Европа трябва да е твърда пред натиска на Турция

„Европа трябва да заеме една устойчива, твърда, но и дипломатична позиция, спрямо натиска на Турция. Няма противоречие в това по дипломатичен начин нещата да се отстояват категорично. България вече би трябвало да е започнала да работи върху това да има по-голяма сигурност”. Това заяви в интервю пред Факти.бг доктора по политология в Нов Български Университет доц. д-р Соня Хинкова.

Тя коментира заявената от турския външен министър Мевлют Чавушоглу позиция, че Турция ще преустанови споразумението за бежанците с ЕС, ако до октомври не бъде свален визовия режим за турски граждани.

Според вас трябва ли Европа да се поддава на ултиматума и натиска на Турция?

Аз съм много категорична по тази тема. Смятам, че Европа трябва да заеме една устойчива, твърда, но и дипломатична позиция. Няма противоречие в това по дипломатичен начин нещата да се отстояват категорично. По отношение на визите това е едно споразумение със 72 точки, които Турция трябва да изпълни. Разбира се там използват ситуацията, за да упражнят натиск, но този натиск не е еднократен. Много пъти турската позиция се активира. Според мен Европа трябва да се придържа към изпълнение на споразумението. То включва синхронизиране на паспортно законодателство, защита на личните данни, отношения с България и Кипър. Тези условия няма как да бъдат изпълнени бързо и лесно. Това е един от възможните пътища на Ердоган за оказване на натиск, на който трябва да се отстоява със спокойна и твърда позиция.

Евентуално пускане на бежанския поток от Турция вероятно ще засегне значително България. Трябва ли още от сега България да започне да взима мерки за евентуално блокиране на границата?

Блокиране не е най-подходящия подход. България вече би трябвало да е започнала да работи върху това да има по-голяма сигурност. Възможно е да се стигне и до това да се отключи малък поток бежанци. Това обаче също ще е една от формите на натиск. Подходът на Ердоган се познава много добре. Той е политик, който употребява сила. За това и смятам, че в рамките на ЕС трябва да се работи много активно за осъзнаване на тази опасност за България и съответно през съюзническите ни ангажименти да се използват всички възможности за укрепване на границата.

По време на посещението на гръцкия премиер Алексис Ципрас България и Гърция се споразумяха за обща позиция спрямо бежанците пред ЕС. Нужно ли е да се търси широко балканско взаимодействие за справяне или предотвратяване на евентуална криза, в което евентуално да влязат страни като Сърбия и Македония?

Разговорите в по-широк контекст винаги са полезни. Най-важни и най-полезни могат да бъдат разговорите с Гърция в рамките на ЕС. Разбира се, нашите западни съседи преживяха преди година бежанския натиск и могат да съдействат. Това е въпрос на двустранни отношения. Трябва да преценим и това, че Турция има много голямо влияние в Македония и някои други балкански държави. Разбира се, дипломатическите консултации са полезни. Гаранциите за успешна политика за защита на границите са в рамките на ЕС. Категорична съм в това.

Турция сякаш вече изостря все повече позицията си към Европа. Трябва ли ЕС да втвърди позицията си срещу Анкара и дори да търси съдействие от САЩ за натиск срещу Турция?

Мисля, че на този етап не бива да се търси подобна крайност. Въпреки огромния натиск и ситуацията, от която Ердоган се възползва, той е много заинтересован от европейския пазар. Цялата тази антиевропейска и антиамериканска реторика е насочена в друга посока. На 9-ти август на Ердоган му предстои среща с Владимир Путин. В Близкия Изток антиамериканската реторика е много успешна като популистка реторика. Не бива да се стига до крайно изостряне на ситуацията. Ние трябва да я приемаме като изграждане на позиции.

Първо за разговорите в Петербург с Путин на 9-ти август и за изграждане на позиция спрямо Близкия Изток. Турция си създаде твърде много врагове. Трябва да имаме и нещо друго в предвид. Разговорите с Русия могат да поставят Турция и в по-затруднена ситуация. Там ще се търси промяна на турската позиция по отношение на Сирия. Това е много неизгодно за Анкара към този момент и ще я конфронтира именно в Близкия Изток. Възможността на Ердоган да диктува към този момент не е чак толкова голяма. Мисля си, че я преувеличаваме.

Търпението и твърдостта към този момент за мен са най-добрата позиция. Намесата на САЩ не може да се очаква, че ще реши нещата. Ердоган използва антиамериканската реторика в момента. Тя е неговият инструмент, за да печели нови партньори или да се помирява със страни, с които се е конфронтирал. Видяхме тези крайни позиции на Ердоган преди половин година, спрямо Русия. Виждаме, че това се променя. Моята позиция е спокойствие и твърдост. В никакъв случай стигане до крайности.

Можем ли да видим изменение на цялостната политика на Турция, която да се обърне към Русия и Близкия Изток, изолирайки се от Запада?

Ситуацията в Близкия Изток е твърде сложна, за да очакваме бърза промяна в позицията на Турция. Тя няма да бъде и изгодна, защото ще значи преосмисляне на позицията спрямо Сирия. Това е изключително трудно за Турция към този момент. Тя няма да е готова на такъв компромис в краткосрочен план. За това и диалога с ЕС е изключително важен. Да не забравяме, че Турция е много притеснена от факта, че в Близкия Изток вече има нов играч. Това е Иран. По отношение на сирийския конфликт Русия и Иран имат сходни позиции. Турция не е в много изгодна позиция. Това, което се случва днес е трудно да се прогнозира след месец. Ще има хвърляне в една и друга посока. Мисля, че се надценяват възможностите, които има Ердоган във външнополитически план. Тепърва ще възникват проблемите в самата Турция. Крайните му действия ще предизвикат реакция. Нека да запазим спокойствие и да изчакаме развитието на ситуацията, която не е толкова благоприятна за Турция, колкото се твърди.