Тайната на оцеляването

Анализът е на Андрей Колесников за „Project Syndicate“. Колесников работи в Московския център „Карнеги“, занимаващ се с изследване и анализи на геополитическия климат.

Преди две години един дълъг процес на нарастващ авторитаризъм и изолационизъм под управлението на Владимир Путин завърши с анексирането на Крим. Колкото и това действие да бе осъдено от международната общност, то изглежда руснаците го приветстваха.

Всъщност „връщането“ на полуострова под руски контрол имаше дълбок ефект върху общественото мнение – засили хватката на Путин за властта, дори в момент, в който Кремъл се изправи пред сериозни икономически и политически предизвикателства.

Направено проучване през месец март тази година даде следните резултати - 83% от руснаците подкрепят анексирането, докато 13% се противопоставят. Дори някои протестиращи срещу властта намериха в анексирането на Крим причина да подкрепят Путин. Рейтингът на държавния глава на одобрение е близо 80% - рязко отражение на това колко тясно свързани са той и Крим в съзнанието на руснаците.

Причината, поради която анексирането събра такава обществена подкрепа, е много проста. За повечето руснаци Крим представлява част от „империята“ в съзнанието им – както на културно, така и на географско ниво. Кремъл не притежава ресурсите и силата, за да пресъздаде една империя. Но фокусирайки се върху Крим, режимът на Путин бе в състояние да създаде чувство на възстановена историческа справедливост и да съживи очакванията за завръщането на статута на „велика сила“. Разбира се, не всички в страната подкрепят анексирането, но противниците са малцинство.

Офанзивата на Москва на полуострова бе последвана от тежки икономически санкции. Защо, обаче, огромна част от руското население подкрепи този ход? Емоционалният оттенък играе роля, да. Но друга причина е, че постсъветският руснак отказва да мисли критично за случващото се около него. Психология на тълпата. По-лесно е да насочиш дистанционното към телевизора, отколкото да „разклатиш лодката“ (бел.ред. авторът е използвал този идиом, за да опише нежеланието нещо да се промени).

Тази непоколебима подкрепа бе пренесена в „отбранителни“ и „превантивни“ (по думите на властта) военни операции – от Донбас до Сирия, дори и търговската война с Турция. Въпреки очевидните рискове – идващи от тези ходове – руснаците приеха, че те са тези, които осигуряват стабилност. Какво остава за обратно придобития статут на „велика сила“...

Населението подкрепя и режима на Путин на лошо икономическо управление и поради причината, че икономическата ситуацията е ужасяваща. Вниманието на средностатистическия руснак е насочено към нещата от първа необходимост – като храна и дрехи. Малцина са тези, които се интересуват от анализиране на причините на ниския жизнен стандарт. И кой може да ги вини? В политическия контекст руснаците се изправят пред мрачна реалност – всякакъв вид опозиция е изкоренена от режима. Лесно се подклажда и страха да не ти бъде лепнат етикет „екстремист“.

При липсата на открита политическа конкуренция, Путин изгради определена система на проверки и баланс сред елита – в ръцете на негови хора са ключови финансови постове. Президентът балансира силите и в армията и специалните служби. Разбира се, членовете на елита трябва непрекъснато да демонстрират лоялността си към лидера. Системата държи елита далеч от мисли за промяна. Към момента режимът изглежда стабилен.

Режимът е придобил сила от 2012 година насам и сега – със спечеленото време от подкрепата след анексията – режимът се опитва да се адаптира към икономическите, политически и социални проблеми, пред които е изправена страната.

Друг прийом, използван от управляващите, е пренасочване общественото внимание към „заплахи“, идващи от другите страни, както и опозиционните „предатели“. Ясен пример за това е случаят с Михаил Ходорковски.

През 1970 година дисидентът Андрей Амалрик попита „Ще оцелее ли СССР до 1984 година?“. Сега трябва да си зададем въпроса – колко дълго може да оцелее режимът на Путин?

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.