НАТО не търси Студена война с Москва

„Разгръщане на многонационални батальони в Естония, Литва, Латвия и Полша е принудителна мярка, която НАТО взима в резултат на милитаризацията на западните райони, Крим и Черно море от Русия. Това са ответни мерки, поради получения стратегически дисбаланс в Черно море и западните региони на Русия, спрямо силите на Алианса. НАТО не може да остане безучастно към тази ситуация и се стреми в определена степен да балансира неравенството, което се получава. България няма как да провежда политика, съществено различна от съюзната, спрямо Русия. Това обаче не пречи на развиването на взаимоизгодни двустранни отношения с Русия. България никога не е бягала от такива отношения.“ Това заяви в интервю пред Факти.бг бившият представител на България в НАТО генерал – майор Съби Събев.

Една от основните теми на срещата на НАТО във Варшава ще е разгръщането на четири многонационални батальона в Естония, Литва, Латвия и Полша. Може ли това да направи обстановката между Алианса и Русия взривоопасна?

Не мисля, че това е сериозен повод обстановката да стане, както се изразявате, взривоопасна. Това са принудителни мерки, които НАТО взима в резултат на милитаризацията на западните райони, Крим и Черно море от Русия. НАТО взима тези мерки и преминава в нов етап на стратегията си от подпомагане и засилване на отбраната на отделни страни членки, към сдържане на Русия. За нея генералният секретар на НАТО официално потвърди, че се превръща в заплаха за Алианса, но в същото време НАТО не търси конфронтация или Студена война с Москва. Това са ответни мерки, поради получения стратегически дисбаланс в Черно море и западните региони на Русия, спрямо силите на Алианса. НАТО не може да остане безучастно към тази ситуация и се стреми в определена степен да балансира неравенството, което се получава.

Преди няколко дни САЩ и Русия договориха разширена координация във военните действия в Сирия. Може ли това да доведе до разширено сътрудничество с НАТО за разрешаване на конфликта в страната?

След като НАТО декларира, че не търси конфронтация с Русия, много ясно заяви, че оставя каналите за комуникация и сътрудничество с Москва отворени, по въпроси от взаимен интерес. Разбира се сътрудничеството в Сирия и борбата с Ислямска държава е важен компонент от тези усилия и е нормално да очакваме по-голяма координация между САЩ и Русия в Сирия. НАТО като организация обаче все още не се е ангажирала със Сирия.

Дни след срещата на върха на НАТО ще се проведе и среща на Съвета НАТО – Русия. Тя знак за допълнително обтягане на отношенията ли ще е или е знак за начало на затопляне на отношенията?

В никакъв случай не е знак за обтягане на отношенията. Там ще се разглежда и евентуално ще се търси решение за избягване на напрежение в Балтийско море, а вероятно и в други региони. Това е втората среща НАТО – Русия след анексията на Крим. Това е сигнал от НАТО, че не търси конфронтация, а търси възможност за диалог и решаване на проблеми, които могат да възникнат с Москва. Така че и Русия изрази готовност да участва в тази среща. Да се надяваме, че това ще е добро начало за подобряване на обтегнатите отношения, които за съжаление съществуват на този етап.

Какви са възможностите за по-нататъшното разширение на НАТО? Русия вече реагира на подписването на договора за присъединяване на Черна гора. Има натиск и срещу евентуално присъединяване на Финландия и Швеция.

Договорът за присъединяването на Черна гора се подписа от страна на НАТО, а не от Русия. Москва не може да наложи вето върху тези процеси, тъй като това е политика по разширяването на НАТО. Алиансът декларира, че вратата за членство на нови страни остава отворена, стига те да отговарят на всички политически и военни критерии за членство в организацията. Лош сигнал е от страна на Русия да отправя заплахи към Финландия или Швеция за тяхното евентуално желание, каквото те още не са декларирали, за членство в Алианса. Русия не може да налага вето върху външно политическата ориентация, на която и да е от съседните си страни, което е неприемливо в съвременните условия.

Каква трябва да е позицията на България в този случай? Ние членуваме в НАТО, но се опитваме да не влизаме в пряко противодействие на Русия. Трябва ли да намерим междинна позиция, с която да не влизаме в противоречения с нито една от двете страни?

България е съюзна държава вече 13-та година в НАТО. Тя няма как да провежда политика, съществено различна от съюзната спрямо Русия. България очевидно и на тази среща на високо равнище ще подкрепи всички инициативни решения, които ще се вземат на срещата във Варшава. Това обаче не пречи на развиването на взаимоизгодни двустранни отношения с Русия. България никога не е бягала от такива отношения. Разбира се това са отношения, които трябва да отговарят на международното право и стандарти и разбира се на редица регулации на ЕС, по отношение на внос и пренос на енергийни носители, с които България иска да се ангажира с Русия. Мисля, че всички страни са отворени за сътрудничество с Русия.

Разбира се трябва да отпаднат санкциите, наложени във връзка с анексията на Крим. Тук топката е в полето на Русия. Тя трябва да изпълни своите ангажименти. Трябва да се намери решение. Русия трябва да спре да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна.