните протестиращи са далеч от самоувереността на своите предшественици. Те не са отрочета на една потънала протестна култура. Главната причина за това е, че те - макар също рожби на благосъстоянието - са преди всичко рожби на кризата. Те изглеждат безгрижни, но не са.

Преди десетилетия просперитетът изглеждаше непоклатим, бъдещето сигурно. То все още е такова, но на хоризонта започват да се събират облаци. Родените днес получават веднага една гигантска сметка: дългове, дългове, дългове - за живота, който днешните и вчерашните хора са си позволили за сметка на утрешните поколения.

Не обвиняват, а питат

Затова днешните протести имат друг основен тон. В началото на годината десетки хиляди хора излязоха на улицата в Белгия - не за да свалят правителството, а за да получат най-сетне ново. Този протест не е разрушителен, а съзидателен. Идеята, че някакви институции трябва да бъдат разрушени, му е в повечето случаи чужда. Лозунгът гласи еволюция. Докато навремето протестът на Зелените, формиран от съпротивата против ядрените оръжия, бе дълбоко вкоренен в света на отрицанието, днешните Зелени се въздържат от всякакви жестове на конфронтация и изолация.

Днешните протестиращи казват: "Необходимо е нещо ново". При това те не обвиняват, а питат. Може би отново ще поемат факела на просвещението, прогреса и ведрия реформизъм. Натискът от тях ще бъде само от полза за партиите, за институциите, за всички нас.